Желю беше кротък, скромен, добър човек. Беше човекът, който в Националния координационен съвет на СДС успокояваше всички страсти. Ако не беше той, не знам как в началото на 1990 г. щяхме да стигнем до изборите, както скачаха разни колеги срещу Петър Дертлиев, разказва Емил Кошлуков, създател и пръв председател на Федерацията на независимите студентски дружества и член на Националния координационен съвет на СДС.

Желю умее да претегля аргументи, внасяше здрав разум. Тогава всички бяхме много крайни и запалени, а той имаше впечатляващото умение да ни укротява. Въобще не искаше да става президент, не искаше да чува за официални резиденции, за охрана и коли. Възприемаше ги като част от високомерието на комунистите, дразнеше се. Много трудно се реши да се пренесе в резиденция "Бояна". Тогава

Маруша, бог да я прости,
готвеше гъбена супа на
момчетата от охраната

Като сме ходили горе, виждахме, че тя готвеше. Семейството им никога не се е чувствало от специална каста за разлика от други политици и висши управници.
Желеви бяха наистина съвсем човешки устроени. Отличаваше се с човешка чувствителност, знаеше какво искат хората и наистина това го интересуваше не само на думи. Президентът живееше скромно, с високи морални принципи, които много хора ни ги предлагат високопарно, но при него това беше начин на живот. Желю много обичаше приятелите си, които бяха от интелигенцията - Георги Мишев, Марко Ганчев, хората от киностудията.

Аз знаех кой е заради книгата му, когато излезе през 80-те. Бях чул за него. Тогава бях гимназист в Пловдив и Желю Желев ми се струваше като митична фигура. Като четях "Фашизмът", все едно се докосвах до просвещенски писател. Изпитвах към него огромен респект.
Като излязох от затвора, чрез приятели потърсих срещи с неформалните организации. Това беше през 1989 г., вече го имаше Клубът за гласност и преустройство, съществуваше Екогласност.