Кой каквото ще да казва, ама и вождът на великата октомврийска социалистическа революция Владимир Илич Ленин си е още с нас. И героят от Лайпциг - Георги Димитров, също си е налице. Вела Пеева - партизанката, също не е отживелица, както и русенската боркиня за комунистически правдини Вела Пискова. Тук - съвсем наблизо, мирно си съществува и Георги Кирков - онзи благовиден интелигент с пенснето, който е съчинил преди сума ти време бодрия пролетарски химн на зараждащата се тогава родна работническа класа „Работници, работнички, от вси страни сплотете се!..“. Някои от по-паметливите сигурно още си спомнят текста на работническия марш - кой с умиление, кой с ледени тръпки по гърба, които полазват при спомена за манифестациите в Деня на труда Първи май. Ей, да не забравя - и Фридрих Енгелс е тук - и то не в един, а в четири варианта. Фридрих Енгелс-А, Фридрих Енгелс-Б, Фридрих Енгелс-Г, Фридрих Енгелс-Д.
Сега вече сигурно е ясно -
става дума не за онези брадати или мустакати чичковци
чиито мъдри изречения бяха пътеводни лозунги допреди двайсетина-трийсетина години, които надничаха от всяко кьоше и всяка бръснарница. А за жилищните блокове, които щастливо се обитават от десетки и стотици русенци.
Може да звучи малко странно това днес - във времето, когато изречения от типа „Електрификация плюс съветска власт е равно на комунизъм“ /Ленин/ или „Земята се върти и тя ще се върти до пълната победа на комунизма“ /Георги Димитров/ са напълно изпразнени от съдържание и мястото им е само в старите албуми или ретро колекциите. Днес, във времето, когато за всяка информация е достатъчно „да бръкнеш“ в интернет, почти нищо не е останало от чичкото с каскета, който като разбрал, че руските буржуи свалят императора, мигом взел влака от Швейцария и се появил в точното време на точното място, за да оглави „Залпа на „Аврора“ и да въведе традицията на ленинските съботници.
Но същият този услужлив интернет още с влизането на
страницата bgmaps.com с картата на Русе
също тъй услужливо показва, че в българската перла на Дунава, в аристократичния град, на който му става драго да му казват Малката Виена, се намират ни повече, ни по-малко от 7 /седем!/ жилищни блока с името „Ленин“. Батальонът започва почти веднага след блок „Русия“ и се проточва надолу паралелно с улицата с бившето име „Г.Димитров“, сега /отново/ „Борисова“. Малко по-встрани се намира блок „Георги Кирков“. Още по-малко нататък е блок „Александър Атанасов“, някъде на изток пък се намира „Вела Пискова“ /някой от вас да е чел като пионерче дебелият том „Животът е за смелите“ с всички русенски герои от Бунта на русофилите до Съпротивата?/, „Вела Пеева“, „Иван Димитров“. Налице е и блок с името на Дядото - именно, онзи, дето любимата му песен била „Ален мак самотен нейде...“, и преди около век създал партията на социалистите, Бузлуджа и така нататък, да не редим цялата сага. И „Петър Караминчев“ фигурира на картата - блокът, не заводът, от фабриката за дунапрени, за които цяла България идваше в Русе да си купува, от доста време не остана и папер. А блокът си стои.  
И „Енгелсите“ си битуват най-спокойно по улицата, която преди време носеше същото име, но от демокрацията насам вече се нарича „Чипровци“.
Аналогичен случай и с „Димитър Дончев“ - блокът си стои и хубавее
само че вече се води не на едноименната улица, а на „Никола Петков“. Затова пък улицата със звучното название „Септемврийска слава“ си е на място.
Анахронизъм? Може би. Недомислие? Вероятно. Грижа за комфорта на обитателите на панелките със звучни имена на борци за свобода и равенство? Кой знае.
Вярно е, че ако сега се тръгне към преименуването на жилищните кооперации, във всяка от които живеят хора на брой колкото половин някогашно село и колкото две сегашни, сигурно на много места ще възникнат проблеми с адресната регистрация и оттам и с личните документи.
Но все пак, недомислицата си остава. В интернет картата. Дали пък някой няма да се сети да добави и линк към едно справочниче с имената на въпросните исторически персони? То би помогнало на хората, които търсят в bgmaps един или друг адрес, и малко история да попрочетат. Със сигурност няма да е излишно.
Или просто да се разсмеем - и със смях да се разделим с онова, което не бихме искали да се повтаря?