Зам.-председателят на СДС Румен Христов е русенският депутат от Реформаторския блок в 43-то Народно събрание. Председател на парламентарната комисия по земеделие. Бил е съветник на президента Желю Желев по аграрните въпроси, заместник-министър на земеделието (1991–1994) и два пъти министър - в служебните правителства на Ренета Инджова (1994-1995) и Стефан Софиянски (1997). Румен Христов беше в Русе, за да се срещне с ръководството на Реформаторския блок и да проведе редовната си приемна за граждани.

- Г-н Христов, при посещението си в Русе в събота вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева каза, че на местните избори наесен в Русе ще се яви Реформаторският блок като цяло, а не съставните партии поотделно. Смятате ли, че така ще спечелите повече места в общинския съвет?
- Определено смятам, че това е правилната формула. Коментирали сме го многократно в рамките на коалиционния съвет на Реформаторския блок. Нямаме формално решение на отделните партии, но това е нагласата, това е решението, което гоним и най-вероятно ще го постигнем, т.е. ние ще имаме обща кандидатура - на целия Реформаторски блок на предстоящите местни избори и съответно обща листа за общински съветници.
- Този модел ще бъде ли приложен и в по-малките общини и дали е възможен там?
- В малките общини нещата са малко по-различни. Там ще има сигурно отворена формула за коалиране на блока с други формации, сходни с нашите виждания и разбирания. Ще се подхожда конкретно за всяка друга община.
- Какъв резултат ще бъде успешен за вас?
- Отиване на балотаж ще бъде добър резултат, така че ще се борим в тази посока. Русе е град с традиции, десен град. Тук по едно време беше и синя крепост.  Надявам се да възвърнем чувството на хората за принадлежност към дясното пространство. Много зависи от кандидатурата за кмет, от кандидатите за общински съветници, от дейността на Реформаторския блок в правителството. Залагаме много на нашите министри и искаме да направим реформите, за да могат хората да видят, че наистина искаме да променим нещо в тази държава.
- В СДС е дългогодишна традиция до окончателната номинация да се стига чрез вътрешни избори, но дали партньорите ви от блока ще се съгласят с тази процедура?
- Не сме коментирали тази възможност. Това е един демократичен подход. Лично аз съм се явявал няколко пъти на вътрешни избори и за председател на партията, и за кандидат за президент. От цялата история не загубих нищо, но не мога да взема решение, защото то е решение и на национално, и на местно ниво, и въпрос на виждане. Ако фигурата, която се предложи, е консенсусна, тогава няма да се стигне до избор и може да се откажем от тази практика.
- А как виждате кандидата на Реформаторския блок за кмет на Русе, какви качества според вас трябва да притежава?
- Както се казва - местен, свестен и известен. Кандидатът трябва да е широкоскроен човек, който мисли за Русе, защото това е един много красив град, който аз харесвам, той трябва да бъде припознат от жителите на града като печеливш и успешен кмет.
- Кои са сериозните проблеми на Русе, върху които бихте изградили кампанията по време на местните избори? Кажете три, които смятате за най-важни?
- Основният проблем е безработицата. Икономиката в общината е много важна, трябва да се търсят инвеститори с цел разкриване на нови работни места. Каквото мога правя и ще направя от гледна точка на облекчаване на бизнеса, защото това са хората, които създават работни места, а не държавата. Работните места се разкриват от бизнеса, затова той трябва да има основи за осъществяване на инвестиции, за разширяване на дейността и за разкриване на нови работни места. Като член и на земеделската комисия, и на икономическата комисия мисля да работя в тази посока. Активността и на областното ръководство, и на кметското ръководство е важна в тази посока, но като град, близък до Букурещ, ние бихме могли да се възползваме от възможността да се произвеждат продукти, които да реализираме на големия пазар. Трябва да използваме това предимство, защото Русе е градът, който е разположен най-близко до Букурещ. Възнамеряваме да направим скоро среща с ръководството на Гюргево, но там предстоят избори и затова изчакваме. Ще търсим възможност да намалим таксите на Дунав мост с цел обмен на стоки. Ние в момента постигнахме договорки за леките автомобили, но товарните не са облекчени, а трафикът на продукти става с товарни автомобили. Особено при по-евтините продукти, които транспортираме, високата такса на Дунав мост обезсмисля износа или вноса.
Повече работа, по-добри условия за развитие на бизнеса и институционална подкрепа са основните проблеми, върху които ще изградим кампанията за местните избори.
- Как работите с местната власт тук? И областният управител Стефко Бурджиев, и кметът Пламен Стоилов упорито се опитват да създадат русенско лоби в парламента, за да се случват повече хубави неща в Русе.
- Много добре. Познаваме се, работим колегиално.
- А вие в какви отношения сте с русенските депутати от опозицията? Сядате ли на една маса, когато става дума за Русе и областа?
- И с тях взаимоотношенията ни са много добри. Заедно ходихме при министър Лиляна Павлова, щяхме да ходим заедно и при министър Ивайло Московски. Интересите на Русе не са нито червени, нито сини. Те са интереси на гражданите и ние трябва да намерим начин да ги решаваме. Радвам се, че в лицето на опозицията намираме подкрепа за инициативи, които сме започнали.
- На местните избори ще се изправите срещу сегашните си партньори в управлението - ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ. Не е ли по-трудно да водиш битка с хората, с които до вчера заедно си управлявал и ще продължиш да управляваш?
- Няма да бъде битка, ще бъде благородна конкуренция. Така или иначе има дребни детайли, които ни различават, ако ги нямаше, щяхме да бъдем една формация. В крайна сметка впоследствие вече, като постигнем определен резултат, всеки ще търси взаимодействие в местния парламент.
- Вие сте председател на комисията по земеделие в парламента, а напоследък земеделците са разтревожени от някои промени, които пряко ги засягат. Каква е позицията ви по спорния казус за инсталиране на нивомери и фискални устройства за връзка с НАП за фермерските бензиностанции?
- Това е разход, който натоварва земеделските производители. Рано или късно обаче този контрол трябва да бъде осъществен. Това, за което в момента пледираме, е да се отложи, за да може да не се спира земеделската дейност, тъй като в момента предстои торене. Тези, които доставят горива, отказват да ги доставят, понеже и те подлежат на санкции. Не сме се отказали да търсим възможност за дребните производители, които имат консумация на малко гориво, да бъдат освободени поне за година, но на останалите нека да им се даде време да си монтират нивомерите. Целта е да осветлим икономиката и земеделските производители. Това е неприятен разход за земеделските производители, но рано или късно това трябваше да се случи и той е неизбежен. Средствата, които трябва да се заделят за поставянето на уредите, са между 5 и 15 хиляди лв. Въпросът е в момента да не им създаваме затруднения, да им дадем време да се адаптират и да могат да ги монтират. Разбрах, че предвид засиленото търсене поръчките за изработка на колонки и нивомери за няколко месеца напред са заявени. Трябва да се съобразим и с това - могат ли да бъдат осигурени нивомерите в момента, да бъдат произведени и доставени. Ще се търси баланс между интересите на фиска и интересите на земеделските производители.
- Какви промени предвиждате в нормативната база за земеделските земи?
- Търсим трайни поземлени отношения и намаляне на бюрокрацията и за тези, които отдават земята си под наем, т.е. собствениците, и за ползвателите на тази земя, като търсим повече гаранция за дребните собственици, които обикновено са възрастни хора и много трудно биват защитавани. Възнамеряваме да работим по нов закон, да направим работна група, да го разработим и да го приемем. Взаимоотношенията собственик-арендатор, собственик-ползвател на много места са с краткосрочни договори. Ще търсим решение на всичко, което трябва да улесни и собствениците, и ползвателите. Хора с 10-15 дка, ако трябва да извървят цялата процедура по сегашните подзаконови нормативни актове, да платят всички разходи, включително пътуването до града, става безсмислено да си вземат субсидията. Трябва да намалим разходите, да намалим администрацията и да облагодетелсваме така и собствениците, и ползвателите на тези земеделски земи. По селата живеят много възрастни хора, чиито интереси не са добре защитени и много пъти те стават жертва на спекулации на едри земевладелци. Целта е да са ясни взаимоотношенията, законово регламентирани, да е ясна дългосрочността на тези договори, възможността за смяна на предназначението на земята. Ще мислим по какъв начин можем да ускорим комасацията, но преди това трябва да решим въпроса с единния кадастър. Години се правят опити за изграждането на единен кадастър. Земеделските земи са с отделен статут и предназначение, има търкане между институциите - една институция не иска да предаде данните на друга, незнайно защо, но този кадастър трябва да стане и урбанизираните територии и земеделската земя да бъдат на едно място, за да може като се отиде в една служба, да се получава съответната скица по лесен начин. Ще се опитаме да върнем и тълкувателните решения за поземлените комисиии, и когато имаме отделен казус, да излезе съответното управление или Министерството на земеделието с тълкувателно решение, което да е задължително за земеделските служби. Това би било добре, за да има еднакво третиране на въпроса във всички краища на България. Трябва да бъдат извършени и промени в правилника. 
Законът, който в момента съществува, е променян около 100 пъти, аз също трудно се ориентирам в него и от тази гледна точка решихме, че той е изиграл ролята си и има настъпили нови обстоятелства. Ще се опитаме да изработим един кодекс, който да включи и други закони, имащи отношение към досегашния закон.
- Защо се променя начинът за изплащане на ренти за „белите петна“ - парцели, които фермерите обработват, въпреки че нямат договори за тях?
- Начинът на плащане на ренти за „белите петна“ не се променя. Там коментарът е дали те да останат в общината и доколко време да остават в общината. На среща на ръководството на Министерството на земеделието и ръководството на сдружението на общините беше повдигнат много остро въпросът за ползването на тези средства. Трябва да се намери баланс между интересите на собствениците, които по една или друга причина не са в България, но може да се върнат до пет години да си потърсят правата и да си получат рентата за тези години, и интересът на общините, които наистина нямат средства. Въпрос на дискусия е дали ако част от тези средства след пет години, колкото е давността, не биват потърсени, дали част от тях да бъдат върнати на общините. Въпросът не е решен, диаметрално противоположен е интересът на общини и на собственици, предстои дискусия следващите месеци. Там възниква и въпросът за т.н. общински пътища - какво става с тях, а те никак не са малко, в национален мащаб са един милион декара.