Швейцарската национална банка (централната банка на страната) е в „удобно“ положение благодарение на умерените перспективи за инфлацията, заяви нейният президент Мартин Шлегел в интервю за швейцарската обществена медия Ес Ер Еф. Той подкрепи и по-строгите капиталови изисквания за най-голямата банка в страната Ю Би Ес (UBS), но отхвърли възлагането на допълнителни задачи на централната банка за борба с климатичните промени, съобщи местната агенция АВП.
„Ако погледнете нашите прогнози за инфлацията, ще видите, че сме почти точно в средата на диапазона“, каза Шлегел, визирайки диапазона от 0 до 2 на сто за ценова стабилност.
По думите му притесненията на централната банка за инфлацията не са по-големи от обичайните.
„Това е нашата отговорност, така че, разбира се, винаги сме загрижени, но в този смисъл сме в удобна ситуация“, заяви той.
В четвъртък регулаторът остави основната си лихва на нула - равнището, на което тя се намира от юни 2025 г. Годишната инфлация през август беше 0,8 на сто. Икономистите очакват данните за септември, които ще бъдат публикувани на 1 октомври, да покажат леко ускоряване до 1 на сто.
Ниските лихви и умерената инфлация отличават Швейцария от повечето големи икономики. Управлението за федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка преминаха към затягане на паричната политика, за да ограничат отражението на поскъпващата енергия върху вътрешните цени.
По въпроса за регулирането на Ю Би Ес Шлегел подкрепи предложените от швейцарското правителство по-строги капиталови изисквания.
„От гледна точка на финансовата стабилност най-доброто решение е възможно най-високото капиталово покритие“, заяви той в предаването „Замстагсрундшау“ на радио Ес Ер Еф.
Дали капиталовото покритие на чуждестранните дъщерни дружества на Ю Би Ес ще бъде 90 на сто, както е одобрил Съветът на кантоните, или 100 на сто, както настоява правителството, е въпрос на политическо решение, уточни Шлегел. Според него мерките, предложени след кризата с „Креди Сюис“ (Credit Suisse), са целенасочени и подходящи.
В отговор на критиките на главния изпълнителен директор на Ю Би Ес Серджо Ермоти, че властите също носят отговорност за краха на „Креди Сюис“ и са реагирали твърде късно, Шлегел се позова на заключенията на парламентарната разследваща комисия. По думите му тя е определила ръководството и управителния съвет на банката като отговорни за кризата.
Комисията е отправила и препоръки за подобрения в работата на властите, добави той. Шлегел уточни, че регулаторът отговаря за финансовата стабилност, а не за банковия надзор.
Попитан за възможността Ю Би Ес да премести седалището си извън Швейцария заради капиталовите изисквания, той заяви, че решението е на самата банка.
„Разбира се, това е голяма банка и носи ползи за Швейцария. Но Швейцария, разбира се, също носи ползи на Ю Би Ес“, посочи Шлегел.
Президентът на центрлната банка отхвърли идеята на институцията да бъдат възлагани допълнителни задачи за борба с климатичните промени. Според него ефективните инструменти в тази област са в ръцете на политиците.
Централната банка трябва да се съсредоточи върху ценовата стабилност, като отчита икономическото развитие, заяви той. Основната лихва и интервенциите на валутния пазар са инструменти, предназначени именно за тази цел.
Шлегел определи климатичните промени като „едно от най-големите предизвикателства за цялото човечество през следващите десетилетия“ и подчерта, че регулаторът проучва отражението им върху своите задачи. Последното ускоряване на инфлацията обаче се дължи почти изцяло на петролните продукти, посочи той.
Сушите могат да намалят реколтите и да оскъпят храните, но възможностите на централната банка да противодейства на подобни временни шокове в предлагането са ограничени. Ако климатичните промени променят икономическата структура в дългосрочен план, паричната политика може да реагира на последиците, обясни Шлегел.
Той отчете климатични рискове както за финансовата стабилност, така и за инвестициите на банката, но посочи, че те се проявяват за по-дълги периоди. В краткосрочен план за портфейла на Швейцарската национална банка по-значими остават валутните и лихвените рискове.
Според Шлегел целенасоченото пренасочване на инвестициите с климатична цел би имало ограничен ефект. Той изрази съмнение, че централната банка, като сравнително малък участник на световните капиталови пазари, може да повлияе върху климатичните промени чрез продажба на отделни акции.