Работя върху българското църковно управление на Скопско-Велешката епархия, по тази тема липсва монографично изследване, казва докторът на теологическите науки

Проф. д.теол.н. Румен Ваташки е роден в град Радомир, област Перник. През 1987 година завършва Духовната академия в София. Едновременно с това завършва библиотекознание и научна информация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1989 до 1991 година специализира история и теория на културата при Софийския университет, а през периода 1992-1997 година - в Папския институт за Изтока в Рим, Италия със защита на докторска дисертация върху Капуцинската мисия в България (La missione dei cappuccini in Bulgaria 1916-1941). През 2000 година е избран за редовен доцент, а по-късно става и професор в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Той е първият учен в областта на теологията, който придобива у нас научна степен Доктор на теологическите науки. Работи в областта на българската църковна история. Автор е на 15 книги и множество научни публикации.
Русе, като център на Никополската католическа епархия, беше един от градовете, в които проф. Ваташки представи най-новата си книга „Мисията на пасионистите в Никополската католическа епархия“. В нея, наред с другите ценни документи, са обнародвани имената на всичките мисионери пасионисти, работили в Никополската католическа епархия, кратки биографични данни за всеки един от тях, снимките на епископите пасионисти и гербовете им. Водещ на срещата в Русе беше доц. Иво Братанов.

- Проф. Ваташки, как се роди идеята да посветите книга именно на пасионистите в Никополската католическа епархия?
- Още като студент по богословие (1982-1987) проявявах интерес към българската църковна история, като особено предпочитание имах към западните католически мисии у нас. Неслучайно темата на дипломната ми работа в Духовната академия беше „Францисканци и капуцини и дейността им в България“.
Научният ми интерес към мисията на пасионистите в България води началото си от 1991 г. през време на двугодишната ми специализация (1989-1991) по „История и теория на културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където защитих успешно дипломна работа на тема „Дейността на западните мисии в България - францискани, пасионисти, редемптористи, баптистинци и капуцини“.
Любопитното е, че
първата ми научна книга, издадена на български език
е монографията „Мисията на пасионистите в Никополската епархия“, София, издателство „Лик“, 1998. Тя е в обем 160 страници формат А5, а приложението включва 80 страници непубликувани документи главно на италиански език, които открих през 1994 година в Генералния архив на пасионистите в Рим. Настоящата монография „Мисията на пасионистите в Никополската католическа епархия“ е допълнена и преработена. Може да се каже, че има значително надграждане, така че настоящото издание върху пасионистката мисия в България е най-пълното. В приложението си публикувам снимките на епископите от ордена на пасионистите заедно с техните гербове, както и биографични данни на почти всички пасионисти, които са работили в Никополската католическа епархия.
- Имаше ли конкретен момент или откритие, което ви „запали“ по тази тема?
- Не! Имах единствено научен интерес. 
Мисията на пасионистите в България е сравнително малко позната
Най-значимите изследвания по темата принадлежат на професор Любомир Милетич, който в началото на XX век публикува две фундаментални съчинения. Той има съществен принос и при изследването на католическата книжнина в България. 
- Какво беше най-голямото предизвикателство при изследването?
- Това, че имах намерение да напиша глава за съвременното състояние на мисията, която е изцяло нова. Бележките под линия в настоящото издание са 401, докато в това от 1998 година са 224. Съдържанието е преструктурирано в четири глави, като в глава трета
разглеждам много детайлно епископското управление на монс. Дамян Тееелен (1915-1946)
селищата на мисионерска активност, както и пастирската дейност на отците пасионисти. В сегашното издание има още списък на съкращенията, резюме на английски език, резюме на руски език, азбучен и географски показалец. 
- За читателите, които не са запознати - кои са пасионистите и каква е тяхната мисия? Как и кога те се установяват в българските земи?
- Пасионистите са членове католически орден, който е основан от Павел от Кръста (Paolo Danei). Той е роден на 3 януари 1694 година в град Овада, Италия. На 22 ноември 1720 година в Александрия, Италия, Павел основава ново духовно общество. Така се поставя началото на Конгрегацията на пасионистите, която е одобрена окончателно от папа Бенедикт XIV на 14 май 1741 година. През 1747 година Павел е избран за генерален предстоятел. В това си качество той завършва земния си живот на 18 октомври 1775 година в манастира „Св. Йоан и Павел“ в Рим. Към трите монашески обета - за послушание, бедност и целомъдрие, пасионистите прибавят и четвърти - преданост към страданието Христово.
 Пасионистите се установяват в нашите земи през 1781 година
когато папа Пий VI закрива с декрет Българската францисканска провинция и поверява Никополската епархия на отците пасионисти.
- Каква е ролята на Никополската католическа епархия в религиозната и културната история на страната?
- Макар мисията на пасионистите в Никополската епархия да няма ярки следи в българската култура, тя не изпълнява чисто представителни функции, а дава своето отражение върху културата на католическото население от този край и спомага за неговото духовно възраждане. Основната слабост на последователите на св. Павел от Кръста в Никополската епархия е нежеланието им да създадат местен клир. Налице са и слабости в образователното дело и в пастирската работа сред католическото население.
- Какви нови факти или интерпретации представяте в книгата? Работихте ли с неизследвани досега архиви или документи?
- Новите факти и интерпретации са главно в трета глава, където на базата на документи разглеждам подробно 
борбата на католическото население за създаване на българско национално духовенство
по време на епископското управление на Дамян Теелен, пасионист. Ползвам документи от 6 български архива и от Генералния архив на пасионистите в Рим
- Кои личности сред пасионистите особено ви впечатлиха?
- Несъмнено най-изявената личност сред пасионистите е Евгений Босилков. Явно цялостната му пастирска активност през годините е оценена от Ватикана, тъй като през 1947 година именно Евгений Босилков е избран за епископ. Управлява епархията си до 1952 година, когато по скалъпен политически процес получава смъртна присъда. Обвинен е, „че като ръководител на тайна шпионска католическа организация е предавал информация на Ватиканското разузнаване“.
През нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 година епископ Босилков е разстрелян от комунистическите палачи
Неговата мъченическа смърт намира силен отзвук сред католическото население от епархията, което и до днес пази този зловещ спомен от комунистическото наследство. 
Бих отбелязал и д-р Иван Софранов, пасионист, който е автор е на множество научни публикации, написани на различни езици, включително и на български. Родната тема е приоритетна в творчеството му, поради което има отношение към новата ни църковна история.
Свещеник Изидор Делин е най-плодовитият автор сред пасионистите до 30-те години на 20 век с голям принос в издаването на близо 50-те католически издания в Никополската епархия.
- Върху какво работите в момента - да очакваме ли нови изследвания?
- Работя върху българското църковно управление на Скопско-Велешката епархия (1941-1944). По тази тема липсва монографично изследване.