- Г-жо Кунева, завръщате се от двудневната си визита в Букурещ определено впечатлена от срещите и разговорите там.
- Наистина това мое работно пътуване беше впечатляващо и важно. И не само защото това е първото ми самостоятелно посещение като вицепремиер /преди това бях в състава на българската делегация в Брюксел/. А най-вече защото акцентите в разговорите в Букурещ са извънредно важни и определящи в няколко посоки на развитие. Мисля, че ясно показах пред своите румънски колеги, че бих искала те да приемат моето отиване в Букурещ още в първите дни на 2015 година като знак - знак за конкретни съвместни действия, които двете страни трябва да предприемем.
- Имате предвид нещо конкретно в посока на европейското развитие...
- При срещата ми с министър-председателя на Румъния Виктор Понта му предложих да направим една среща „правителство-правителство“, за да обсъдим списък с общи предложения, които можем да направим по плана „Юнкер“. Радвам се, че идеята за такава среща на правителствено равнище бе възприета с готовност, румънските колеги дори изразиха мнение, че тя би могла да се състои още в следващите месеци. Смятам, че освен проектите, за които вече се знае, че България ще кандидатства по инвестиционния план, предложен от председателя на Европейската комисия, би било добре България и Румъния да разработят свои съвместни инициативи, с които да кандидатстват. Така, впрочем, правят и Германия и Франция - те също дават съвместни проекти, като това увеличава шансовете за успех.
Самият план „Юнкер“ все още няма напълно изяснена правна база, това трябва да стане до месец юни. Сега се предвижда страните да правят някаква вноска за осъществяването на плана „Юнкер“, което е проблем за България. Аз се притеснявам и от това планът „Юнкер“ да не измести кохезионната политика, тъй като в идеята на председателя на ЕК няма гаранции, че държавите ще се изчакват, за да има едно настигане и изравняване. Планът „Юнкер“ фокусира предимно държавните и частните инвестиции. Затова даже и сега при срещите ми в Румъния говорихме, че е добре да се обмисли и създаде едно примерно обединение тип „4+2“ - 4 източноевропeйски кохезионни страни плюс България и Румъния. 
А колкото до това, че проектите, с които ще кандидатстваме, трябва да се обмислят и подготвят навреме, трябва да се знае и че по въпросния план страните не могат да разчитат на това, че им се полагат проекти „по право“. Всички държави ще се състезават помежду си. Всъщност идеята на този план е първите, които са подали проекти, първи да бъдат обслужени. Затова аз бих искала да бъдем заедно с Румъния, така вероятността да успеем е по-голяма. За Франция и Германия вече се знае, че се съсредоточават върху направленията на високите технологии и дигитална Европа. Ние с нашата северна съседка бихме могли да се концентрираме върху инфраструктурни и енергийни проекти. И това са именно изграждането на двата дунавски моста между Силистра и Кълъраш и Никопол-Турну Мъгуреле, създаването на хидросъоръжения по река Дунав, което да способства за подобряването на навигацията, и строежът на вертикален газов коридор Юг-Север на територията на нашите две държави.
- Една от основните теми във вашите разговори в Букурещ е бил проблем, който за България е доста парлив - корупцията. Именно корупционните практики са онзи препъникамък, който се очаква отново да бъде изтъкнат като черна точка в предстоящия доклад на ЕС за България, както и за включването на страната ни в Шенгенското пространство. Само допреди няколко години ние се опасявахме, че като вървим в пакет с Румъния, която по няколко основни показателя беше по-назад от България, това можеше да ни забави при присъединяването към ЕС. Днес обаче ситуацията е коренно противоположна.
- Успехите на Румъния в борбата с корупцията са наистина повече от отчетливи. И - да, днес задачата на България е да догони Румъния. В България всеки иска да анализира и да дава съвети. Има анализи за обществените поръчки, анализи за енергетиката, анализи за здравеопазването. Ние сме една свръханализирана и свръханализираща държава. Но някак сме приели, когато говорим някакви думи, те да не съдържат конкретика. Например, казваме „продължаване на усилията“. Какво означава това? Някой замисля ли се или просто фразата се изсипва и отлита в пространството? А нашите румънски съседи се оказва, че вече са преминали на нивото „Конкретика“. И ето, ние имаме безчетен брой организации и институции, които по идея са създадени, за да се борят с корупцията. И когато вие искате да подадете сигнал за такова действие, къде ще позвъните? На кого ще се обадите от целия този списък? И какво ви дава увереност, че след вашия сигнал ще последват реални реакции? Докато ние свръханализираме, пропускаме нещо важно - че нямаме решимост за налагане със сила на това, което е решено да се прилага. Именно това правят в Букурещ. Впрочем, хората, които там се занимават конкретно с борбата с корупция, са 35 инспектори - за цялата 23-милионна Румъния! И нещо изключително важно: одитът се извършва от външна фирма. А външното оценяване е много съществен елемент в антикорупционната битка. 
- Какъв е румънският антикорупционен модел?
- В Румъния има две институции, които се занимават с проблема. Това са Националната дирекция за борба с корупцията DNA, начело на която е Лаура Кьовеши, и Националната агенция за интегритет с председател Хория Джорджеску. Националната дирекция по антикорупция на Румъния е органът, който по същество има функции на специализирана прокуратура за борба с корупцията, а Националната агенция по интегритет е органът, който следи имущественото състояние на лицата, заемащи държавна длъжност, акумулира сигнали и определя обхвата на риска от корупция. Устойчивостта и решимостта на тези двама души - Кьовеши и Джорджеску - са наистина впечатляващи! И двамата излъчват много смелост и готовност да прилагат принципите. Аз много държа и у нас да се направи крачка към създаването на точно такива органи като двете румънски агенции. И се надявам да го направим, при това не само привидно и формално - защото ако просто вземем и създадем един орган, който само с името си ще прилича на това, което правят съседите, ако няма да приложи активно и пунктуално съдържанието, тогава просто няма смисъл да се залавяме с подобно нещо.
- А какво според вас ще гарантира, че такива агенции ще бъдат създадени наистина с ясното намерение да вършат работа, като не само тяхната дейност, но и техният състав и ръководство ще са прозрачни? Имаме примера отпреди дни, когато начело на българската Държавна агенция за бежанците бе върнат предишният й председател Никола Казаков, като това бе еднолично решение на премиера Борисов, без да бъде дадена каквато и да било аргументация. А вие, г-жо Кунева, бяхте заявила преди това, че държите и тази агенция, както и за комисията, известна като „БорКор“, не само да има прозрачни конкурси, но дори и те да бъдат излъчвани онлайн...
- Продължавам да искам и да настоявам за това. Мисля, че ще успеем поне за Агенцията за бежанците да го направим. Все пак, това не са мандатни длъжности, те са като министър и заместник-министър, трябва да имат политическа подкрепа.
Да, г-н Великов си подаде оставката, тъй като е преценил, че не може да работи с друго политическо ръководство на държавата /Бойко Великов, председател на комисията „БорКор“, подаде оставка на 10 декември 2014 г. и бе сменен от бившата русенска кметица Елеонора Николова, която отново се върна на поста, заеман от нея от април 2012 г. до декември 2013 г. - б.а./.
Не такъв беше случаят с Държавната агенция за бежанците, където ръководството беше сменено. Министър-председателят има право да направи тази смяна. Тази седмица аз изпратих 13 въпроса до г-н Казаков, той трябва да представи концепцията си и да я защити. Министър-председателят Бойко Борисов е дал едномесечен срок Казаков да направи това. Много е трудна работата на тази агенция точно сега. През зимата няма увеличение на потока бежанци към България, капацитетът на местата за настаняване не е запълнен. Но аз още през декември казах какво ни очаква през март, когато приливът от бежанци ще се засили осезаемо. Предвидена е и среща с Турция на ниво „правителство-правителство“, за да обсъдим мерките, които трябва да вземем, за да отговорим на това предизвикателство. Ясно е и какво правим с преградното съоръжение - ще продължим изграждането му. Тоест, продължаваме това, което е започнало предишното правителство.
- А какво е вашето мнение по повод изразените мнения за присъединяване на България към еврозоната?
- Смятам, че това, че най-сетне имаме посока - публично изказана от министъра на финансите Владислав Горанов, е много добре. Аз бях човекът, който критикува това, че предишният финансов министър Симеон Дянков свали въвеждането на еврото в България от дневния ред. Убедена съм, че българските граждани имат право и трябва да знаят накъде вървим - това е важно както за личните им финанси, така и за деловите им планове и перспективните проекти в частен и корпоративен план. Колкото по-рано вземем мерки и се подготвим за въвеждането на европейската валута у нас, толкова по-добре. Не вярвам да има сътресения след като еврото смени лева - ние и сега сме „вързани“ за еврото по силата на валутния борд, така че не могат да се очакват драматични обрати.
Б.а. В интервюто са използвани и въпроси на други медии.