Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Пет хладнокръвни и жестоки убийства се натрупват в Русе само за две години. Общото между всички случаи е, че фатално са разчистени стари семейни сметки, натрупани от пияници, които не искат да работят, а голямата любов в живота им е чашката и след всяка среща с нея бият безмилостно жените и децата си.
Черната серия започва през 1975 година в сливополско село.
Един ден жена от селото отива при съседите и  започва да разказва небивалици.
На Иван му прилоша, падна на печката и после се строполи на земята без да диша, нарежда жената. Очите й са зачервени, но сухи. В тях няма мъка, няма скръб, но излъчват някаква особена тревога.
Веднага е повикана милиция, а след огледа на стаята, в която е издъхнал Иван /всички имена в материала са сменени/, трупът е откаран на аутопсия в Русе. Там истината излиза наяве - мъжът е убит с удари с тъп предмет в тила.
Съпругата и най-голямото от трите й момчета веднага са привикани на разпит. Разделят ги в различни стаи и започват обработката. Разследващите на няколко пъти са сигурни, че
майката е на крачка от развързването на езика, но в последния момент нещо я спира
и продължава да държи на своето - Иван падна на печката, след това се свлече на земята и спря да диша.
Пробивът идва от 16-годишния й син. Безхитростното момче отначало се мъчи да поддържа версията на майка си, но при кръстосания разпит бързо се оплита в собствените си лъжи и започва да говори. Така става ясно, че младежът е погубил Иван с няколко удара с тъпото на брадвата в тила. А до това страшно и за жертвата, и за невръстния убиец решение се стига след дълги и тежки мъки в семейството.
Бащата редовно се напива в селския хоремаг, но като се прибере вкъщи не ляга да спи, а започва да изтезава семейството си. Побоищата са ежедневие и от тях страда не само съпругата му, а и трите им момчета. Един ден най-големият син казва на майка си, че така повече не може и двамата съставят план за ликвидирането на мъчителя. Вкарват брадвата вкъщи и я слагат до печката, но дори не предполагат, че тя ще влезе в работа още същата вечер. Около 21 часа мъжът се връща пиян и заповядва на жена си да му сложи ракия да си допие. Съпругата отказва, което
отприщва поредната серия от безкрайния семеен филм на ужасите
Иван налита да я бие с юмруци, най-големият син влиза в стаята и се опитва да защити майка си, но сам отнася няколко шамара и тогава внезапно всичко се променя. Момчето хваща брадвата и с гневна решимост я стоварна в тила на баща си. И пак, и пак, докато мъжът притихне на пода.
На сутринта майката опитва да изиграе сценката за внезапна смърт, която наподобява на сърдечен удар, но е твърде наивна, за да вярва, че хората ще й повярват и всичко ще се размине.
Всъщност в края на краищата може да се каже, че на майката и на сина им се разминава. Момчето е пратено в интернат за малолетни престъпници, а жената е осъдена условно, за да може да отгледа другите си две малки деца.
Три месеца по-късно е получен
сигнал за убит човек в местността Трите гълъба в Средна кула
Потресаваща гледка посреща пристигналите в циганската махала милиционери - главата на Атанас е разсечена по дължина с брадва в собственото му легло.
Тук не са необходими много усилия, за да се стигне до истината. Съпругата веднага признава, че е убила мъжа си, защото от две години всяка вечер се напива и налага с юмруци както нея, така и трите им деца.
Веднъж не съм си легнала спокойна, тези деца една нощ не са се наспали като хората, нарежда жената със смесени чувства. Хлипа, защото разбира, че е извършила най-страшното, но не пролива сълзи, защото разбира също, че е отървала себе си и децата си от безкрайния ад вкъщи и оттук нататък по-лошо не може да й се случи.
Разказът й е кратък. Във фаталната вечер Атанас за пореден път се прибрал пиян до умопомрачание и от вратата се нахвърлил да я бие. Но краката не го държали и жената лесно го отблъснала, а после грабнала брадвата и с един удар му разполовила главата както е легнал на леглото.
Следват проверки за навиците на Атанас и разказите за хроничното му пиянство и зверствата му се потвърждават, но следователите искат да затворят кръга и да изпратят без нито един пропуск делото в съда. Затова разпитват децата на 8 и 10 години в присъствието на психолог и от признанията им се разбира, че
брадвата наистина е отнела един живот, но може би е спасила друг
Защото бащата всяка вечер се прибира с кръвясали очи и преплетен език и бие майката тъй безмилостно, както и животно не се бие.
Заради смекчаващи вината обстоятелства убийцата е осъдена на 5 години затвор, а децата са дадени на роднини, които се грижат за тях до излизането на майка им.
На Гергьовден 1976 година е убит друг циганин в Трите гълъба, но тук историята е съвсем различна.
45-годишният мъж е наръган на няколко места в тялото и издъхва на улицата. Родът на жертвата Димитър е в постоянна вражда с друг цигански клан в махалата. Нещастието става на самия празник, който е един от най-тачените от ромите и на него покрай задължителното печено агне ракията и бирата се леят като придошла река. Почерпени мъже от двата клана започват лют ръкопашен бой, който внезапно стихва, защото
Димитър пада на земята с окървавен гръб и умира за минути
пред очите на всички.
Мъжете от враждебния на Димитър род веднага предават убиеца на дошлата милиция. Това е 17-годишно момче, което донася и ножа, с който смъртоносно е наръган починалия.
В лабораторията на милицията се установява, че следите по дръжката са от ръцете на хлапака, което вече би трябвало по безспорен начин да докаже, че то е убиецът. Криминалистите обаче са сигурни, че момчето поема чужда вина по заповед на роднините и дори имат подозрения кой точно е размахвал ножа, но нямат доказателства. Сметката е проста и ясна - ако някой възрастен бъде осъден за убийството, ще лежи 20 години в килия, а ако е дете, ще се размине леко.
Така и става - изкупителната жертва отива в най-строгия интернат за малолетни престъпници в Бойчиновци, където не само успява да завърши основно образование, но взема и занаят. Става шивач, само че след връщането си в Трите гълъба не сяда зад шевната машина, а използва наученото в ТВУ-то и започва да се препитава с неспирни дребни кражби.
В края на същата година в милицията е получен сигнал за наръгана жена във Ветово.
На място оперативната група установява, че бургуджийка е убита чрез нанасяне на 16 прободни рани с нож по цялото тяло и главата.
Жената е чудно красива, но хубостта се превръща в нейното проклятие
Заради красотата й мнозина гледат да разменят по някоя дума с нея, да се поспрат, да я погледат и да й се порадват, а това изпепелява отвътре мъжа й. В началото той опитва да не забелязва вниманието към жена му, но постепенно е обсебен от дива ревност. Започват скандали, които само влошават положението. Поредната кавга избухва след като ревнивецът вижда жена си игриво да се смее със съсед на пътя. В началото обсебеният от демони съпруг се прави на безразличен и не казва нищо, но се оказва, че всъщност чака на другия ден децата да отидат на градина и на училище, за да поиска обяснения от „въртиопашката“. Скандалът е гневен и шумен както никога досега. Хубавицата казва, че не издържа на непрекъснатите караници и побоища и вече й е дошло до гуша. Търпяла заради децата, а и заради хората, да не говорят, че е парясница, но
вече била готова на всичко, за да се отърве от все по-страшния тормоз
Това се оказва фаталната й грешка. Мъжът вече окончателно е загубил човешкия си облик и задръжки и започва да я налага където свари. Това обаче му се вижда недостатъчно и вади нож. Ако не си моя, няма да си на никого, ревва обезумелият бургуджия и нанася 16 удара с ножа. Жената пада на земята обляна в кръв и едва тогава мъжът й сякаш проумява какво е направил. Хваща я за ръката, която потръпва в предсмъртна агония и касапинът се заблуждава, че жертвата на гнева му е само ранена. Отива при един от съседите, с когото най-много се има, и казва, че е наранил жена си. После двамата тръгват да търсят лекар. Повикана е бърза помощ и медиците установяват прободните рани, след което подават сигнал в милицията. Следва бърз процес и 15-годишна присъда.
Последното и най-трагично убийство в тази трагична серия
е извършено през 1977 година, когато момиченце губи по най-страшния начин живота си в родния си дом.
Пристигналите на място медици и униформени констатират смъртта и започват разпити.
Майката и бащата казват, че детето се било качило на стол, за да вземе нещо от горния шкаф, но загубило равновесие, паднало на печката и си ударило лошо главата, а малко по-късно починало.
Аутопсията обаче показва друго - че смъртта е настъпила от пречупване на гръбнака.
Следва разпити на родителите и на четирите сестрички на умрялото дете. Майката не издържа и признава, че бащата е убил дъщеричката им от необуздан гняв.
От признанията й се разбира, че преди четири години бащата бил прибран зад решетките за кражби, а майката останала с пет деца. Тъй като отглеждането им било непосилно, тя дала най-малкото момиченце в дом „Майка и дете“, но си го прибрала след излизането на бащата от затвора.
Вкъщи обаче се връща дете с изградени навици - да поддържа хигиена, да иска около него да е чисто и подредено, да има дневен режим. Отказва да се храни от общи съдове със сестричките си и ако на масата няма чиста покривка, накратко -
превръща се в бяла врана в собственото си семейство
Майката и бащата се вбесяват и често я пребиват, но това не променя желанието на детето да има по-добър и подреден живот. Един ден на вечеря, след поредния отказ на момичето да се храни с всички, нервите на бащата не издържат. Грабва дъщеричката си, вдига я над главата си и с все сила я забива в земята по гръб. Това пречупва важни прешлени на детето и то издъхва в мъки. Бащата е осъден на 20 години затвор, а попарената от трагедията майка се пропива и умира.