1971 г. В Народния театър върви тържество по случай 24 май, деня на просветата и културата.
След официалния доклад следва обичайната "литературно-музикална програма" с участието на ученици и артисти от столичните театри.

Един от артистите рецитира стихотворението на поета Георги Свежин "Урок по география". То започва така:

Четири хладни стени
на арест,
четири тъмни стени
четири светли стени
на човешката чест.
И на всяка стена
по една епитафия
и на всяка стена...
Пропаганда ли? Не,
география
на една непокорена
страна.
Четири стари страни
като четири страници
от учебник любим,
четири вечни стени
като вечните
български
граници,
за които мълчим.

Нищо дотук не предвещава скандал. Стихотворение с патриотичен заряд и идеологически патос, каквито пълнеха поезията ни по онова време.
Но ето, че след стена север и страна изток актьорът стига до стена запад:

"Аз съм българин,
син на изселници бедни.
Охрид мой!
Майко моя, прости ми!"
Туй е всичко -
пет думи последни
и под тях -
нито дама, ни име...
Залата е потънала в патриотична тишина. Актьорът продължава с апломб:
Четири ниски стени
- извисени
до млечния път,
четири мрачни стени,
по които горят лъчезария,
четири неми стени,
от които
легенди кънтят,
и сама между тия стени
- България!

Залата избухва в патриотични ръкопляскания. Когато стихват,
посланикът на Югославия става от мястото си и демонстративно напуска залата
на Народния театър. Настъпен е по най-болезнения мазол - Македония, българи от Охрид...

Назрява дипломатически скандал със западната ни съседка. Българските вестници вече не пишат и не рисуват Йосип Броз Тито като сатрап, от чиито ръце капе кръв, но отношенията между двете държави още са доста хладни.

Още същата вечер министърът на външните работи Иван Башев е информиран за случая. На сутринта той привиква при себе си началника на отдел "Балкански страни" и третия секретар Йордан Величков, който е съвсем в началото на дипломатическата си кариера.
Башев нарежда да му донесат стихотворението на Георги Свежин. Величков намира книгата му в библиотеката на МВнР, която тогава се намира на ул. "Славянска".

Иван Башев прочита "Урок по география" и леко се засмива. "Хубаво е стихотворението - казва външният министър. - Трябва по-често да се пишат такива творби. А със сърбите все ще се оправим някак си".

Това си спомня младият тогава дипломат Йордан Величков за случая. След успешна кариера Величков сега е университетски преподавател и председател на политическа партия Съюз на патриотичните сили "Защита". Беше депутат в 40-ото народно събрание.

Всъщност Иван Башев е човекът, който започва да стопля отношенията с Югославия. Но на 13 декември през същата 1971 г. Башев загива на Витоша. Наследява го Петър Младенов и една от първите му работи е да изготви конкретна програма за сближаване с балканските страни.

Истинското име на автора на "Урок по география" е поетът Георги Нейков. Роден е на 3 ноември 1922 г. в с. Дойренци, Ловешко. Това е родното село и на бащата на Георги (Гриша) Филипов. Самият Гриша е роден в с. Кадиевка, Украйна, но когато се завръща в България, се установява в Дойренци. Дори след като става премиер на България, той продължава да говори с тежък руско-украински акцент.

Георги Нейков участва активно в създаването и живота на литературния кръг на Димитър Аджарски "Младо село" и си избира псевдонима Свежин. Георги Мишев, който е роден в съседното село Йоглав, разказва, че и другите от кръжока си измислят псевдоними и така се раждат Гатю Бодрин, Васил Вишневин, Николай Бунтата, Тотю Теглийски и др.

Впрочем модата на руски и съветски псевдоними ще продължи и след 1944 г. В софийските вестници се появяват Черемухин, Донски, Волгин, Карандаш, Копейкин и др.
За публикувани произведения в сборника "Чернозем" и като активен член на РМС Георги Свежин е изключен от гимназията. През 1941 г. успява да завърши смесената гимназия "Цар Борис III", а през 1951 г. и специалност медицина в София.

Свежин обаче избира да лекува не физическите болежки на хората, а да работи за духовното им оздравяване. Става зам.главен редактор на в. "Здравен фронт", после е редактор в "Работническо дело". Завежда отдел "Поезия" и е член на редколегията на сп. "Пламък".
Когато пише стихотворението си "Урок по география", е главен редактор на в. "Пулс", издание на ЦК на ДКМС за изкуство и култура. После става директор на Националния музей за българска литература. Автор е на много книги и на три пиеси - "Неаполитанска песен", "Радиация" и "Мелница за нерви".

Но едно е да пишеш патриотични стихотворения, а съвсем друго - да си "падаш по тънката част". Едно е да си главен редактор на младежки вестник и да проповядваш в него здрав комунистически морал, друго е да харесваш по-нежната половинка на българската младеж.
Прелюбопитен случай, свързван с Георги Свежин, описва Георги Мишев в наскоро излязлата му мемоарна книга "Мир на страха ни".

Една пролет в Ловешко гостува екип на в. "Пулс", начело с главния си редактор. Като местен човек и кореспондент на в. "Септемврийче" Мишев ги развежда из региона, откъдето софийските автори трябва да напълнят творческите си резервоари с
конкретни впечатления, взети "направо от живия живот", както се казваше тогава.

Един ден групата е в Троян и сяда на по кафе в заведение на централния площад. На съседна маса три ученички пият боза. Свежин казва на домакина: "Мишев, предстои избор на нови членове на съюза (Съюза на българските писатели - б.а.) Искаш ли да гласувам за тебе?" "Естествено - казва Георги Мишев. - Ако трябва, черпя една боза." "Поетът Свежин не пие боза. От тебе искам дребна услуга..."

Услугата се оказва крайно деликатна - поне за провинциалните нрави от онова време. Оказва се, че главният редактор на "Пулс" си е избрал едно от момичетата ("Онази със сатененета блузка, която пращи под напора на младостта") и нарежда: "Мишев, отиваш, дърпаш го на страна и казваш: "Поетът Свежин те харесва и иска да преспи с теб!"

"Слушателите наоколо се разсмяха, но Свежин остана сериозен, като ме гледаше с малките си свински очички, потънали в обилна околна тъкан", описва ситуацията Георги Мишев. "Дали момичето ще разбере шегата?" - опитва да се измъкне от положението той.
"Каква шега? Никаква шега! Поетът Свежин не се шегува. Поетът Свежин иска да преспи с млада комсомолка. Ясен ли съм?"

Георги Мишев не изпълнява нареждането и си навлича гнева на мастития поет и главен редактор: "Разочарован съм от тебе. Мислех те за склонен към сътрудничество... Ние сме земляци, трябва да сме задружни, защото ще ни бият един по един..."
Свежин не проговаря на адаша си Георги Мишев до края на живота си през 2001 г.