- Как се чувствате след победата в “Сървайвър”, г-н Джаферович?

- Много добре, доволен съм. Донякъде очаквах, че ще спечеля. Още в края на “Сървайвър” в Камбоджа знаех, че ще има гласове за мен.

- Защо ви обявиха за стратега в шоуто?

- Още от самото начало знаех какво искам да правя в играта, имах стратегия.

- Каква беше тя?

- Да направя коалиция, в която да са още поне трима души, с които да се държим заедно, да си вярваме. Получи се. Знаех, че хората, с които се сближих, няма да ме излъжат. Те бяха аутсайдерите - Крум, за когото всеки мислеше, че е чалга певец без никакви шансове да стигне по-далече, Йори, която всички мислеха за интригантка. И доктор Емо (неврохирургът Емануил Найденов), който беше подценен - искаха да го изгонят в началото. Аз ги обединих и заедно стигнахме далече.

- Вярно ли е, че зад всички стратегии стои съпругата ви Евгения?

- Тя стои зад това, че изгледах американските сезони на “Сървайвър”. Но сам трябваше да направя всеки ход. Понякога играех нарочно двойна игра, защото не знаех накъде ще отидат нещата. Винаги гледах кой с кого говори, накъде се обръща. Аз

не съм спал в
тази игра,
защото трябваше
да обмислям

Примерно как двама участници са говорили, а преди това изобщо не са си казвали нищо. И усещам, че правят нещо, дали няма да ме излъжат.

- Защо решихте да участвате в шоуто?

- Това е изцяло идея на Евгения. Тя пусна документите ми в интернет, за да ме запише за участие. От екипа ми се обадиха да дойда в София за първия кастинг. Така че отидох и ми стана интересно. Като ме приеха, Евгения ми каза, че не мога да замина, без да съм подготвен. Изгледахме заедно три сезона на “Сървайвър”.

- Какво ще правите с наградата?

- Още не съм решил.

- Ще дадете ли част от нея на други участници, имали ли сте уговорки за разпределение на парите?

- Не, няма да дам един лев на никого. Аз играх за себе си в “Сървайвър”. Затова и направих скритата камера с Антон Агонцев, който говори за разпределяне на парите. По този начин се опорочава играта. Това е единствената забранена стратегия в “Сървайвър” - да разпределяш наградата, и за нея има парична глоба. В Америка глобата е 5 млн. долара.

- С какво се занимавате и къде живеете?

- Живеем в Стара Загора със съпругата ми и дъщеря ми. Работя като маркетинг директор на ПФК “Берое”.

- Как станахте футболист?

- Винаги съм обичал футбола като спорт. Почнах да тренирам, когато бях 8-годишен. Преди това тренирах водна топка. Но не беше моята страст, плуването ми беше трудно. Реших да е нещо с тичане. Исках да е футбол и баща ми ме записа. Тогава живеех в Хърватия.

- Как дойдохте в България?

- През 2005 г. хърватският треньор Ханс Кодрчи стана треньор на “Берое”. Той ме покани в отбора. Тогава бях на 21 г. и играех във втора дивизия в Хърватия. Говорих с баща ми и той ми каза: Защо да не пробваме и да видим какво е. Съгласих се, подписах договор, останах 2,5 г. в Стара Загора. След това отборът имаше финансови проблеми. Махнах се и дойдох в “Локомотив” (София) за 2,5 г. Имах тежки контузии - скъсах предна кръстна връзка на лявото коляно, исках да спирам с футбола. Но ми се обадиха от Стара Загора и ми подадоха ръка, искаха да се възстановя. Там играх една година, след което

пак се контузих
и накрая вече
се отказах
напълно да играя

Сега работя в администрацията.

- Имате ли българско гражданство?

- Исках да си извадя българско гражданство, но ми казаха, че няма как да бъда с двойно. То важи само за някои държави, сред които не е Хърватия. Трябваше да се откажа от хърватското гражданство, но не исках.

- Къде живеят близките ви - майка ви е сега тук?

- Тя живее в Хърватия, дойде само за финала на “Сървайвър”. Имам приятели там, кумът ми е в Хърватия. Виждам ги рядко - един-два пъти в годината.

- Къде сте роден?

- В Славонски брод. Когато станах на 8 г., се преместихме в по-малък град - Босненски брод. Той се намира до река Сава, която разделя двете държави - Босна и Хърватия. Ние бяхме в Босна, но по време на войната в началото на 90-те г. трябваше да напуснем града и да се преместим в Хърватия.

- Какъв човек беше баща ви, на когото посветихте играта си в “Сървайвър”?

- Баща ми беше всичко за мен. Той е имал много трудни моменти в живота си. Трябвало е да остави всичко, което е изградил в един град, и да се премести на друго място. Губи всичко на възраст, в която е прието, че човек е постигнал много и трябва вече да е спокоен.

- Това се е случило по време на войната ли?

- Да.

- Какви са спомените ви от този период?

- Още помня как вървиш спокойно по улицата, а на следващия ден по нея всичко е в барикади. Съседите не си говорят. Човек, с когото довчера сте седели на една маса и сте били приятели, днес вече се прави, че не те познава. Всичко беше като в гражданска война - един квартал, мюсюлмански, се изправя срещу друг - католически. И става страшно - не знаеш какво и откъде да очакваш.

Не е като по време на Първата или Втората световна война, в която цели държави се изправят една срещу друга. Тук войната е между квартали и къщи.

- Как се преместихте в Хърватия?

- Преместихме се с майка ми. Баща ми остана до последно в града ни, докато сърбите не го превзеха. Загубихме всичко - останахме само с чанти с дрехи.

Нямахме вече
къща, дом

Баща ми държеше заведения, пицария - всичко, което е изградил сам, го загуби.

- С какво се занимаваха родителите ви след това?

- Те започнаха бизнес с познат, който живееше в друг град. Той се занимаваше с банки, които дават по-малки кредити. Майка ми и сега работи в банка в кредитно отделение. Баща ми също работеше това. Но човекът, когото той мислеше за свой близък приятел, го предаде. Така баща ми остана без работа. Това много му повлия на здравето. Почина от инсулт.

- Как се запознахте със съпругата ви Евгения?

- През фейсбук, който през 2009 г. вече ставаше популярен. Тя ми писа първа на английски. Аз ѝ отговорих на български. Тогава точно беше свършил сезонът на “Сървайвър” с нейно участие. Но аз не го бях гледал, изобщо не знаех, че е била в него. Говорихме за много други неща. На нея ѝ е харесало, че не съм я разпитвал само за “Сървайвър”. За първи път се срещнахме в нощно заведение. Играех в “Локо” (София). Бихме “Левски” на “Герена” с 3:0. Тя дойде да гледа мача, после се срещнахме. Така тръгнаха нещата.

- Кога се оженихте?

- През 2012 г. в Стара Загора. Направихме малка сватба. Баща ми почина същата година и даже не мислехме да я правим. Но трябваше да извадим документи при раждането на дъщеря ни. Затова и се оженихме. Лея се роди на 11 февруари 2012 г. Ние се оженихме септември същата година.

- Имаше ли романтично предложение за брак?

- Не, аз не съм много по тези неща. Разбрахме се с Жени да се оженим. Исках малка сватба само с най-близките, с хора, които са ми приятни.

- Чакате второ дете - знаете ли вече пола?

- Да, ще имаме момче. Мислим име.