Една малка, стройна дама, винаги с прическа, с артистично облекло и аксесоари, повече от 10 години въртеше приватизацията и стопанските дейности в Общината. Въпреки че визуално винаги е правила впечатление, тя никога не е била в светлината на прожекторите. След финала на своята кариера, т.е. след пенсионирането си в края на 2012 година, все пак склони да открехне завесата към своя личен свят. А той се оказа твърде интересен, не само защото нейното житие-битие е хроника на един амбициозен и търсещ човек, но и на целия ни драматичен над 20-годишен преход, в който малцина спечелиха, а мнозина изгубиха.
Докато е ученичка в гимназия „Христо Ботев“, всичките й съученици са убедени, че златната медалистка ще следва хуманитарна специалност, може би филология.
Тони пише стихове и печели с тях конкурси
посвещава някои от творбите си на приятели, пробва се и в белетристиката. Само че Тони е мъжко момиче и гледа на това занимание само като на хоби. Мечтае да стане морски капитан, а научно-фантастични романи палят интереса й към астрономията. Но романтичната и мистична Риба в крайна сметка се приземява и записва ВМЕИ-София, днес Технически университет, за да стане силнотоков инженер. После е разпределена в проектантската организация в Стара Загора. Нейният съпруг е оттам, но отива в казарма, а по онова време в армията се служи 2 години. Така младата жена започва да мисли как да се прибере у дома в Русе. И скоро съдбата й предоставя този шанс - в края на 1976 година ВИММЕСС, сега Русенски университет, обявява конкурс за преподавател по икономика и организация на електроенергийното стопанство. След 2 месеца усилено учене Антоанета Банчева печели асистентското място в конкуренция с четирима други кандидати. Специалността е нова за русенския ВУЗ и
на младата асистентка се пада да бъде пионер в дисплината
Освен упражнения, тя води и лекции и скоро става любимата преподавателка на студентите. Понеже е упорита и амбициозна, Банчева бързо стига до главен асистент, а след това записва аспирантура и подготвя докторска дисертация на тема „Икономически проблеми в енергетиката“. Вече е почти на финала да защити научната титла, когато изведнъж решава да напусне и да търси ново поприще. Проф.Кръстю Папазов, по това време шеф на катедра, дълго я увещавал да не зарязва научната кариера, предричал й бляскаво бъдеще, но напористата дама отсякла и си тръгнала. Поводът бяха вътрешни интриги, но дълбокият ми мотив беше желанието да се пробвам в практиката, споделя Банчева. Още тогава я глождела мисълта, че преподава, без да има опит от реалната икономика.    
Така и не става доктор на науките
макар че имала тази възможност, но преценила, че щом е напуснала академичните среди, няма да има практическа полза от нея. Около година стои без работа, а през 1989 г. оглавява отдел в Научно-производствено инженерно предприятие „Управленски технологии в народните съвети“ към Общинския народен съвет. Малко след това идва 10 ноември и с него драматичните политически промени. Синята идея залива улици и площади и увлича след себе си и Банчева. Харизмата на Петър Дертлиев пък я вкарва в активната политика и съвсем скоро тя участва в първия конгрес на БСДП като нейн член. Още помни първата си среща с него, благата му усмивка и джентълменската му реплика след като се впечатлява от женското й излъчване:
„Това е розата на БСДП!“
По онова време партията на Дертлиев е част от СДС и Банчева влиза в Координационния съвет в Русе, участва в предизборната кампания. Макар и на неизбираемо място, става част от депутатската листа. Политическата еуфория обаче скоро я напуска, вътрешните интриги сред демократите я карат да се раздели с БСДП. После за кратко се пробва в партията на устатата русенска депутатка Свободка Стефанова, но и тук не остава за дълго. Един ден решава, че политиката с нечестната и задкулисна игра в личен интерес не е за нея и окончателно скъсва с нея.
Преди това обаче като експерт на демократичните сили е назначена за член на ликвидационен съвет, после за негов председател.
Разсипията в селското стопанство беше най-голямата грешка на СДС
от оня период, признава днес бившата ликвидаторка. Спомня си, че в тогавашния агропромишлен комплекс в Русе имало цех за производство на грънци, в Николово - за железарски изделия, а в Просена - за производство на обвивки за колбаси. „Задължението ми беше да разпродам имуществото, а парите да раздам на член-кооператорите според дяловото им участие. Такава беше държавната политика, но имаше и законова възможност хората да се откажат от парите си, да си вземат имуществото и да направят свои кооперации или ООД-та“, разказва Банчева. Понеже виждала как всичко се съсипва, дамата тичала по събрания в селските читалища и уговаряла хората да се възползват от тази вратичка и да започнат свой бизнес. Всички били дотолкова увлечени от въртопа на промените, че думите й били посрещани на нож и с подозрението, че ги баламосва. В крайна сметка Банчева обявила търгове, бизнесменът Асен Генов купил железарския цех, а производството в Просена - мургав новоизпечен предприемач. Докато оформяхме сделката, няколко пъти го търсих по телефона, а отсреща винаги се обаждаше женски глас и се представяше като „дъщерята на президента“, спомня си Банчева.
През 1995 г. в Русе се заражда идея за Дунавска инвестиционна банка с амбицията да кредитира големи инфраструктурни и обществени проекти. Проф.Кръстю Папазов кани Банчева да се заеме с подготовката на устава и на останалите документи. Тя влага огромен труд и се стига до учредително събрание в резиденция „Липник“. Около 300 акционери се събират, но начинанието се проваля, защото
изведнъж основният финансов източник изчезва
„Беше някакъв софиянец, живял известно време на Запад, като дойде ред да внесе капитала, ни вест, ни кост от него“, спомня си Банчева.
Малко след това фиаско идва ред на масовата приватизация, която после се оказа фалшива надежда за милиони хора. Банчева става организационен секретар на Русенския приватизационен фонд, който прибра хиляди бонови книжки. Заради разногласия с ръководството тя скоро напуска фонда, а той след като се преобразува в холдинг, обявява ликвидация. 
През втората вълна на масовата приватизация пак има стотици хиляди ужилени, а сред пострадалите от мошениците с бели якички е и бащата на Антоанета Банчева. Схемата на грандиозната измама става с прехвърляне на инвестиционните бонове на определени лица и фирми с фалшиви пълномощни, Банчева се заинатява и завежда дело от негово име срещу Агенцията по приватизация и го печели, след като доцентът от РУ Веселин Григоров даде тон на съдебната битка срещу държавата. 
Че икономическият преход в България е мафиотски, Антоанета Банчева не отрича. Затова в крайна сметка през 2002 г. тя се разделя с частния бизнес и започва работа в Общината. След като 10 години се занимава с общинската икономика, отсича, че не е работа на Общината да върти бизнес, а само да създава условия за неговото развитие. Признава, че Пламен Стоилов е първият кмет, с когото разбиранията им за общинските фирми съвпадат. Споделя още, че до последно работата й я изправяла пред предизвикателства, които са я карали  да се учи.
След всички житейски перипетии обаче Антоанета Банчева остава стабилна, защото има здрава опора в семейството и приятелите.
Най-голямата й приятелка д-р Теодора Константинова
лидерът на ДСБ в Русе. Двете са близки от 5-годишни, първо са съседи, после учат в едно училище и в един клас. По-скоро я чувствам като сестра, много сме различни, но се допълваме и вероятно това прави отношенията ни толкова стабилни, споделя Антоанета и разкрива, че още пази стихотворението си, посветено на нея. Дъщеря й носи името Теодора, а нейна кръстница е д-р Константинова.
Щерката, разбира се, е гордостта на мама. След Английската гимназия тя завършва икономика във Варна, а после право в Русенския университет. Сега работи в банка, но за кратко е била в Общината като първия контрольор във вътрешния финансов одит. Теодора дарява майка си с най-голямата радост - внука Филип. Той е, заради когото в събота и неделя баба запрята ръкави в кухнята, за да сготви любимите му супа топчета, ориз със спанак, картофена яхния с месце или панирани пилешки хапки. През другото време тя я кара по-набързо - на салати, скара и ядки, на което вероятно дължи добрата си фигура и кондиция.   
Зетят е другият член на семейството, с когото Банчева не може да се нахвали - и като професионалист, и като човек. Тъщата държи да се знае, че го кичи със суперлативи, не просто за да запази семейното щастие на дъщеря си, но защото наистина мисли така.
Кръстницата има пръст в
съдбовната среща между д-р Бисер Начев и Теодора Банчева
Макар че влюбените се женят, докато той е общински съветник, а тя - общинарка, местната власт и политиката нямат нищо общо с техните отношения. Банчева разкрива, че двамата се запознават в болницата покрай леглото на тежко болната баба на Теди. Лекуващ лекар беше д-р Начев, а към него ги насочва д-р Теодора Константинова.
„Той беше много внимателен и грижовен, но съдбата реши мама да си замине“, спомня си Антоанета Банчева. Краят на този толкова скъп за семейството човек обаче поставя началото на една романтична и трайна връзка и д-р Начев става обичаният зет на Тони.
Сега, когато Антоанета Банчева напуска Общината, не драматизира този факт. Краят на кариерата й може би й предоставя друга възможност. Засега обаче тя смята първо да уреди документите за пенсията си, което си е ново предизвикателство. А също и да посвети повече време на близките си.