- Г-н Кеворкян, вярно ли е, че Нова тв спира "Всяка неделя"?

- Двегодишният ми договор с Нова тв изтече и сега си давам сметка, че това беше времето на един важен за мен опит - да проверя какво е състоянието на самата програма, колко устойчива е останала тя през изминалите 35 години, как изглежда в днешния шарен пазар, какво е състоянието на самия пазар и пр.

- Какво показа вашата проверка? Каква е вашата равносметка след 84-те издания на "Всяка неделя"?
- Тия дни Любо Нейков каза, че предаването "Нека говорят" щяло да се променя, понеже вече имало прекалено много подобни продукции. Ами какво да кажа тогава аз, когато не мога да се размина от клонинги на "Всяка неделя" - само в събота и неделя има 12, почти еднотипни, магазинни предавания. И както казах веднъж, страх ме е да не ме изкарат епигон на някой от тия клонинги. Преди време ти написа една много интересна статия за порока на имитативните предавания. Днес сме в ерата на клонинговата телевизия - всичко се прави под индиго, то е най-великият телевизионен инструмент.

Както и да е, идеята ми беше да проверя как се вгражда в тази среда "Всяка неделя". Нямам за себе си еднозначен отговор, но все пак натрупах ценно познание, ако не е странно да се казва подобно нещо при моя опит. Сдобих се и с ценни приятели. Много съм доволен от работата си с шефа на Нова тв Дидие Щосел. Той е много модерен човек, неукротим мениджър, който даде нов фасон на Нова тв и я превърна в могъщ играч на българския тв пазар, който иначе е раздиран от явни и тайни противоречия. Например

спортните канали на
Нова тв имат
коментатори от
световна класа,

тези хора не могат да бъдат сравнени с нищо друго у нас. Дидие направи с "Диема" от нищо нещо.

- Навремето именно той ви покани в Нова тв със симпатичната забележка, че тъща му ви посочила като добър журналист. Обсъждате ли с него "Всяка неделя", той какво ви казва?
- Той отстрани видя нещо, което беше недостъпно за мен - че в тази нова среда, при толкова еднотипни предавания, може би е време да се откажа от класическия модел на "Всяка неделя".

Като истински европеец обаче - за разлика от нашите местни селяндури - той цени историята. Още в началото, преди две години, той беше наясно, че не идвам в "Нова", за да взема някакви пари, защото това е един от основните принципи днес на телевизионния пазар: "Грабвай парите и бягай!"

Той знае, че най-трудно се опазва нещо, което е оцелявало с десетилетия и има уважение към подобни продукти. Затова гледам на Дидие като на мой личен телохранител/пазител - ако тази дума не го смущава, като на човек, който безкористно се вглежда и в моите интереси, а не само на тия на телевизията.

Веднъж ми спомена, че гледа на мен като на стъклено, крехко украшение, което трябва да се пази, и аз няма да забравя това. Знаеш колко хвалебствия съм получавал през годините, но това е от най-ценните.

Левчев например
ме наричаше
"Гладиатор"

- и сега "украшение" може да изглежда като някаква моя деградация, но не е, аз поне не го чувствам така, по-скоро усещам професионалната грижа.

Все се шегувахме, че тъща му го е насочила към мен - да е жива и здрава, но той сега ми отвори очите за нещо важно. Тия дни ми каза, че няма смисъл да разговарям със седем - осем души в една програма, всичко го правят кой колкото може. "След като можеш като никой друг да човъркаш в мозъка на събеседника си - каза Дидие, - прави един портрет." И сега тази идея взе да ми харесва. Той ме вижда по по-различен начин от всеки друг български приятел или враг и може би трябва да му се доверя.

- Възможно ли е да правите друг тип предаване? Искало ли ви се е промяна по подобие на актьорите, на които понякога им омръзва да свързват името им само с една роля, колкото и да е добра (например Хю Лори и д-р Хаус)?
- Съветът на Дидие ми подсказва, че може би трябва да се спася от собствения си опит, един ден все идва времето за подобно решение. Ще видим какво ще излезе, но тъй или иначе условията, които ми осигуриха в "Нова", бяха прекрасни. А всичко започна много странно - един ден дойдоха Иван и Андрей, после започнаха да идват и със Светлана Василева, тогавашната шефка на "Нова", и се започна. А специално момчетата са толкова напористи, че могат да ме навият да тръгнем и към Еверест, те са разкошни приятели.

Така че след двегодишното ми приключение в "Нова" съм спокоен и дори донякъде доволен. Това не беше бизнес начинание, а

грижа за една
знаменита програма,

която е правила всичко през годините на съществуването си, много от тия неща - за първи път, всичко, което можете да си представите. Имала е необикновени приключения и успехи. Всеки започва от нищото, а аз - от 35-годишната история на "Всяка неделя". Това си е, вън от съмнение, рисковано начинание.

- Кой говори във "Всяка неделя"? И кой трябва да говори в публицистично токшоу по телевизията?
- Онова, което ме измъчва, е дали днешната публика има очи за качеството на телевизионния продукт, независимо кой го създава. Или от много гледане на силикон и от слушане на силиконови думи е загубила част от рефлексите си. Ясно е, че днес за големите цици опашката е най-дълга. Но смисленото говорене също има своите шансове - продължавам да мисля така.

Моето предназначение
е да съхранявам
спомена за
"Всяка неделя",

да я предпазя от провал. Мисля, че с това успях да се справя през последните две години, и то без особени компромиси. Не ми отиваше да се държа грубо или насилнически с гостите си, каквато е днешната мода - дървари разговарят с дървари.

А и изведнъж се оказа, че всеки може да разговаря, всички правят интервюта и то с едни и същи хора, на които пък не им втръсва да се пуйчат по телевизията. Жанрът на интервюто се самоизяде, превърна се в евтина уличница. Ако Мая Манолова, примерно, се яви по телевизията четири пъти от понеделник до събота - като същинска пчеличка, в неделя дори да изяде без подправки Цецка Цачева в студиото ми, пак няма да е интересна на хората. Всички уж го вдигат с някакъв фалшив "Трибестан" за интервюта - и никой не им отказва. А самолетът си седи красиво паркиран.

Много хора все още си спомнят глагола "кеворкирам" - единствения глагол, произлязъл от име. Но сега всеки идиот може да задава всякакви въпроси, доста често далеч изобщо от някакъв смисъл. Дори пипат в ефир циците на гостенките си - и това минава за журналистика. Или питат госта си дали жена му му е изневерявала, след като самият водещ е известен рогоносец. Всичко минава вече. През последните две години често ме питаха защо не "кеворкирам" по-яростно. Веднъж вече го обясних, но да повторя: сега предпочитам гостите ми сами да се набиват на кол, сами.

- Сърдите ли се на плагиатите? Голяма част от токшоутата напомнят на "Всяка неделя" - с повече рубрики и различни теми. Това конкуренция ли е?
- Най-голямото ми затруднение беше, че трябваше да се състезавам със себе си, със собствения си опит, а това не е много приятно. Много е уморително това, но нали сме си говорили, че е по-добре да се скапваш от работа, отколкото да ръждясваш.
От друга страна пък, все още не ми се иска да захвърля "Всяка неделя". Една неделя, когато програмата ми внезапно отпадна от лятната схема, пуснах телевизора да видя с какво са я заменили. Така научих, че върви филмът "Бавачката Макфий". Попаднах точно на репликата на бавачката с магическите способности (Ема Томпсън), която каза:

"Ще съм тук, когато не ме искате.
Няма да ме има,
когато ме искате."

Направо се смаях - въпросната фраза удивително тънко представя съдбата на "Всяка неделя".Между другото, аз обичам да дърпам дявола за опашката. Малко преди да изтече договорът ми с Нова тв, започнах да излъчвам един доста нахален клип за "Всяка неделя": "Има защо да е на 35 години. Какво друго оцеля?" Как да не му го начукаш на такъв нахалник!

Обаче пък колко други неща оцеляха - СДС едва крета, и БСП се хвана за патериците, провалиха се десетки лични проекти, шумно акламирани. Нищо от досегашните предавания лидери няма да оцелее и няколко години. А и самите телевизии много-много не се грижат дори за най-добрите си продукции - въртележката от предавания им е изгодна, понеже прикрива истината за качествата им, доколкото ги имат.

- Как съвместявате двете роли, с които публично се появявахте - като тв водещ и като публицист в печатно издание? Случва ли се да си противоречите?
- Това беше друго мое затруднение - намирах се в шизофренно състояние, ако това не ти се вижда преувеличено. Правех предаването, а в същото време пишех седмично по две, дори три дописки във вестникарските си рубрики в "Преса", "Стандарт" и "Уикенд". В тях съм напълно свободен да оценявам героите си, понякога доста крайно, докато в телевизията това не върви, друга е трибуната. Веднъж Валя Велева ме пита: "Вярно ли е, че ще ти гостува Станишев?" "Да - отвърнах, - какво толкова?" "След всичко, което си писал за него?" - ядоса се тя.

Да де, обаче онова са друг тип анализи - понякога прекалено артистични и игриви, а телевизията предполага една въздържаност - макар че днес всяко петле се ерчи и перчи там, всеки има собствено мнение - а го гледам, че не е успял дори пояса си да върже...

Преди да започна тази "Всяка неделя", написах и 252 "Приказки за телевизията", които имаха гигантска посещаемост в сайта на "Труд". Веднъж Кирчо Гоцев, бившият шеф на БНТ, ми каза: "Стига си ги отварял леваците!" Колко съм ги отварял - не знам, но споделянето на опита също в някаква степен износва енигмата, тайната на "Всяка неделя".

- Доволен ли сте от рейтингите на "Всяка неделя"? Вие обичате да се задълбочавате - какво стои зад числата, които показват колко хора ви гледат?
- Моят договор беше с клауза за цялата аудитория, трябваше да постигам 20-процентен пазарен дял и това се случваше. Настоях за тази клауза, защото все пак историята на "Всяка неделя" е трайно свързана с един по-широк фундамент от публиката, за мен тя е най-съществената, тя има познание за времето и пр.

Нямах добри резултати във възрастовия сегмент 18-49 години - любимия профил на рекламистите. Сигурно имат право да настояват за тази догма - особено като се има предвид, че 30% от населението до 30 години е безработно, и то по свой избор. Иначе са много активни в мрежата, там са на всяка манджа меродия. Мислят си, че всичко започва от тях, миналото не ги интересува, а паметта за него е основното градиво за Бъдещето.

А пак тия дни съобщиха, че пазарно най-активни у нас са по-възрастните. Обаче факт е, че глупотевините се продават най-добре. Факт е също, че

една телевизия
се нуждае от зона на
престижност, а
"Всяка неделя"
осигуряваше това
на "Нова"

Има и нещо друго. Оказа се, че през последните месеци най-малка разлика до Би Ти Ви осигуряваше именно "Всяка неделя", а това никак не е без значение. Особено след като е известно, че Би Ти Ви има една вечна родилна бонификация пред останалите телевизии. Някои знаят на какво се дължи това. Между другото, продукцията на "Всяка неделя" беше една от най-цитираните в медиите.

- Вие кои интервюта най си харесвате?
- По-същественото е, че днес няма критерий за добър резултат, за качество пък да не говорим. Младата певица Деси Добрева ми е много симпатична, но да има пазарно предимство пред Райна Кабаиванска не ми се вижда съвсем нормално. А разговорът с Райна беше фантастичен, наистина. Същото се случи и с Хосе Карерас, и той стана жертва на рейтинга.
Впрочем прави ми впечатление, че

Светослав Иванов
прави много
качествени разговори
в "120 минути",

особено с големи личности, той се развива отлично. А Люба Кулезич има всичко: опит, знания и страст в изобилие - блазе , особено за последното.
И аз успях да направя една поредица от нелоши интервюта - например с Жан Виденов, след което истината за събитията през 1996-1997 година вече ще изглежда по различен начин. Има поне 80 интервюта, различни от ширпотреба, те са в мрежата, всеки може да си направи изводите.

Любимото ми интервю обаче е с "покръстения" през 1984-а бай Манчо от Смолянско, търсача на вода и пазителя на Паметта. Питах го за мрачните месеци на възродителния процес и бай Манчо каза: "Някак си не беше красиво!" Какъв красив ум, каква красива душа -

по това си падам аз,
това е моята телевизия.

Не бяха малко подобни събеседници, но имаше и доста дребни хора с техните дребнави истории, които се забиват като трън в петата ти. "Всяка неделя" демонстрираше и неприкрита неприязън към разни пощальони на лъжите, които иначе са на екран от заран до вечер.

Тъй че днес телевизиите са се наредили на опашката за големи цици, само това им е в главите. А това няма да доведе до нищо добро. Щом сме я докарали дотам една банка да популяризира образците на българската словесност...

- Имаше ли някакъв натиск върху "Всяка неделя"?
- От ръководството на "Нова" - не. Обаче все са имали някакви сметки, но аз не ги знам. Дидие, за щастие или не, не знае добре български и вероятно са се опитвали да му пълнят главата с някои внушения, но той не е податлив. Политическите интриги го оставят равнодушен. Но на хора като него не им е лесно в нашата джунгла от интриги и безсмислени предателства.

Чувах, че през Моника Станишева вървят някакви приказки, но не съм им обръщал внимание. Тя взе да се изживява като Людмила Живкова, но това не съм го казал по телевизията, писах го в дописките си, а спечели сръчно и доста милиони. Но когато властта разпределя белия хляб на европарите за медийни услуги, телевизиите няма как да не са послушни.

Нещо все е имало, но то е без значение. "Всяка неделя" толкова е патила, че подобни дреболии дори не ги калкулирам: преди 1989-а я спираха и пускаха, след промените имаше заявление на правителството на Луканов срещу програмата, декларация на Висшия съвет на БСП, миньори идваха с кирките пред телевизията, имаше от всичко - имаше и "Вот на доверие", който подкрепи програмата с над 480 хиляди подписа. Всичко е в www.kevorkkevorkian.com. Както се казва, некрологът е предварително написан. Не е лошо младите юнаци да му хвърлят по едно око. Нищо не започва от днес, всички пишем едно и също дълго изречение. Някои по-добре, други не толкова. Както и да е.

- Откакто "Всяка неделя" тръгна по Нова тв, не спря да се говори, че сте човек на Бойко Борисов. Така ли е? Той често гостуваше в студиото ви.
- Приятели сме, но никога не сме говорили за телевизия, той не я разбира, а пък и репортерките толкова вихрено се влюбиха отново в него, че ще ми е по-интересно да си говорим с него за мадами. В този смисъл той няма нужда от "Всяка неделя", а и никога не би посмял да иска нещо от мен - винаги съм бил внимателно вгледан в него, както и в останалите си гости. За времето остават доста качествени свидетелства за тия хора. Между другото,

имам един специален
разговор с Бойко за
убийството на Чакъра,

както и с неговите синове, правен през 2003 година. Ако го бях излъчил, прокуратурата нямаше да си губи времето за излишни проверки. Но не си го позволих, нека си търсят сами истината.

- И все пак какво - сбогом или довиждане на "Всяка неделя"? Или нещо ново?
- Размишлявам върху идеята на Дидие, склонен съм да му се доверя. Направил съм вече към хиляда и двеста-триста предавания, а пък знам какво беше казал веднъж Бертранд Ръсел: "Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието."
Но нека да не бързаме, няма закъде.
А, падна ми се тия дни и едно късметче: "Бъди послушно момче!" Бре! Може би е време. Ще видим.

Интервю на Паола Хюсеин