Стефко Бурджиев е роден на 29 април 1953 г. в Попово. Завършил е ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и ВА „Г.С.Раковски“. Той е магистър по Публична администрация и Икономика и има докторска научна степен по проблемите на замърсяването с радиоактивни вещества. Бурджиев е добре познат като шеф на Гражданска защита първо в Русе, а след това на Националната служба, след което през 2011 г. бе назначен за областен управител. От август миналата година е преподавател в Русенския университет.

- Господин Бурджиев, вие бяхте начело на Националната служба за гражданска защита и имате опит с подобни бедствия, каквито сполетяха България. Какви бяха причините за наводнението например в Цар Калоян? Вярно ли е, че става дума за прелели язовири?
- Да, вярно е и никога не съм го крил. Друг е въпросът, че никой не ме е питал. Не една, а две скъсани диги имаше на два бракувани язовира.
- Какво означава „бракувани“ язовири?
- Когато на един язовир не му работи изпускателят, не е икономически целесъобразно използването му и когато вече е изчерпан от гледна точка на стопанското си значение, той се бракува. Това става, като се прореже земнонасипната му язовирна стена. Прави се трапец в стената, и то достатъчно голям, така че всичко, което минава /все пак е строен по поречие/, да преминава и да се оттича. Стената се срязва до долу и се оформя едно дере, каквото си е имало преди да има язовир.
Въпросните два язовира в Цар Калоян бяха бракувани по този начин от комисия, на която аз бях председател години преди наводнението. Да, но след това голямата Русенска област беше разделена на четири по-малки области, община Цар Калоян попадна в Разградска област и тези язовири станаха общинска собственост.
По нечие нареждане, без да зная чие, на практика се извършва възстановяване на язовирните стени, а такова действие е незаконно. Ако трябва да отговаря на изискванията, се изготвя проект, той се съгласува с отговорните институции и прочее. А те какво правят на практика - засипват тези отвори на трапеца, което технологично не се прави така. Некомпетентно и лаически са запълнени тези срезове на стената и какво става на практика - тапа на шампанско. Това е най-слабото място на язовира и при такъв напор е напълно нормално да се срине. Двете язовирни стени се скъсаха почти в един и същи миг и това е причината да се образува тази залпова вълна, която заля Цар Калоян.
Историята на Цар Калоян после се повтори при село Бисер.
- Виновните бяха ли намерени?
- Вие си спомняте, че когато ръководех тогава операцията, бях директор на русенската дирекция на Гражданска защита, но по нареждане на тогавашния министър Емел Етем бях изпратен да координирам действията и да се реши по-бързо въпросът. Какво е ставало с виновните и наказанията, е обект на Разградската прокуратура.
- Вие се намесихте и при наводнението в Аспарухово. С какво им помогнахте?
- Аз два пъти бях във Варна, като единия път останах 11 дни, а втория - 6. Там беше пълно безхаберие. На практика с промените, които се направиха в закона за МВР и преструктурирането на Гражданска защита и по-точно с нейното вливане в Пожарната /да не кажа нейната ликвидация/ се скъса връзката между службите за спешно реагиране и изпълнителната власт. Това е голяма грешка. Проблемът не е в това, че държавата няма способности да се справи със ситуацията, а че няма координация и взаимодействие между институциите.
- А какво стана в Мизия?
- В случая с Мизия и Бяла Слатина формирането и още повече движението на това голямо водно количество е ставало за часове и денонощия - време напълно достатъчно да се изясни и оцени обстановката, да се вземат адекватните на ситуацията управленски решения на всички нива, да се осъществи ранно предупреждение и оповестяване на населението, което би могло да изнесе и съхрани поне част от движимото си имущество, да се издадат съответните заповеди по субординационните вериги, да се прегрупират сили и с0редства, да се пренасочат ресурси от съседни общини и области и пр. Нищо не е направено.
- Къде бъркаме, че повтаряме едни и същи грешки и не се учим от тях?
- Пак казвам - скъса се връзката между изпълнителната власт и превантивната дейност, която трябва да бъде планирана, координирана и осъществявана от някоя служба. На практика такава дейност няма. Преди се извършваха пролет и есен регламентирани проверки както на хидротехническите съоражения, така и на всички потенциално опасни обекти на индустрията - пожароопасни, взривоопасни, с химическо производство и т.н. Това сега просто не се прави. Не е въпрос само за контрол, а и за подготовка на населението.
Можете ли да си представите, че в Русе, там, където преди дежуреха 24 часа хора, сега ако се обърне един вагон с хлор на Товарна гара, няма кой да оповести. Сега има хора, които работят от 8 до 17 ч, с почивни дни събота и неделя. А през останалото време? България похарчи десетки милиони, за да изгради в десетте най-големи града на страната такава система за бързо оповестяване. Никой не пита защо не се задейства тази система във Варна. Това са абсурдни неща - строго разчетен алгоритъм, който действаше безупречно, беше разкъсан и унищожен.
Липсата на надведомствен орган, институция на национално ниво, пряко подчинени на министър-председателя за планиране и реализиране на координацията между министерствата, ведомствата и институциите, в т.ч. и неправителствения сектор и доброволците, доведе до това положение. Такава функция не може да изпълнява нито МВР, нито Министерството на отбраната, защото върховенството е на изпълнителната власт по Конституция и на всички нива - кмет, областен управител, министър-председател и когато не е така, се видя какво става във Варна.
Кое например наложи Центърът за аерокосмическо наблюдение, съоръжен с най-съвременна техника и технологии, в т.ч. и такива на НАСА, да бъде изваден от състава на Пожарната и преместен в дирекция „Свръзки“ на МВР, с което на практика се прекъсва възможността получената от тези високотехнологични средства информация да бъде своевременно анализирана за целите на тези, които вземат важните за държавата решения в такива ситуации. На практика излишно е удължен пътят на информацията до нейните потребители в моменти за вземане на важни и отговорни решения на национално ниво, когато и секундите са важни при тези екстремни ситуации.
- Сега как си „говорят“ службите за бързо реагиране?
- Липсва координация както между службите - Пожарна, Спешна медицинска помощ, полиция, модулните формирования на Българската армия, Планинската спасителна служба, БЧК на общинско, областно и национално ниво. Всичко е оставено на съответния директор на РДВР или началник на Пожарната, а те са само членове на съответния общински или областен щаб заедно със съответните директори на Напоителни системи, ВиК и прочее. Ето затова варненският кмет Иван Портних, който е на място и ръководи действията, казва, че жертвите са 10 души, а министърът на вътрешните работи Йовчев - 6.
Добре обучените хора - специалисти и доброволци -  в издирването, спасяването и ликвидирането на последствията са уволнени и забравени. Вече няма и актуален план за действие при наводнения на национално, областно и общинско ниво. Подчертавам актуализиран, защото този план е като жив организъм и ако ежедневно не се поддържа и актуализира, не може да свърши работа.
Няма и договори със собственици /физически и юридически лица/ на подходяща инженерна и строителна техника за извършване на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи. А би трябвало в рамките на един час те да са на линия и в готовност. Отделно никой не е наясно къде трябва да бъдат временно изведени хората, да се настани застрашеното или пострадало население. Има ли смисъл да обяснявам, че и няма резерв от оборудване, инвентар и принадлежности за изграждане на подкрепителни пунктове за чай, малко храна, психологическа помощ.
- Как са структурирани тези служби в Европа?
- Аз познавам системите на всичките 28 страни членки на ЕС и на още други извън ЕС. Всички имат своите нюанси, но в основата няма никакви разлики. Само ние намерихме да сме много интересни. Само преди три седмици бях във Франция и останах удивен от страхотния синхрон между службите за бързо реагиране и огромната армия от доброволци.
Ще ви дам един пример със съседна Сърбия. Населението й е 7 милиона и има 1400 спасители и 2000 пожарникари. Ние в момента на обединението на службата бяхме повече от 9000 души. За каква ефективност може да говорим изобщо! Една България има 20 000 войници и 10 000 пожарникари - абсурд! В същото време във Варна при 600 пожарникари и спасители чакат помощта на 200-300 доброволци. Само в Русе са 300 пожарникарите. Кой е казал, че на територията на Русенска област трябва да има участъци в Сливо поле и Ветово при положение, че в Русе има модерни коли, които отиват на място за 10 минути, а там трябва да бутат с рамо ЗИЛ-а, за да го запалят. В същото време в плевенската служба има радиус на отговорност от 50 км. Завъртете с пергела по картата и ще видите как ще останат само пожарни в Русе и Бяла. Така ще се спестят средства - толкова е просто.
- Може ли да се поправят допуснатите грешки?
- Все още може да се възстанови системата, но ако още година-две продължи този геноцид срещу хората, работили в Гражданска защита, ще е невъзвратимо. Всичко това се случва поради липса на последователна и единна, независеща от конюнктурата политика в областта на превенцията и управлението на природните и предизвиканите от човека бедствия.