Тези истории са автентични, но никога не са били публикувани. Причината е, че са се случили преди 1989 година, когато споменаването на МВР будеше страх, милицията /както тогава се наричаше полицията/ нямаше пресцентър, вестниците не пишеха за кражби, измами и убийства, а за престъпления официално не се говореше.
Ако зловещите сюжети от новата поредица „Студени досиета“ се бяха разиграли в Западна Европа или Америка, щяха да станат основа на сценарии за касови филмови хитове по действителни случаи. У нас те са само спомени на стари криминалисти. „Утро“ ще ви разкаже част от неразказваните досега смразяващи истории.

В късната пролет на 1958 година, когато и хората, и природата цъфтят в очакване на лятото, много русенци са сковани от страх. Най-наплашени са търговците, но близките и приятелите им също имат едно наум и внимават за всеки съмнителен шум или подозрителен човек.
Масовата психоза е предизвикана от бруталното убийство на продавачка в млекарница на празничния 24 май, което бързо се разчува въпреки опитите на властта да заглуши информацията, за да не се стига до страхова истерия.
Милицията е впрегната денонощно да търси убиеца, но в началото усилията й не дават особен резултат. Все пак има една следа -
почеркът на зверството вече е познат
В началото на май криминалистите в Русе получават сигнал от софийските си колеги, че в столицата е направен опит за убийство на продавачка в млекарница и има подозрения, че извършителят е от Русе. Тогава неизвестният влиза в млекарницата и се представя за ревизор. Преглежда набързо книгите на магазина, казва, че всичко е наред и си тръгва, но преди да стигне до вратата, се връща да поиска една буца сирене. По него време сиренето се съхранява в каци и продавачката се навежда да изпълни поръчката, когато получава зверски удар в тила. „Ревизорът“ прибира събралите се в чекмеджето около 1000 лева - доста солидна за онези дни сума - и изчезва. На местопрестъплението остава само увитата във вестник метална тръба - част от селскостопанска машина, с която ударил жената.
Жертвата някак оцелява, макар че никога повече не стъпва на краката си и доживява дните си на инвалидна количка. Въпреки безмилостния удар, нанесен за да я убие, а не за да я зашемети, успява да опише нападателя си след като идва в съзнание - нисък, с тъмно скулесто лице, късо подстриган и мек русенски говор.
Това описание е предадено в окръжното управление на МВР в Русе и започва издирване, „преслушана“ е дори арменската общност, защото според някои мъжът може би е част от нея, но без резултат.
Тъкмо проверките приключват, и
нападението се повтаря под индиго в Русе
На 24 май след манифестацията в русенския криминален отдел на ул.“Иван Вазов“ 36 постъпва сигнал, че продавачката в млекарницата на бул.“Скобелев“ е намерена убита. Липсват и 1000 лева от оборота.
Огледът показва, че жената е ударена безпощадно с увит в хартия метален лост, който е намерен захвърлен на пода. При изследването му се установява, че това е шенкел от вършачка и е идентичен с намерения при опита за убийство на първата млекарка в София.
Сред продавачките в града настава паника. Всеки търговец мисли, че може да е следващата жертва на убиеца. Семействата им също са нащрек. Всички знаят, че в града има убиец, който е на свобода и може да посегне отново всеки момент.
Милицията мобилизира всичките си сили - служители и агентурен апарат - за да стигне до някаква следа. И скоро нещо проблясва в тъмното. Три млекарки подават заявления в милицията, че мъж, който снабдява с кисело мляко предприятие, често ги наобикаля без причина, но тъй като в магазините им има много клиенти, набързо си излиза.
Това е началото на големия маратон за криминалистите, за които
следващите 10 денонощия се превръщат в един безкраен работен ден
Тогава извънредните часове в нашата работа не се плащаха, нито пък се даваха като компенсация като сега. Работехме за едната чест, но не съжаляваме за нищо, разказва един от водещите служители по случая.
Разпитан е целият криминален контингент в Русе. Бандитите обаче имат алиби за 24 май.
Разпитани са и всички роднини на млекарката, но и от това не излиза нищо.
По време на операциите са задържани шестима ученици на по 17 години, които за седмица успели да навъртят 20 домови кражби. Те обаче имат неоспорими доказателства, че по време на убийството са манифестирали със съучениците си от техникума. Директорът на учебното заведение е уведомен за кражбите, но милиционерите настояват за леки наказания и впоследствие тези момчета стават достойни граждани на Русе.
На 4 юни двама криминалисти отиват в ремонтна база за селскостопанска техника на сегашния бул.“Липник“ по сигнал, че там работи
мъж, който отговаря на описанието на млекарката от София
и напоследък поведението му е доста съмнително. Но понеже трябва да се пипа фино, не казват, че търсят убиец, а че искат да привлекат въпросния Петър Ч. като сътрудник в Стопанска милиция.
Започва серия срещи с колеги и началници на Петър и така при един от разговорите с работника, с когото бъдещият „сътрудник“ е в една ремонтна стая, се разбира, че отскоро той обработва на шмиргел шенкели от вършачки, без това да е необходимо.
Освен това се изяснява, че точно Петър е човекът, който купува за колегите си кисело мляко, раздавано в предприятието като част от превенцията срещу вреден и опасен труд.
По време на беседата с директора на базата се разбира, че Петър е бил на почивка в Банкя преди месец. За заминаването си поискал аванс от 50 лева, които върнал точно на 24 май пообед, докато директорът и подчинените му се черпели в ресторант „Балкан“ след манифестацията.
Освен че дава парите, тогава Петър поръчва за цялата компания по една бира, което озадачава директора, защото заплатите за месеца още не са раздадени. След като изслушва доводите на криминалистите, че именно този работник е евентуалният убиец на русенската млекарка, директорът възкликва
„Значи Петър ни е черпил с кървави пари“
Информацията от директора окончателно затяга примката и монтьорът е прибран в ареста. По време на разпитите Петър признава за нападенията и разказва, че покрай купуването на мляко за колегите му е изучил работата в млекарниците, възможностите да нападне продавачките, дори приблизителните обороти в различните дни. Задържаният така и не обяснява смислено защо са му толкова много пари. Просто искал да е подсигурен...
Следствието приключва светкавично и убиецът е предаден на съд.
Заради големия обществен отзвук на престъпленията на Петър се организира публичен процес, който се води в Русе от състав на Върховния съд и заседанието се предава директно по радиовъзела, освен това може да се проследи и чрез високоговорителите, с които е озвучен централният площад. За делото идва и нападнатата млекарка от София, която от млада и здрава жена е превърната в инвалид доживот. Тя категорично разпознава злодея. Това е последното от серията непробиваеми доказателства за вината му и
наказанието на Петър Ч. е по библейски кратко и ясно - око за око
Работникът е осъден на смърт чрез разстрел, а присъдата е изпълнена още същия ден в плевенския затвор.
Така приключва един от смутните епизоди в живота на Русе, когато за десетина дни малки и големи живеят в страх от тайнствения убиец, който се оказва обикновен работник с необикновена страст към парите.