С историческа възстановка на брега на река Дунав в Русе бяха отбелязани 151 години от гибелта на Ангел Кънчев.
След това шествие, предвождано от Общинския духов оркестър, се отправи към паметника на българския революционер.
Свещеници от Русенската митрополия отслужиха заупокойна молитва. Поднесени бяха венци и цветя.
В отбелязването на годишнината се включи и Младежкият гвардейски отряд към Общинския младежки дом в Русе.
„Училища, улици и организации носят името на героя, но нека помним не само името, но и причината за смъртта му. Нека всеки един бъде готов да даде по малко от себе си за единна и силна България“, каза в словото си кметът Пенчо Милков.
„Преди 151 години един от героите на България извървява последните си земни стъпки на това място, но вместо смърт, среща безсмъртие. Но той трябва да ни служи и като морален ориентир, който да ни напомня за отговорността, която имаме пред поколенията - преди нас, но най-вече пред тези след нас, защото патриотизмът изисква не само преклонение пред националните ни герои, но и дела, и кураж от самите нас“, добави новият зам. областен управител Детелина Ачева в една от първите си публични изяви.
На годишнината от гибелта на Ангел Кънчев бе посветена и инициатива на БТА, в която русенският историк и изследовател д-р Веселина Антонова представи пред ученици от ОУ „Ангел Кънчев“ нови и малко известни факти от живота на революционера. В срещата в националния пресклуб на агенцията в Русе участва и Толя Чорбаджиева - началник на отдел „Държавен архив“ в Русе.
Д-р Антонова разказа на децата за новооткрити документи в Османския архив в Истанбул, където се съхраняват телеграми за самоубийството на Ангел Кънчев, паспортът и други документи, преведени от проф. Орлин Събев.
„Предателство към Ангел Кънчев няма. На брега на Дунава той решава да се самоубие, след като вижда заптиетата. Те решили да го проверят, тъй като няколко дни преди това в града е имало убийство и охраната била засилена. Кънчев се уплашил, че може да е предаден и сложил край на живота си, като се прострелял с револвер“, обясни д-р Антонова.
По думите й той нямал психиката на Левски. Бил е много млад и нямал опита да реагира хладнокръвно.
Д-р Антонова каза още, че преди две години е издала и биографична книга за Ангел Кънчев - „Пожелай свободата“.
Толя Чорбаджиева обясни, че в Държавния архив в Русе няма много документи за Ангел Кънчев - освен регистри за пътувания на българи из различни населени места, както и тескерета (паспорти).