„Продължавам да те обичам въпреки това“ пише в SMS Нели Хвърчилкова до съпруга си Владо, когато директорът на Областната дирекция по безопасност на храните официално става професор. Нели е голямата му споделена любов в живота, а голямата му страст са... моторите и, разбира се, рокът. Това е непознатото лице на професор д-р Владимир Хвърчилков, който днес може да каже, че в професионалния си път е постигнал голямата си цел - титлата, за която се е готвил години.
Все още е развълнуван и въодушевено си спомня дните и часовете преди дългоочакваното събитие: „От няколко години се подготвях да стана професор по моята специалност - профилактика и лечение на инфекциозни болести по животните, издадох и книга на тази тема. Когато през февруари тази година Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София обяви конкурс, аз кандидатствах. Седемчленно жури от професори на 19 юни единодушно ме одобри за академичното звание „професор“. То беше одобрено от Научния съвет по ветеринарна медицина към института на 23 юни и всъщност от понеделник наобед официално съм професор в своята област“. Тогава получава и един от най-скъпите на сърцето му SMS-и, от съпругата Нели.
Пътят на мечтата тръгва от Бяла
Владо е роден през 1955 година в Бяла. Там завършва със златен медал гимназия „Панайот Волов“. 18-годишният юноша вече е решил да учи ветеринарна медицина и кандидатства в София. По настояване на родителите си пробва късмета си и в хуманната медицина. За ветеринарен лекар е приет на първо място, а за хуманен - на четвърто. Но и за миг не се замисля, записва ветеринарна медицина и влиза в казарма. Докато дойде уволнението, ветеринарният институт е преместен от София в Стара Загора, където през септември 1975-а Владо сяда за първи път на студентската банка. За младия и любознателен Владо обаче лекциите и изпитите не са достатъчни и той паралелно с тях започва да работи по докторската си дисертация на тема „Заразни болести и имунология при свинете“. Така през 1980 година се дипломира като магистър по ветеринарна медицина и същевременно защитава докторска степен.
Първият печат в трудовата книжка
Задължителното тогава разпределение изпраща младия ветеринарен доктор в кравефермата на трудово-кооперативното земеделско стопанство в Копривец. Когато две години по-късно е обявен конкурс за асистент по генетика в института в Стара Загора, д-р Хвърчилков безапелационно печели мястото. Баща му обаче настоява да не напуска работата си в кравефермата на ТКЗС-то.
„Опитах се да му противодействам, но като разбрах, че е безсмислено, се отказах да настоявам“, спомня си днес професорът.
И както е казал народът, всяко зло за добро, точно тогава в Русе се освобождава място за научен сътрудник в Районната ветеринарна станция. И амбициозният и талантлив млад доктор Хвърчилков започва работа там като младши научен сътрудник втора степен. През 1984 година вече е с първа степен, а през 1995-а става старши научен сътрудник, като по-късно званието  се равнява на доцентска титла.
По стълбата, която води нагоре
Задължителна част от развитието на един учен е участието в симпозиуми и Владо максимално се възползва от всяка възможност. Знае френски език, но бързо разбира, че без английски е по-трудно и отново заляга над учебниците. Това му отваря вратите към специализации   в Московската ветеринарна академия при световно известния учен акад. Москов, във фирми за лекарства и ваксини в Италия, Румъния, Чехия, Унгария и Сирия.
Междувременно Районната ветеринарна станция се трансформира в Районен научноизследователски ветеринарен институт, който по-късно става Районна ветеринарно медицинска служба. Владо работи в лабораторния комплекс там до 2007 година, когато се обявява конкурс за директор на ведомството.
„За мястото тогава имаше десетина кандидати, но аз успях да заема директорския пост. През март 2010 година обаче бях понижен в длъжност от тогавашното правителство, защото не симпатизирах на управляващата партия“, връща се с нежелание към тогавашните събития професорът.
Хвърчилков напуска и става преподавател в Русенския университет. В катедра „Земеделска техника“ той и до днес чете лекции на студенти от специалността „Аграрно инженерство“ по анатомия, физиология, химия, зоология, хранене и здравеопазване и заразни болести на животните.
Двете половинки на едно цяло
Когато Владо Хвърчилков започва работа в Русе през далечната 1982 година, той не само сбъдва мечтата си за научна кариера, но и среща любовта. В обща компания се запознава с русенката Нели и не след дълго сърцето му казва, че тя ще е спътницата му в живота. Година по-късно двамата вдигат сватба, а после на бял свят се появява синът им Георги. Момчето завършва Английската гимназия с отличие също като баща си навремето и става студент в Софийския университет. След като се дипломира с магистърска степен, Жоро започва работа в Бизнес парк-София, жени се и има син Александър, който е най-голямата радост на дядо си Владимир и гордостта му, че има наследник на известната в Русенско фамилия.
„Жена ми е един изключителен човек, много се разбираме и животът ми с нея е просто едно удоволствие. Затова си казвам, че като се преродя, пак ще се оженя за Нели, защото много я обичам“, казва искрено Владо. И разказва за оня SMS от Нели, който препълнил душата му. Това е истинска обич, аз съм вече професор, а Нели все още е привързана към онова момче, в което се е влюбила през 1982 година, и досега любовта й не е угаснала, вълнува се щастливият мъж. Двамата са зодия Близнаци и ако се вярва на хороскопите, те би трябвало постоянно да са в конфликт. Нищо подобно обаче няма в семейство Хвърчилкови. Вместо това Владо и Нели винаги намират разрешение на проблемите по най-безболезнения начин. 
От „Жабка“ до „Ямаха“
Още от ученическите си години Хвърчилков е влюбен в моторите, но, разбира се, първото му двуколесно превозно средство е велосипед. 8-годишният малчуган яхва популярното тогава детско колело „Жабка“. В шести клас вече кара голямо колело, но понеже не може да устои на желанието си да промени нещо по него, маха кормилото и слага волан от камион. „Няма да забравя учудването на учителя ми по физика, когато ме видя да въртя волан на обикновеното си колело“, спомня си с усмивка Владо. Тази му страст да тунингова колелетата си е в сила и днес - в момента той кара велосипед с кормило на два етажа, на единия са спирачките, а на другия скоростите. Това необикновено колело, направено от Владо така, за да не се навежда по време на карането, събира погледите на русенци по центъра, когато професорът мине по обичайния си маршрут до Парка на младежта и обратно.
На 16 години Владо се влюбва до уши в моторите и макар че няма книжка, пали модерния за времето си бащин „Иж Планета“ и кръжи из Бяла. „Не един и два пъти милиционери са ме залавяли да карам мощния мотор. Вземаха ми ключа и ме пращаха да го тикам до вкъщи. Но не ме отказаха и на следващия ден след училище отново яхвах ижето и отивах в гората“, спомня си за непокорните младежки години ветеринарният специалист. А когато навършва години и взема книжка, веднага се записва да тренира мотоциклетизъм. И, разбира се, един от номерата, които първи научава, е да кара на задна гума, с което обира овациите на всички състезания.
„Загорка“ и рок
Моторът му е пръв приятел и по време на следването в Стара Загора. Владо постоянно пътува с ижа до института, а на връщане слага на резервоара между ръцете си каса, пълна с дефицитна бира „Загорка“, за приятелите в Бяла. После заменя ижето с „МЗ“ 125 кубика, като и на него не му се разминава участта да превозва каси с бира. Моторджийската му страст е жива и и до днес, но вече по-рядко й се отдава. Има възможност да кара ямахата на приятел, но казва, че днешните модели са много мощни и усещането е различно.
Като истински рокер професорът слуша само рок. Когато иска да се откъсне за малко от компютъра и научната работа, взема книга и си пуска „Дийп Пърпъл“, „Юрая Хийп“, „Лед Цепелин“, „Ролингстоунс“, „Блек Сабат“ и „Бийтълс“. „С тези парчета съм отраснал още от ученическите години и не мога да се откажа от тях. Дори когато съм на море, а това са най-хубавите ми дни в живота, постоянно съм със слушалките на ушите и с книгата в ръце на плажа и слушам рок на известните групи от миналото. Така не забелязвам лудницата покрай мен“, усмихва се замечтано Владо, може би усетил морския бриз в спомените си.