Ваня и Валя са еднояйчни близначки, родени на 9 май 1983 г. в Русе. Момичетата завършват Математическата гимназия, а след това всяка поема по своя път - Валя продължава със счетоводство в Свищов, а Ваня - с информатика във Велико Търново. За двете момичета и семейството им текат щастливи дни, още повече, че и двете се задомяват в една и съща година. Намират мъжете на живота си и с няколко месеца разлика раждат синовете си. Едната ражда през ноември 2011 г. Христо, а другата през януари 2012 г. Свилен. Младите майки отглеждат с любов рожбите си, като нямат шанса да разчитат на помощ от бабите, които все още се трудят по работните си места. Тъй като действително се справят сами, никой не отдава голямо значение на постоянната умора, безсилие и отпадналост, които нападат Валя. Всички се надяват, че когато момченцето й поотрасне и грижите понамалеят, всичко ще е отминало.
Сега, когато чета симптомите на болестта, виждам, че
тя е имала всичко като по учебник
но кой да знае!, разказва сестрата на Валя - Ваня. В продължение на една година младата майка търпи и не търси някакво заболяване в състоянието си. Когато започва адският сърбеж по цялото й тяло, Валя отива на лекар. Нищо не помага, а по кожата й избиват червени петна, също необясними за лекарите в Русе. Опитват лечение с витамини, хранителни добавки и мазила, но състоянието й не само че не се облекчава, а дори напротив - прибавя се и зверска кашлица. Обикалят и пулмолозите, а от предписаните й няколко курса с антибиотици няма абсолютно никакъв ефект.
Беше странно, че не се повлияваше от тези силни лекарства и заедно със съпруга си Владо заминаха за Варна на кожен лекар, разказва сестрата Ваня. Този медик назначава изследване на кръвта за сифилис. Сифилис нямаш, но работата е по-сериозна и е за биопсия, казал той и насочил Валя към колегите си за биопсия на лимфен възел, също увеличен и част от симптоматиката. В Русе резултатите не са категорични и младата жена заминава за София. Лекарите виждат, че има нещо неприятно, но едва след третата биопсия от костите на таза
поставят диагнозата Лимфом на Ходжкин
Това се случва на 3 юли 2013 г. и седмица по-късно Валя започва първия си курс българска химиотерапия. Никой не беше наясно какво се случва точно, тъй като и самите лекари в София й обяснявали как това е „късметлийски“ вид рак, който се лекува без проблеми и всичко скоро ще отмине, спомня си сестричката. Съвсем нормално е семейството да вярва на професорите 100% и да не подлага на съмнение нито една тяхна крачка в лечението. Половин година по-късно е установено, че осемте вливания на химия не са повлияли и е назначен втори курс терапия. Пътуванията до столицата са ужасни за Валя. След това три дни се опитва да се възстанови и да стъпи на краката си. След още осем седмици в такива тежки изпитания на болната е назначено изследване с PET-скенер във Варна.
На рождения ни ден тази година дойде куриерът с резултата и колкото и да не ни е ясен медицинският език, разбрахме, че няма орган, който да не е засегнат от рака, казва Ваня и очите й се пълнят за пореден път със сълзи. Убийствените клетки са достигнали дори до костния мозък на сестра й. Да видиш, че толкова усилия са били напразни, е съсипващо, обобщава Ваня. Не й се иска да си спомня как в Онкологичната болница в София са
подменяли лекарства заради временната липса на основните
не са й казвали, че може да си набави медикаментите от чужбина, а вливанията са били на бърза капка и като на конвейер. Защо този PET-скенер е направен чак след втория курс химиотерапия, лекарите обясняват с ограниченията на Здравната каса. Иначе струвал 3000 лева. Да бяха казали! Човек по-лесно може да намери 3000 лева и да реагира навреме, отколкото да се отлага толкова дълго чакането и лечението, възмутена е Ваня. Същата е емоцията й, че на сестра й никой не е предложил да й постави венозен порт - метод, който дава възможност да се правят вливания на едно и също място, без да се бодат всеки път вече калциралите вени на болните. В Турция дори първоначалната оферта за лечението на Валя включва поставянето на този порт в „Анадола медикал център - Истанбул“. Помислили са за всичко, турските болници нямат нищо общо с нашите и наистина сме възхитени от това, което правят за хората там, разказва сестрата, която заминава на 12 май за южната ни съседна страна, където Валя е на лечение.
Предстои й трансплантация на стволови клетки от костен мозък
а в момента е приключил вторият етап от химиотерапията, която има за цел да потисне изцяло имунната й система. Всички в семейството се надяват да успеят да съберат нужната сума за лечението на Валя и да има успех трансплантацията. Въпреки тежката ситуация и страшните диагнози всички са удивени от жестовете на добрина, показани от абсолютно непознати за тях хора. Направихме сайт, създадохме сметки в банка, но още чакаме за DMS номер за дарения с sms-и, казва Ваня. В четвъртък тя ще стане свидетел на поредния приятелски жест, когато учениците от Математическата гимназия ще направят благотворителна прожекция на филмите си, наградени по време на варненския фестивал преди месец. Организатор е учителката по немски в училището Ася Кулева, която не познавам лично, но със същата благодарност се отнасям и към сегашните учители и ученици от Математическата, които не ни помнят, но ни помагат, допълва сестрата.
Към дарителската акция
в помощ на Валя ще се включат и звездите на българската музика
Устата, Мариана Попова, Руслан Мъйнов, Невена Цонева, Нели Петкова, Жана Бергендорф, Ана-Мария Янакиева, Орлин Павлов, група „Мастило“, „Ni.Co“ и Албена Танева, Бобо, Румънеца и Енчев, Боби Ваклинов и още много други. Това ще стане в София на 8 юли, когато Ани Дамянова ще завърши усилията си по организиране на концерт в помощ на парализирания след катастрофа Боби и вече покойния баскетболист Васил Бамбурски. Васко си отиде преди 20 дни от рак на кръвта и всички решиха, че той би искал да помогне именно на Валя, с която бяха заедно в Онкологичната болница в София, разказва близначката.
Докато не се съберат нужните 160 000 лева, никой от семейството няма да се откаже. Вярват, че лекарите в Турция ще се справят така блестящо, както са го правили с други български пациенти. Защо се налага да се ходи на юг и да се плащат толкова пари от иначе изрядни данъкоплатци, е друг въпрос за други хора. Важен е призивът „Да спасим Валя!“.
Райфайзенбанк
BIC: RZBBBGSF
IBAN: BG62RZBB91551058050900 в левове
IBAN: BG06RZBB91551458050905 в евро
IBAN: BG95RZBB91551158050904 в долари
IBAN: BG39RZBB91551558050909 в паунди