Всички настоящи, бивши, че и някои от бъдещите студенти празнуват 8 декември. Благопожелания за всички, които ходят и бягат от лекции, радват се на шестици и тройки, пишат и преписват, хапват в стола и ресторантите, радват се на живота и младостта си!
В дните преди този светъл празник Българската асоциация на административните съдии връчи и своята награда „Студент по право за 2012 г.“. Медиите отразиха събитието подобаващо и запечатаха на кадри усмивката на едно момиче, което днес е главен герой на тази страница. Да предупредим - тя не е връзкарка, не е зубрачка, не е натегачка, не е скучна и не е превзета. Не е кифла. Тя има слънчева усмивка, бърз ум, чувство за хумор и... патерица. Ако в първите минути от срещата това помощно средство прави впечатление и смущава, то е само заради предразсъдъците, които ходят из главите на всеки физически здрав. Не съжаление, а възхищение е усещането след разговора с носителката на наградата Диляна Пеева.
Тази въпросна патерица се появява в живота на Диди
когато тя е едва на 4 годинки. Родена е здрава, също както и по-малката си сестричка за радост на мама и тате, срещнали се във Велико Търново. Той бил курсант във Военното училище, а тя студентка в университета. След академичните години таткото е разпределен първо в Разлог, а след това в родния му Калофер. Там се случва инцидентът, който променя щастливия живот на фамилията. Служебният пистолет на бащата е оставен на масата и сам произвежда изстрел. Поне така са казали на детето, макар специалистите да твърдят, че фактически това е все едно химикал сам да напише писмо.
Лошото е, че куршумът улучва Диляна
Странно е, че никой в къщата не чува изстрел, но пък момиченцето е цялото обляно в кръв. Баща й я носи сам на ръце до колата, отиват в болницата в съседния град Карлово и там лекарите започват битка за живота й. Медиците правят всевъзможни разрези, за да открият куршума сред многото кръв и разкъсвания и един единствен се престрашава да оперира детето. Той е работил в затвора и има опит с простреляни при опит за бягство хора, затова и успява да намери и отстрани оловото, разказва сега Диляна. Детето е в кома и с опасност за живота дълго време, но успява да отвори отново очи. И дори да проходи.
Пет пъти съм прохождала
- първият е бил, когато съм била на 9 месеца, но тогава съм се уплашила и съм спряла. След това на годинка и няколко месеца пак, а после след първата, втората и третата операция, обяснява момичето, което иначе е здраво стъпило на земята. Сега е със засегнат десен крак и патерица.
Опитваха се да ми кажат, че съм дете с увреждания, а аз не го приемах и забравях. Случвало се е и приятели да забравят. Едно момиче ме беше поканило да бягаме заедно в парка, а аз й отговорих, че ще отида с нея, но ще й държа минералната вода. Тя чак тогава се сети, че аз всъщност не мога да бягам. Иначе често се шегувам, че ще прибягам до магазина, разказва студентката.
След инцидента през 1994 г. следва военен съд за бащата, но единственото наказание за него е ограничение в растежа по йерархията на армията. Преобърнатият живот разделя семейството и
дамската част хваща влака към Русе
Живеят на квартира - мама работи, а децата учат. Когато и малката сестра е приета за студентка по финанси във Варна, става ясно, че квартирата е непосилна за доходите на трите. Майката избира да се върне при родителите си в Голямо Враново, а Диляна е приета в общежитията на университета. Поне ми е близо до лекциите, усмихва се тя. За да успява с бюджета, момичето работи всеки ден по четири часа в Кариерния център на университета. Благодарна е за шанса да има 120 лева над пенсията и стипендията си.
Разводът на родителите затвърждава желанието на Диляна да учи право и амбицията й да стане граждански съдия. Впрочем момичето още от дете играе ролята на
помирител в хлапашките спорове
на връстниците си.
Ще се старая да съм абсолютно безпристрастна и дори и при най-малкото съмнение за симпатия към една от страните, ще си направя отвод, категорична е бъдещата юристка. Тя е наясно, че докато сложи на раменете си тогата, ще трябва да премине през изпити, практика, стаж, но е сигурна, че късметът е на нейна страна и точно през 2014 г. ще обявят конкурс за младши съдия. Сега се готви усърдно за всички тези стъпала. Наградата „Студент по право“ с право е връчена точно на Диляна, макар тя да изпитва известни притеснения заради четворката си именно по Административно право. Тя, разбира се, е нищо в компанията на шестиците по Финансово и Конституционно право. 
Тази година ще остане в паметта на момичето както с наградата, така и с приключението
за първи път да прекрачи границата на България
Преминава я на Калотина и отива в Босилеград, Сърбия.
Всички ми казваха, че това изобщо не е чужбина и съм в изконните български земи, но пък аз не бях виждала граничен пункт, признава момичето, родено в граничния Русе. Събитието е през април, когато се провежда 19-ият международен Великденски фестивал по покана на българите в Западните покрайнини. Младежите се веселят, общуват, срещат се с нови хора и тези познанства продължават и сега  в Мрежата.
Допълнителен мотив, освен отличните оценки, административните съдии на България да връчат наградата си именно на русенската студентка, е нейната активност в академичния живот. Не става дума за барчетата и купоните по стаите,
а за клуб „Различни и равни“
основан от доц.Таня Грозева през 2008 г. Още в първите дни от студентския живот Диляна е предложена за негов председател. Не знаех за какво точно става дума, но ми казаха, че е клуб на студенти с увреждания и трябва да има хора, които да ги подкрепят, разказва Диляна. Тази малка общност й дава надежда, че все пак идва ден, в който и тя ще има своите приятели. Реално докато бях в гимназията не можех да намеря своята среда и си го обяснявам с това, че голяма част от съучениците ми трудно изживяваха пубертета и търсеха себе си в други посоки, признава Диди и допълва, че е разчитала на свои приятелства от ранното детство. Сега за нея нещата са коренно променени - големият университет й дава стотици познанства, десетки приятелства и една любов. Тя е тайна.
Ако имате кого да поздравите днес с празника, направете го и си спомнете за Диляна. Пожелайте си на ум вашият младеж да има поне малко от нейния хъс, воля и дух! Честит празник, Диляна!