Стефко Бурджиев е роден на 29 април 1953 г. в Попово. Завършил е ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и ВА „Г.С.Раковски“. Той е магистър по „Публична администрация“ и „Икономика“ и има докторска научна степен по проблемите на замърсяването с радиоактивни вещества. Бурджиев е добре познат като шеф на „Гражданска защита“ първо в Русе, а след това на Националната служба, след което през 2011 г. бе назначен за областен управител. От август миналата година преподавателят в Русенския университет д-р Стефко Бурджиев оглавява Регионалния академичен център, който има за задача да свърже науката, университета и реалната бизнес среда. Официално центърът си има свой дом от 12 май тази година на „Александровска“ 55.

- Господин Бурджиев, каква е идеята за „изнасяне“ на Българската академия на науките в различни градове на страната?
- Идеята на БАН за регионална мрежа академични центрове е да се създадат способности, които да направят така, че възможностите на академията /обучителни, изследователски, иновативни/ да достигат по-бързо до практиката. Това е изключително добро като начинание и от миналия август досега резултатите в Русе и в по-голямата част на страната са обнадеждаващи.
- Имате предвид връзката наука-бизнес?
- Точно така. Бизнесът, макар и капсулиран в себе си, намира начини да се развива и търси възможности за реализация през различните европейски и национални програми. Паралелно с предприемачите вървят емисари, които им „помагат“ да се свържат с министерства, агенции, консултанти по проекти и т.н. Това за мен е порочна практика. В същото време БАН, която е с огромен ресурс и потенциал, стои затворена също, работи по различни теми, постига резултати, но никой не знае за тях. Те обикновено остават в публикациите и патентите на учените, като не напускат света на науката.
В тези девет месеца, през които се опитвам да координирам отношенията между науката и практиката, стана ясно, че най-трудно е да накараш бизнеса да повярва във възможностите на науката и в същото време да накараш БАН да се обърне към бизнеса и да му даде научния си продукт. Просто такъв е механизмът на израстване на учените в БАН и те са удовлетворени от това да направят една научна публикация, да защитят патент, да издадат книга и толкова.
- Успяхте ли да срещнете интересите на бизнеса и знанията на учените?
- За няколко срещи това вече има резултат. Ролята на координатора е не да прави просто контакти между отделните структури, а да ги накара да си стиснат ръцете. Няма как отношенията да не са икономически обвързани, ако искаш БАН да създаде продукт, който да бъде вложен в производството и да носи печалба, ще трябва да се плати. В този смисъл интересът е взаимен. За едно изделие или машина понякога бизнесът дава в пъти повече пари, отколкото ако това бъде родно творение.
- Имате ли вече конкретни задания?
- Четири са проектите, по които бизнес и академия работят заедно. Първият се отнася до фирма на площадката на КТМ, която произвежда огромни метални конструкции. При заваряването на отделните елементи се създава вътрешно напрежение и това води до деформация. Има практика с помощта на т.н. подгряване и охлаждане да се избегнат деформациите, но не се получава при такива големи детайли. Заданието към учените, един от които е чл.кор.Христо Христов, е да се реши този проблем и това вече е финализирано.
Втората тема е свързана с производството на сложни оси за локомотиви - като структура и форма, които трябва да бъдат отлети при специални условия. За тях няма резервни части, а има нужда. Такава задача бе възложена на Института по металознание „Ангел Балевски“ и в момента се работи.
Другият проблем е за създаване на подходяща рецептура за охлаждаща емулсия при извършването на различни заваръчни дейности при производството на тръби. Веднага след заваряването тези тръби се потапят във вана, пълна със смес от вода, масло и стабилизатор. Това е принципът, но за да е стабилна тази емулсия, а не да изплува мазнината отгоре, трябва да се съдържат определени съставки. Фирмата, която възложи задачата на Института по органична химия, харчи около 5000 лева седмично за разтвор. По този начин ще бъдат спестени значителни средства. Това ще бъде български отговор и ще създадем условия за развитие на българския бизнес.
Последната засега тема е свързана с потребността да бъде създадена инсталация за оползотворяване на целулозосъдържащи отпадъци. Вместо да се изхвърлят или изгарят, могат да се превръщат в етанол. Става дума за отпадъци от селското стопанство - слама. Потенциалът само на Русенската община е 50 000 тона годишно такива отпадъци. Представяте си колко много е това и може да даде още хляб.