Банковата сметка на община Две могили е под запор, наложен от частен съдебен изпълнител. Новината се потвърди от служители в кметството, които изпаднали в паника - не било ясно дали няма да се наложи общината да преустанови някоя от дейностите си и дали хората ще си получат заплатите навреме. За проблема призна и кметът Николай Христов.
„Вярно е, има наложен частичен запор върху сметката, по която постъпват само собствените ни приходи. Заплатите обаче са гарантирани - няма как да им се наложи запор. Няма място и за никаква паника, до ден-два максимум ще вдигнем запора и ще се нормализира ситуацията. В момента разговаряме със съдия-изпълнителя, за да търсим някакво решение. И в никакъв случай няма да допуснем работата на общината да пострада, нито пък служителите й“, категоричен беше Николай Христов.
Кметът обясни, че запорът е наложен по изпълнителен лист, издаден в полза на фирма „Хига“ ЕООД. Справката в архива на Беленския съд показа, че през пролетта тази фирма си е потърсила по съдебен ред 19 682 лева главница плюс лихвите към тях. От делото става ясно, че през август 2011 година „Хига“ е сключила договор с община Две могили, като се е задължила да почиства нежелани храсталаци в общинските мери и пасища, както и в гробищните паркове. Всъщност договорът е бил общо за 41 906 лева, но половината от тях е трябвало да бъдат платени след получаване на субсидия от Държавен фонд „Земеделие“. Работата била свършена, всичките дейности били приети с протоколи и без забележки от общинските служители.
Но такава субсидия просто не дошла, обяснява кметът сега. Само че според съда, а и според закона, липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението да си плати борчовете - това е основен принцип в правото. И общината не може да се освобождава от задължения чрез уговорка за някакво бъдещо несигурно събитие, каквото у нас представлява отпускането на субсидия. След като фирмата си е свършила работата, трябва да й се плати - при това от общината, защото тя е страна по договора, категоричен е съдът. Оттук до кантората на съдия-изпълнителя остава само крачка, която явно междувременно е направена.