Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Лятото на 1978 година се оказва кошмарно за Кубрат и околните села, но не защото житото е полегнало заради тежки дъждове или реколтата е загубена след тежка градушка, а защото обирите по домовете стават като по часовник. Всеки работен ден за няколко минути по обед някой влиза в нечия къща и измъква всички намарени ценности - пари, злато и в краен случай сребро. Няма система, няма алгоритъм, не може да се предвиди къде ще е следващият удар. Сигурно е само, че дръзкият крадец ще атакува.
Разградската и кубратската милиция предприемат редица мерки за сигурност, които след няколко провала дават резултат и в ареста попада 23-годишният Геро /името е сменено/.
Младежът е заловен при засада докато тараши къща в покрайнините на Кубрат. Милиционери под прикритие го виждат да се вмъква в къщата, заграждат я и го прибират с белезници в управлението. Разпитът му започва веднага в стая, която е на полуетаж в двуетажната сграда. И
дребничкият като физика, но великан като комбинативност Геро
започва да разиграва етюд след етюд. Не отрича, че е влязъл да краде, но веднага след това имитира уплаха и разкаяние, очите му плувват в крокодилски сълзи, гласът му изтънява... По всичко изглежда, че милицията е хванала обикновено момче, вярно - кривнало от пътя, но неспособно на големи престъпления. В протокола от разпита Геро е вписан като пловдивчанин, но не показва документи, защото не ги носел.
Докато уплашено подсмърча и драматично разтрива очи хитрецът обмисля как да се отскубне и съставя коварен план. Пред следователя има пълна гарафа. Задържаният моли за чаша вода с намерението като вземе гарафата, да удари с нея по главата разпитващия и да използва суматохата да избяга през прозореца.
Но следователят е от стара коза яре и не дава в ръцете на задържан нещо, което може да се превърне в потенциално оръжие. Налива му вода в пластмасова чаша и точно в този момент телефонът на бюрото му звънва. Тогава Геро веднага превключва на план Б - изчаква да започне телефонният разговор и се хвърля с главата надолу през отворения прозорец. Във въздуха прави салто, приземява се на крака и хуква да бяга, но не е предвидил, че може да получи травма. При стъпването на земята се пука кост на един от краката му и Геро е хванат след секунди.
Този
изключително дързък опит за бягство
дава на кубратската милиция да разбере, че в ареста е попаднал не дребен кокошкар, а закоравял бандит, с когото много тръбва да се внимава.
На първо време е необходимо надеждно да се изясни самоличността му, затова го изправят за обичайната снимка за разпознаване. Но Геро е врял и кипял в тези процедури и успява да подхлъзне кубратската милиция, която няма голям опит с изпечени престъпници като него. Незабелязано повдига рамене и главата му сякаш потъва мужду тях, изнася напред долната челюст, леко се привежда и така успява напълно да се промени. Фотографът на МВР вижда, че младежът е с леко неестествена поза, но отдава това на счупения му крак, който е гипсиран веднага след снимката.
Портретът на Геро е изпратен по всички управления на милицията в страната, а едни от първите, които го получават, са русенските криминалисти.
От получената снимка гледаше непознат
сякаш приличаше на някого, когото познавах, но нищо повече не можех да кажа, разказва оперативен работник, който познава бандита от малък.
Глождещото съмнение все пак кара опитния офицер да провери дали не е Геро, който след излизането си от затвора работи в шивашко ателие в Русе.
При проверка на място младежът го няма, но майсторът показва негова снимка, на която изглежда по съвсем друг начин и дава отлична оценка за работата му.
Момчето е много съвестно и сериозно, може да е стъпвало накриво, но сега работи от сутрин до вечер, казва шивачът, докато изпраща милиционерите.
Но криминалистът решава докрай да изчисти догадките и с двама свои колеги отива в Кубрат. При срещата очи в очи вече няма съмнение - заловеният „пловдивчанин“ е Геро от Русе, който на крехката си 23-годишна възраст вече има две присъди за кражби и осем години стаж в затвора.
Като вижда русенските милиционери, Геро
разбира, че с хитруването му е свършено
затова си призвана, че той е човекът, който е грабил къщите в Кубрат и района.
В затвора младежът успява да завърши средно образование и да вземе шивашки занаят. След второто излизане на свобода решава да започне работа и може би в началото дори вярва, че повече няма да пристъпва правия път. Отива в ателието на известен майстор, който по това време шие дънки по американски и европейски кройки. Панталоните са хит, клиентите са много, а работата - планина. Майсторът не може да насмогне на поръчките и му трябва калфа, но не иска да взема кого да е. Гаро обаче го спечелва бързо. Момчето е сръчно, пъргаво, шие добре, уважава го и показва лек характер. Така много бързо калфата става доверен човек в ателието, но има един проблем. Младежът е свикнал на бързи и лесни пари,
превиването на гръб пред машината по 8 часа на ден никак не се вписват в представите му за хубав живот
Работата обаче е безценна - може да му създаде желязно алиби, ако се специализира в пладнешки кражби. И изключително хитрият шивач измисля план. Труди се усърдно, а като наближи обедната почивка, казва на майстора, че си носи нещо за хапване от вкъщи и няма да се прибира, а ще остане в ателието, че има много работа и не иска поръчките да изостават. Шефът е доволен - от една страна не се е излъгал и момъкът е доволен, от друга - щом има повече изпълнени поръчки, има и повече пари. Скоро Геро печели пълно доверие, има ключ от шивачницата и продължава да трупа червени точки, като съвсем се отказва от обедни почивки. Така майсторът спокойно си ходи у дома да обядва с топла храна и да подремне половин-един час, а Геро е без надзор от 12 до 14 часа.
Точно това и чака подлият като невестулка престъпник
Потегля с такси към Кубрат или някое от околните села и сценарият винаги е един и същ. В края на селото казва на шофьора да спре и да го изчака, защото иска да се види набързо с приятелката си, но техните не трябва да разбират, а като се види такси пред дома им, все ще се намери кой да им каже. Версията е убедителна и работи безотказно. Геро влиза в селото, избира си по-добре уредени къщи, пробва входните врати - а те по това време много рядко са заключени и за няколко минути преравя стаите. Взема само пари и бижута, защото хем лесно се крият и не бият на очи, хем се продават бързо и скъпо. След 2-3 преслушани къщи се връща доволен в таксито, плаща богато на шофьора за услугата, който вярва, че щедростта на младежа е продиктурана от щастливата среща с любимата и след половин час отново е на работа. Алибито му е непробиваемо, а следите му - перфектно заметени.
Всички тези факти обаче трябва да се установят по надлежния ред, за да влезе делото в съда и крадецът да получи заслужената си присъда, а Кубрат е част от Разградски окръг и Геро е предаден на следствието в Разград.
Случаят изглежда лесен и напълно разрешен и може би затова е даден на млад следовател, който има нужда да трупа опит и самочувствие за предстоящите си сблъсъци с бандитите. И тънкият психолог Геро
отново вижда шанс да духне
Казва на младока, че е натрупал цялата плячка от кражбите в Кубратско в едно скривалище в Русе, което е готов да покаже, но трябва да го откарат дотам.
Осъзнавам, че така не бива да се прави. Аз самият видях как се изкарва прехрана с труд и разбирам какво им е на хората, чиито отрудени пари съм откраднал. Готов съм да върна всичко - ще е добре и за тях, и за вас, ще получите повишение, нарежда крадецът с искрено разкаян вид.
Следователят захапва въдицата и води задържания до управлението на ТПК „Съгласие“, което тогава е на улица „Гладстон“. Сградата е много добре позната на Геро, който е ходил там няколко пъти с майстора да получават платове за шивашкото ателие. Щом стигат до „Съгласие“, бандитът казва на следователя и двамата милиционери да му свалят белезниците, защото за да стигне до скривалището, трябва да се качи на тавана през капандурата. Ръцете му са освободени и макар че е с гипсиран крак, след секунди ловкият младеж вече е на покрива. Оттам се прехвърля на сградата на съседния покрив, където сега е бар „Европа“, влиза през капандурата на тавана и излиза през входа срещу Общината. На куц крак стига до блока над сегашната сладкарница „Неделя“, разбива вратата на една таванска стая и решава да се скрие в нея. Вътре обаче намира разни инструменти, успява да освободи крака си от гипса, излиза отново навън и потъва в малките градски улички.
В това време
мераклията за бърза кариера следовател
е като сварен. Разбира, че го е измамил един престъпник, който спокойно би могъл да бъде прототип на знаменития герой на Тодор Колев от филма „Опасен чар“, само че в случая не става дума за кино, а за сурова действителност.
Изчервен от срам, тръпнещ от притеснения за бъдещето си и изпълнен с безсилен гняв следователят се обажда на русенските си колеги и започва масово издирване на беглеца.
Милицията няколко пъти влиза в дирите му, но той е толкова хитър и предпазлив, че винаги успява да се изплъзне. Това, разбира се, е познатата игра на котка с мишка, в която мишката накрая винаги губи. Губи и Геро - заловен е малко преди да изчезне през задния вход от блока на свой приятел.
Този път никой не се връзва на номерата му, следствието се води бързо и компетентно и професионалният крадец влиза в затвора за 10 години.
После нищо повече не чух за това момче. Изместило се е някъде, защото ако се беше върнало, пак щяхме да се сблъскаме - то беше непоправим рецидивист и след всяко излизане от затвора беше с още по-ошлайфани престъпни умения.
В Русе беше почти неуловим
беше много изобретателен още от малък и познаваше като дланта си покривите на сградите. Само един пример - след поредна кражба го прибрахме в ареста на ул.“Черно море“ и след 2 часа казва на милиционира, че иска да отиде до тоалетната. Човекът беше пред пенсия, имаше внуци на неговите години, съжалил го и го  пуснал да иде до клозета в двора. След 15 минути разбрал, че нещо не е наред и отишъл да провери тоалетната, която била празна, а задното прозорче за проветрение - отворено. После стана ясно, че Геро е успял да се измъкне, от покрива на тоалетната да се покатери на покрива на арестите и по керемидите да стигне до хотел „Балкан“. Там през капандурата влязъл в сградата и се измъкнал на площад „Хан Кубрат“, откъдето изчезнал. Тогава пак го търсихме цяла седмица, защото се оказа, че го крие собствената му майка, разказва днес криминалистът, чийто професионален нюх и упоритост са довели до разкриването на един от най-коварните обирджии в историята на русенския подземен свят.