Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Късната есен на 1980 година е време на изключително напрежение в Русе. През последните 12 месеца в града и региона са станали 24 убийства и ситуацията е кошмарна. Никога преди и след това не е имало толкова жертви на престъпления.
Разрешихме много бързо всички случаи, но напрежението беше голямо. Стигна се дотам местната прокуратура да ни критикува за недостатъчна превантивна работа, но главният прокурор напълно ни реабилитира, като отдаде дължимото на усилията ни и десетките безсънни нощи и посочи милицията в Русе за пример как трябва да се работи при разкриване на престъпления, разказва един от криминалистите, разследвал убийствата  и участвал в задържането на извършителите.
Краят на черната серия идва през октомври и ноември, когато стават последните две посегателства.
В края на октомври 1980 година в градинката на мястото на сегашната Автогара Юг случайни минувачи подават сигнал в милицията, че са открили труп на мъж в храстите. Часът е 16, работният ден почти е изтекъл, затова
униформени и цивилни блокират цялата градинка
Местопроизшествието е оградено, за да не бъдат заличени неволно следи от прибиращите се вкъщи хора и оперативната група започва оглед. Установено, че мъжът лежи по очи, шията му е стегната с колан, който е вързан за дънера на храста, а на гърба му има изсъхнали клонки.
Още от пръв поглед разбрахме, че убиецът е искал да инсценира самообесване на жертвата с тези клонки на гърба, но не е преценил, че подобно самоубийство е практически невъзможно. Освен това по пръста около храста ясно личаха следи от влачене на трупа. Коланът пък беше вързан много хлабаво и щом го дръпнахме, се откача от храста. По черепа на убития има следи от тънка струя кръв и нямаше никакво съмнение, че се касае за класическо убийство, разказва ветеранът от вътрешното министерство.
Трупът е претърсен на място и в джоба му е намерен документ, че мъртвият е
35-годишен работник в „Тих труд“
който живее в блока на глухонемите на ул.“Найден Киров“ /сега „Мария Луиза/ до фирма „Арда“. Разпитите на живеещите в околните къщи до градинката продължават до късно през нощта. Сред разпитаните е бивш боксьор на 77 години, по чийто слипове са намерени петна от кръв. В криминалистите се появява искрица надежда, че това е убиецът, но тя бързо угасва. Оказва се, че боксьорът е клал кокошка в дома си и за да не се изцапа, е събул панталоните си.
На другия ден до милицията идва информация, че съпругата на глухонемия - самата тя със същия недъг, има
любовна връзка със съсед от блока
също глухоням.
„Вече нямаше съмнение, че именно той е убиецът на 35-годишния мъж и ние извикахме специалист по жестомимичен превод, за да разпитаме жената“, връща се над 33 години назад оперативният работник.
По време на беседата криминалистът започва серия бързи въпроси и тогава получава съвет от преводача да успокои темпото, защото общуването с глухонеми има специфика. Тези хора общуват трудно, затова не са усвоили обичайните тънкости и хитрини, не умеят да лъжат, но подходът към тях трябва да е по-внимателен, казва специалистът. Така след обичайните първоначални увъртания жената си признава всичко от игла до конец.
Разпитан е и любовникът, който също в началото се опитва наивно да се изплъзне, но скоро капитулира и започва да разказва как е убил мъжа на съседката, защото много я обичал и отчаяно искал да заживеят заедно. Съпругът бил наясно с любовния триъгълник, но дума не давал да се издума за развод и често пердашел невярната си жена.
При поредния скандал не издържах, влязох в апартамента и го ударих с все сила с точилка по главата. Той се изненада, обърна се, но аз го свалих на пода, извадих колана му и го удуших, обяснява убиецът.
Призори двамата с любимата му натоварват трупа в количка, покриват го с черга и го отнасят до градинката. Там завързват колана за храста, за да инсценират самообесване, но наивната и зле скалъпена постановка бързо е разконспирирана.
Убиецът е осъден на 15 години затвор, а жената прекарва в затвора пет години.
След средата на ноември същата година, малко преди църковния празник Архангел Михаил по стар стил на 21-и, става убийство в едноименния храм на ул.“Ангел Гецов“, сегашният бул.“Липник“. Късно през нощта на 19 ноември
75-годишната клисарка е намерена от мъжа си в мазата на църквата
с разцепен на две череп и разкъсани дрехи.
Същия ден около 19 часа мъжът, който обслужва храма с жена си, тръгва да пазарува.
След това се прибира вкъщи, но до 23 часа клисарката не се връща. Обезпокоен от дългото отсъствие на съпругата си и късния час, той отива в храма. За голяма негова изненада вратите са открехнати, а вътре цари безпорядък. След като не намира жена си, съпругът слиза в мазата и се натъква на зловеща гледка, за която веднага сигнализира в милицията.
Криминалистите провеждат разговор с него. Разбира се, че на излизане от църквата той се разминава с младеж, който му казва, че отива да запали свещ. Късният час не прави впечатление на мъжа, тъй като момчето е облечено с изискан бежов шлифер, пристегнат с колан през кръста, и той продължава пътя си.
Веднага се досетих кой може да е убиецът
по даденото от дядото описание. Нямаше съмнение, че това е Иван, който същия ден бе при нас да се регистрира, че е излязъл от затвора след поредната си присъда за кражба. Той бе облечен точно със същия шлифер, пристегнат с колан през кръста и с доста изискани блуза и панталон. Аз обслужвах района, където живее и го познавах много добре от честите ми срещи с него заради престъпленията, които вършеше. Знаех, че краде, но не съм очаквал, че може да пролива кръв“, каза криминалистът, разкрил убийството само за няколко часа.
Униформени отиват в къщата на Иван и го задържат. Още в колата на път за управлението рецидивистът признава пред оперативния работник, че е убил клисарката, а после прави пълни самопризнания. От тях се разбира, че след като влиза в храма, жената го посреща много дружелюбно, защото не предполага, че ще я насилва. Иван обаче се нахвърля върху нея, поваля я на земята, разкъсва дрехите й, но понеже е хомосексуален, опитът за изнасилване се превръща в гавра. Ядосан заради половата си немощ, Иван отнася клисарката в мазата и разцепва главата й с един удар с брадва.
За оръжието на убийството Иван обаче мълчи
Следва кръстосан разпит от двама криминалисти, който след един час довежда до резултат. Оказва се, че след злодеянието убиецът е захвърлил брадвата в тоалетната извън църквата. Оперативната група се връща отново в храма и  открива брадвата.
В това време Иван е вкаран в килия, в която лежи изпечен престъпник. Пред него убиецът разказва какво е направил и че си е признал всичко и рецидивистът успява да го убеди, че може да се спаси, ако се откаже от самопризнанията. Затова на другия ден Иван твърдо отрича всичко пред следователя, но криминалистът, който го познава от малък, отново се намесва и самопризнанията отново потичат - този път с официален протокол. Не след дълго убиецът е осъден на смърт чрез разстрел и присъдата е изпълнена.