Красимир Трифонов никак не обича да говори пред медиите. Ако го прави, е само на важни пресконференции, където трябва да се чуе по право и неговата дума. Факт е, че от Нова година навлезе в четвъртия си сезон като президент на „Дунав 8806“. А статистиката дотук е красноречива - под негово ръководство клубът завоюва за 3 години по 3 държавни титли и 3 купи „България“. След спечеления преди броени дни пореден трофей Краси Трифонов, както го наричат всички, се съгласи този път да говори по-пространно и специално за читателите на „Утро“.

- Г-н Трифонов, каква е рекапитулацията от първия ден при стъпването ви в „Дунав 8806“ досега?
- Минахме през много трудни времена, за които не искам да се сещам вече. Титлите и купите са факт, те са историята на русенския спорт. Към днешна дата най-важното, което може да се каже за „Дунав 8806“, е, че този клуб стана синоним на коректност. Коректност към спонсори, състезателки, публика! Днес, когато кажем нещо, всеки ни вярва. Това според мен е най-голямата ни победа. Другото е, че се учехме в движение и създадохме един добре сработен екип. Всеки знае какво трябва да прави. Така клубът се ръководи по-леко.
- Какъв за вас беше този сезон?
- Много труден, много тежък, със сериозни главоболия от гледна точка на контузиите с основни баскетболистки. В началото на селекцията не уцелихме правилните състезателки, имам предвид някои чужденки, после трябваше да правим бързи корекции в движение. Първенството бе игра на нерви. За равностойността в този шампионат може да се съди по факта, че всички финални серии в предишните години приключваха в 4 мача. Сега се наложи да играем 5.
- Вярвахте ли, че ще се справите с „Левски“ и че ще спечелите титлата?
- Вярвах! Неслучайно бях подготвен с шампанското и надписа „Дунав 8806 шампион!“
- Как се гледат мачове от вашата вечна и странна позиция - неизменно прав и до вратата на залата?
- Това не е ексцентрична поза. Прекалено съм емоционален, за да седя на скамейка. /Смее се/. Така, сам до вратата, мога да реагирам по-свободно и да ръкомахам на воля.
- Обсъждате ли вече със старши треньора Георги Божков плановете за нова селекция?
- Не само обсъждаме конкретни идеи, но вече имаме и определени резултати. Сега обаче сме в такъв етап, че е прекалено рано да говорим за имена.
- Ще има ли освободени състезателки?
- Предпочитаме да мислим кого да привлечем, отколкото кого ще освободим.
- Какво е вашето мнение за чужденките в българското първенство?
- Няма какво да се лъжем - нашият шампионат не може да мине без състезателки от чужбина. Да вземем американките - със своята екстравагантност, склонност към шоуто и класа те допринасят за интереса на публиката към баскетбола. Освен това добрите чужденки популяризират като никой друг тази игра и то е видно по десетките деца, които ги преследват за автографи. Тъжно ми е да го кажа, но българският пазар е твърде беден откъм качество.
- В този смисъл какъв е вашият коментар за работата и резултатите в школата на „Дунав 8806“?
- Темата е твърде деликатна, но ще почна оттам - идеята за работа в нашата школа е преди всичко да търсим масовост, да дадем възможност на децата да избягат от компютрите и вредните навици, за да спортуват, да се развиват и докажат чрез спорта. Друг е въпросът с болните амбиции на някои родители. Ако някой от тях смята, че детето му ще стане от раз Латаша Байърс или Жаклин Златанова, си е негов проблем. В този смисъл ние имаме пранципна позиция - не търсим толкова великите и на момента резултати, а бавното и търпеливо отсяване на най-талантливите. Ако от 100-200 деца излязат няколко добри баскетболистки, това вече ще е успех. А кажете ми кой от водещите клубове може да се похвали със силна школа? Аз съм убеден, че с правилна работа резултатите ще дойдат от само себе си.
- Очаквате ли с нетърпение мачовете в новата зала?
- Разбира се. Само да стане. Особено след последния мач с „Левски“, когато десетки наши, и то редовни фенове, останаха извън зала „Дунав“. Просто нямаше къде да хвърлиш и игла. Затова пък на трибуните заеха места хора, които идват на мач за първи път. След срещата чух коментари от рода на: „Не можем да повярваме - атмосферата с мачовете на „Дунав 8806“ е невероятна!“. Що се отнася до новата зала, имам известни притеснения, тъй като с 1000-1500 зрители трибуните биха изглеждали полупразни. Затова ще насочим нашите усилия към работа и взаимодействие с младите. 
- На кого искате да благодарите в края на толкова трудния сезон?
- Благодаря на всички, които в тези тежки времена отделят пари за спорт. Едно голямо „благодаря“ на фантастичната ни публика, която, надявам се, ще бъде до нас както в решителни мачове срещу „Левски“, така и в двубои срещу по-непретенциозни отбори като „Рилски спортист“. Благодаря на състезателките, които изпълниха задачите си. Връщам се на вашия въпрос за селекцията - когато една баскетболистка е пред подпис с нашия клуб, винаги водим индивидуален и специален разговор, в който посочваме ясно: „Идвате в клуб, който се бори за държавната титла и купата на страната!“ Която се съобрази с това простичко условие, остава при нас. Така ще бъде и занапред. „Дунав 8806“ се превърна и ще работим да остане шампионската марка на Русе.