Д-р Ивелин Васков от УМБАЛ "Канев": Искаме да откриваме белодробния рак, когато възможностите за лечение са най-големи
Д-р Ивелин Васков е възпитаник на Английската гимназия в Русе. Завършва медицина в Тракийския университет в Стара Загора, специалност „Образна диагностика“ придобива през 2020 г. Специализирал е в Австрия. От 2015 година е част от екипа на Университетска болница „Канев“, а от 2023 г. е началник на отделение „Образна диагностика“
Ноември е месецът, посветен на борбата с рака на белия дроб. Във връзка с това Университетска болница „Канев“ провежда безплатна скринингова кампания с нискодозова компютърна томография.
Съвременната високотехнологична апаратура, с която разполага болницата, и експертизата на медицинските специалисти позволяват откриването на минимални изменения в белите дробове при изключително ниско лъчево натоварване. Именно съчетаването на технологичните възможности с професионалния опит на екипите прави възможни инициативи, насочени към ранната диагностика и навременното лечение.
Защо ракът на белия дроб често се открива късно, какво може да покаже нискодозовата компютърна томография и защо скринингът е важен дори при липса на оплаквания?
На тези и други въпроси отговаря д-р Ивелин Васков, началник на Отделението по образна диагностика на УМБАЛ „Канев“.
Безплатната скринингова кампания продължава до 30 ноември. Тя е насочена към мъже и жени на възраст от 50 до 80 години с поне 20 пакетогодини тютюнопушене, след индивидуална оценка на риска.
- Д-р Васков, защо ракът на белия дроб толкова често се открива в напреднал стадий и какво променя ранната диагноза?
- Основният проблем е, че в началото заболяването може да няма никакви симптоми. Човек продължава да работи, да се движи и да живее както обикновено. А когато се появят оплаквания, понякога ги обяснява с цигарите, с възрастта или с прекарана инфекция.
В ежедневната ни работа това се вижда много ясно. Правим немалко биопсии и, за съжаление, често установяваме карциноми в твърде напреднал стадий. Тогава възможностите за пълно излекуване са значително по-ограничени. Съвременната онкология постигна много и при някои пациенти резултатите са впечатляващи. Но като лекар бих предпочел да срещнем заболяването по-рано, когато имаме повече възможности да го лекуваме с цел излекуване.
- Как се роди идеята за безплатната скринингова кампания на Университетска болница „Канев“?
- Идеята дойде от общата ни работа с гръдните хирурзи и пулмолозите. Обсъждаме конкретни пациенти, виждаме трудностите при диагностиката и последствията от късното откриване. Оттам дойде и желанието да направим нещо по-рано.
Моят професионален интерес е и към нискодозовата диагностика - как да получим
достатъчно подробен и надежден образ при възможно най-малко облъчване
С техниката и протоколите, с които работим, вече постигаме много ниски дози и изображения, които ни позволяват да оценяваме малки изменения в белия дроб.
Искаме хората с повишен риск да получат възможност за преглед, а при отклонение да имат ясна следваща стъпка. Изследването има смисъл, когато след него има и проследяване.
- Защо избрахте нискодозовата компютърна томография? Какво вижда тя повече от обикновената рентгенова снимка?
- Рентгеновата снимка има своето място, но върху нея различни структури се наслагват и малки изменения могат да останат скрити. Скенерът показва белия дроб на тънки срезове. Можем да оценим размера, формата и структурата на едно възелче и да го сравним с предишно изследване.
Изборът на този метод се основава и на големи международни проучвания. При правилно подбрани хора с повишен риск организираният скрининг с нискодозова КТ намалява смъртността от белодробен рак.
Искам специално да обърна внимание на жените. В германското проучване LUSI, проведено сред над 4000 дългогодишни пушачи, при жените, участвали в скрининга, е отчетено
69% относително намаление на риска от смърт от белодробен рак спрямо жените без скрининг
при средно проследяване близо девет години. Това е съществен резултат. Данните насочват към възможна по-голяма полза при жените, макар да не доказват категорично разлика между двата пола.
Затова е важно жените с дългогодишно тютюнопушене да не подценяват риска си. Кампанията ни е насочена и към тях, включително към тези, които вече са отказали цигарите, след индивидуална оценка.
- Колко ниска е дозата? Хората често се притесняват от облъчването.
- Това е напълно разумен въпрос. При пет от шестте последни изследвания, за които имаме въведени дозови показатели, изчислената доза е около 0,3 милисиверта. За по-разбираемо сравнение - това е приблизително количеството радиация, което получаваме от естествената среда за малко повече от месец, ако използваме световната средна стойност.
Дозата е около пет пъти по-ниска от често посочваната ориентировъчна стойност за скринингова КТ на белия дроб
Разбира се, тя не е еднаква при всеки човек - зависи от телосложението и необходимите настройки. Ниската доза е важна, но образът трябва да остане достатъчно добър и диагностичен, за да можем да вземаме надеждни решения. Именно в това е смисълът на работата ни по тези протоколи. Лъчевото натоварване не е нулево и затова изследването се прави по показания.
- Защо кампанията е насочена към хора между 50 и 80 години с дългогодишно тютюнопушене? Има ли риск след отказване на цигарите?
- Тютюнопушенето остава водещият рисков фактор. Значение имат както броят цигари, така и годините, през които човек е пушил. Затова използваме понятието „пакетогодини“. Например една кутия дневно в продължение на 20 години означава 20 пакетогодини.
Кампанията е насочена към мъже и жени между 50 и 80 години с поне 20 пакетогодини, след индивидуална оценка. Това са хора, при които има по-голяма вероятност скринингът да донесе полза. След отказването на цигарите рискът постепенно намалява, но не изчезва веднага. Затова и бившите пушачи могат да бъдат подходящи за изследване. Отказването си струва на всяка възраст, а скенерът не отменя ползата от него.
- А замърсяването на въздуха? Доказана ли е връзката с белодробния рак?
- Да, доказана е. Тютюнопушенето е водещият рисков фактор, но не е единственият.
Замърсяването на въздуха, включително с фини прахови частици, също има установена роля
Още през 2013 г. Международната агенция за изследване на рака го класифицира като канцерогенно за човека.
През 2025 г. в списание Nature беше публикувано изследване на тумори от 871 пациенти, които никога не са пушили. То установява връзка между по-високото замърсяване и повече определени генетични изменения в туморите. Такива изследвания ни помагат да разберем и механизмите, по които замърсеният въздух допринася за заболяването. Това не означава, че можем да посочим причината за всеки отделен случай или да обвиняваме конкретен източник без изследване. Но общата връзка не бива да се отрича. Чистият въздух е въпрос на обществено здраве, също както ограничаването на тютюнопушенето.
- Възможно ли е човек да има рак на белия дроб без никакви симптоми? Колко малки изменения можете да откриете?
- Да, възможно е и именно затова скринингът е предназначен за хора без симптоми, но с повишен риск. Съвременната КТ може да покаже изменения с размер само няколко милиметра.
Тук обаче има важно уточнение:
малко възелче не означава непременно рак
В белия дроб остават следи от инфекции, възпаления и други доброкачествени процеси. Работата ни е да преценим кои находки са спокойни, кои трябва да се проследят и кои изискват по-бързо уточняване.
Ако човек вече има кръвохрак, продължителна промяна в кашлицата или други необясними оплаквания, трябва да потърси лекар, без да чака скринингова кампания.
- Как протича самото изследване?
- Обикновено не е необходима специална подготовка. Скрининговото изследване се прави без венозен контраст. Пациентът ляга на масата на скенера и за кратко задържа дъха си по указание на лаборанта. Самото сканиране отнема секунди, а престоят в залата - няколко минути. Полезно е да носи предишни изследвания на белия дроб, ако има такива. Сравнението понякога е решаващо - една непроменена от години находка има различно значение от новопоявила се.
- Какво следва, ако откриете съмнителна находка?
- Първо преценяваме какъв е рискът. При някои изменения е достатъчно контролно изследване след определен срок. При други трябва да се премине към
допълнителна диагностика и понякога към вземане на тъкан за изследване
Правим биопсии под КТ контрол, а в определени случаи се използва и КТ/бронхоскопска навигация. Подходът зависи от мястото на находката и от това кое е подходящо за конкретния пациент.
Решенията обсъждаме с колегите от различните специалности. Тези разговори са част от ежедневната ни работа - често между останалите задачи, но са много смислени. Пулмологът, гръдният хирург и специалистът по образна диагностика имат различен опит и виждат различни страни на проблема. Това помага да изберем следващата стъпка, без да подлагаме човека на ненужни процедури.
- Каква е ролята на съвременната апаратура в отделението по образна диагностика?
- Тя ни позволява да получаваме подробни изображения при много ниско лъчево натоварване. Съвременната обработка на образите намалява шума и ни помага да оценяваме малки изменения, които иначе биха били по-трудни за разграничаване.
За мен най-важното е как тази техника помага на конкретния пациент. Необходим е правилно избран протокол, внимателно разчитане и сравнение с предишните изследвания. След това идва обсъждането с колегите. Апаратурата дава възможности, а екипът трябва да ги използва добре.
- Какво бихте казали на човек, който отлага изследването, защото няма оплаквания или се страхува от резултата?
- Разбирам този страх.
Но липсата на оплаквания не е гаранция, че няма заболяване
Ако човек попада в рисковата група, разумната стъпка е да обсъди с лекар дали е подходящ за скрининг.
В много случаи не намираме нищо подозрително. Когато има находка, тя често се нуждае само от наблюдение. А ако се окаже сериозно заболяване, ранното откриване може съществено да промени възможностите за лечение. Именно този шанс искаме да дадем на повече хора.
Силвия ДИМИТРОВА
