Участниците във втората сесия на Европейския граждански панел (ЕГП) за демократичната устойчивост обсъдиха препоръки за засилване на гражданското участие, повишаване на прозрачността при вземането на политически решения и укрепване на доверието в институциите. Сред предложенията са въвеждане на гражданско и медийно образование от ранна възраст, създаване на достъпни пространства за обществен диалог и по-строг контрол върху влиянието на корпоративните интереси и лобитата.
В онлайн срещата, която започна на 16 октомври и приключи днес, 18 октомври, участваха 150 граждани, избрани на случаен принцип от 27-те държави членки на Европейския съюз (ЕС). Те работиха по препоръки в четири приоритетни области – гражданско участие, сближаване на гражданите и институциите, информация и технологии и обществено единство.
В третия ден на сесията представители на 12 тематични работни групи представиха проектите си за препоръки, които бяха обсъдени от останалите участници.
Сред основните предложения е медийната грамотност и критичното мислене да бъдат развивани още в училище, а политическото и гражданското образование да станат задължителна част от учебните програми. Според участниците гражданите трябва да могат да оценяват надеждността на информационните източници, да разпознават дезинформацията и съдържанието, създадено с изкуствен интелект. Предложено беше също обучението по тези теми да бъде достъпно и за възрастни, включително за хора в уязвимо положение.
В дискусиите беше подчертана необходимостта демократичните ценности да се възпитават от ранна възраст не само в училище, но и в семейството и общността. Участници посочиха, че образователната среда трябва да насърчава диалога, уважението към различните мнения и съвместното намиране на решения.
Друга група предложения беше свързана с доближаването на политиката до хората. Участниците препоръчват редовни срещи между граждани и представители на институциите на местно, национално и европейско равнище, както и създаване на обществени пространства за дискусии извън самите институции.
Според участниците подобни инициативи трябва да бъдат достъпни за всички, включително за хора с увреждания, езикови затруднения или ограничени финансови възможности, както и за живеещите в отдалечени райони. Информацията за възможностите за гражданско участие трябва да бъде лесно откриваема и представена на разбираем език.
В центъра на дискусиите бяха и прозрачността на политическите решения, отчетността на избраните представители и борбата с корупцията. Предложено беше да се засили контролът върху влиянието на частните икономически интереси и лобитата, включително чрез механизми за граждански контрол и по-ясно обяснение на мотивите зад решенията на институциите.
Участниците обсъдиха и възможността за редовен диалог между гражданите и избраните от тях представители между изборите. Сред идеите са организиране на дни за гражданска отчетност, в които политиците да отговарят на въпроси и да представят какво са изпълнили от поетите ангажименти.
В дискусиите беше изтъкнато, че гражданското участие не трябва да остава формално, а да дава реална възможност за влияние върху решенията. Според участниците доверието в институциите се укрепва, когато хората виждат, че мнението им се чува и се взема предвид.
Това коментираха за БТА и част от четиримата българи, които участват в панела – Габриела Караджонова-Малчева от Пловдив, Михаела Колева от Ямбол, Стефан Русев от Ивайловград и Александър Стоев от Стара Загора. За избора на представители от България в ЕГП е сертифицирана фондация ХАЛО с управител Кристина Йорданова. В първата сесия преди месец в Брюксел представителите на страната ни бяха част от дискусиите за честни и прозрачни избори, качествената журналистика и надеждната информация. През последните дни те се включиха в онлайн дебатите за цифровата независимост на Европа, развитието на собствен европейски изкуствен интелект и защитата на личните данни.
Първата сесия на панела се състоя от 18 до 20 септември в Брюксел. Тогава участниците обсъдиха какво укрепва доверието в демокрацията, кои са основните заплахи пред нея и как гражданите могат да участват по-пълноценно във вземането на решения. Заключителната трета сесия е насрочена за следващия месец. Между 20 и 22 ноември в белгийската столица препоръките ще бъдат финализирани, подложени на гласуване и представени на Европейската комисия, която ще ги използва като принос към работата си за укрепване на демокрацията.