Ролята на читалищата и кандидатурите на градовете за Европейската столица на културата (ЕСК) беше обсъдена във втория панел на международната конференция „Културата като катализатор за местно и регионално развитие“, която се проведе днес в „Дома на Европа“, София.
За нас голямата тема на този панел е как ефективно читалищата да бъдат въвлечени в процеса при подготвяне на кандидатурите на градовете за ЕСК, каза Юрий Вълковски от фондация „Народни читалища“, модератор на конференцията. „Когато говорим за читалищата, всъщност говорим за хора. И тяхната работа често остава неоценена", допълни той.
Програмата започна с представяне на Елзе Кристенсен-Реджепович, бивш член на панела за подбор и мониторинг на Европейска столица на културата, номинирана от Европейския парламент. Според нея ЕСК е програма за интеграция, чиято цел е хората в Европа да се развиват заедно. „Сега това е по-важно от всякога, когато в Европа има външни сили, които се опитват да ни поляризират”, каза Кристенсен-Реджепович.
„ECK не е награда, която получаваш, а това, към което се стремиш да станеш. Преди да подадеш кандидатурата си, вече си се подготвял за това в продължение на 5–10 години”, каза тя. Според Кристенсен-Реджепович повечето, ако не и всички кандидати за ЕСК се провалят. Те се връщат към обичайната си дейност, когато загубят. „Кандидат-градовете се подготвят да спечелят, преди да се подготвят да изпълнят обещанията си. Това са две съвсем различни неща. Слабите кандидатури прикриват пропуските в изпълнението зад много привлекателни думи“, каза тя. Предизвикателствата се състоят в прехода от привлекателна кандидатура към добре разработена система за реализация и план за трайно наследство, допълни тя.
Относно предимствата, които българските читалища биха могли да извлекат от участието си в програмата „Европейска столица на културата“, Кристенсен-Реджепович каза, че това е възможността да се привлекат европейски партньори, да се осъществи обмен на участници в цяла Европа, да се достигне до нова публика и да се ангажира младежта, както и да се остави значимо наследство.
Руска Бояджиева, изпълнителен директор на фондацията „Бургас 2032“, разказа за пътя на Бургас към титлата „Европейска столица на културата“. „В България често градовете се конкурират, не само на институционално ниво, но и на ниво хора и общности. Ако искаме да сме успешни, трябва да запазим тази конкурентност, но трябва да се опитаме тя да бъде в контекста на едно партньорство”, каза тя.
„Когато започнахме, ни се стори лесна работа, но по пътя се оказа, че ЕСК е голям проект, който ние не сме свикнали да правим през последните 15 години. Осъзнахме, че не може да се справим сами в подготовката и затова започнахме да създаваме партьорства. Бургас се явява в това състезание, подкрепен от региона, от 12 общини в рамките на Бургаска област. Дадохме си сметка, че досега ние сме се съревновавали с по-големите от нас като София и Пловдив, а може би всъщност ни е много важно да говорим с по-малките, за да направим паралелите, които са специфични и важни именно за нашия регион”, каза Руска Бояджиева.
По отношение на кандидатурата на град Габрово, Калина Жечева от център „Кристо и Жан Клод” каза: „От гледна точка на процеса, ние не пишем кандидадтура, а всичко е един по-дълбок процес, който гледа отвъд 2032 г.”.
Пит Фрогер, консултант към борда на ENCC (European Network of Cultural Centres) и директор „Култура“ на град Льовен, разказа за кандидатурата на Льовен за Европейска столица на културата (2030): „Един от въпросите е каква е основната причина за успеха. Лесният отговор е, че написахме добра кандидатура, но всъщност има и нещо повече. Помолихме човек от театралната среда, с убедителен стил на писане, да я напише. Един от ключовите фактори беше достоверността – да се опитаме да създадем история, която е истинска, и да имаме културен компас, който беше изготвен предварително. Това беше основата, върху която изградихме всичко. Вторият ключов елемент беше връзката, чувството за принадлежност и изграждането „отдолу нагоре“. Третият фактор е регионът. Погледът ни винаги беше насочен към Брюксел; веднага се опитахме да насочим вниманието си към региона. Гледахме отвъд Льовен. Сътрудничеството с региона беше ключово за преодоляване на поляризацията между градските и извънградските територии”.
По отношение на българската кандидатура за ЕСК, Фрогер каза: „Не подценявайте това, което са постигнали читалищата през последните 170 години“.
Цвета Ненова, експерт от Русе, разказа за неуспешната кандидатура на града за ЕСК преди време. „Имахме много големи желания. На първо място, да отправим покана към Варна, но нито една от двете местни управи хареса идеята. Ние се готвихме около пет години. Онова, което не ни стигна, още на ниво кандидатстване, беше съгласието на местните общности, на сектора и на местните власти. Това, което според мен ни липсваше, беше да си отговорим на един от най-важните въпроси: „Какво ще се случи в десетте години след 2019 г.?” Нямахме план Б”, каза Ненова. По думите ѝ, Русе няма да се впусне отново в това състезание.
Орлин Денков, председател на Народно читалище „Иван Вазов – 2014“, каза че читалищата със сигурност имат място не само в културния живот на своите общности, но и в проект като ЕСК. „Те могат да бъдат създатели на съдържание. Те могат сами по себе си да участват активно в ЕСК”, каза той. Трябва и политиците и администрациите да помогнат в този процес, но не трябва да позволяваме прекалената намеса“, допълни Денков.
Зорница Александрова, началник на отдел „Европейски програми и проекти“ в Министерството на културата, призова градовете кандидати да използват ЕСК като възможност за развитие, независимо от крайния резултат.
„Предстои след две-три години смяна на правната рамка, но това няма да повлияе на вашето кандидатстване за ЕСК през 2032 г. ”, каза Петър Миладинов, държавен експерт в отдел “Международни дейности” в Министерството на културата.