„Най-страшното за него е да се оголи и да бъде видян такъв, какъвто е“, казва пред БТА Михаил Милчев за своя герой Елиът в „Уроци“ от Чарлс Еверед. А Елеонора Иванова, която играе Сара, признава: „Аз толкова много съм припокрила Елеонора и Сара, че не знам точно къде свършва образът, къде започвам аз, къде е тя“. Между тези думи на двамата актьори се движи спектакълът на театър „София“ – за маските, истината, актьорството и срещата, която може да промени двама души...
Преводът на пиесата с оригинално заглавие The Lessons е на Харалампи Аничкин. Режисьор е Надя Панчева, сценограф – Ясмин Манделли, композитор – Михаил Шишков-син. Елиът – учител, който знае много за театъра, но твърде малко за това как да продължи да живее, среща Сара. Тя е филмова звезда, която идва при него, за да стане „по-добра актриса“, но срещата постепенно се оказва много повече от урок по актьорско майсторство.
„Пиесата според мен повече се занимава с това какви сме ние, когато маската падне, когато не сме в роля, или също така коя си избираме ние да играем в живота“, казва Елеонора Иванова. Героинята ѝ не просто се учи от Елиът: „Освен че Сара идва, за да стане по-добра актриса, всъщност тя успява да вдъхнови този невероятен актьор може би как да бъде по-добър човек“.
„Уроци“ е премиера номер 290 в 60-ия юбилеен сезон на театър „София“, отбелязва Милчев.
ЛИЧНО ПЪТУВАНЕ
Според Иванова, Сара носи „една много красива, чиста доброта и светлина в себе си“, и се надява, че „точно това ще се усети, и че спектакълът ще остави един такъв светъл послевкус“. Но за актрисата ролята се оказва и лично пътуване. В началото тя е смятала, че е по-лесно човек да се покаже такъв, какъвто е, отколкото да изиграе друг човек.
„Оказва се, при сблъсъка ми с този текст, че това мое вярване не е съвсем правилно, тъй като ние много се припознахме в тези герои, което ни остави без избор. Ние просто трябваше да разкрием голяма част от себе си и трябваше да работим със свои истински вътрешни вярвания, усещания, философии“. За Иванова това припознаване е особено силно.
„До голяма степен, поне за мен важи това, че аз житейски и философски се припознавам със Сара, и ми се наложи да се разкрия, наложи ми се да търся вътре в себе си“, допълва тя. На въпрос къде свършва професионалната маска на Сара и започва истинската ѝ личност, казва: „Аз мисля, че на Сара е много по-лесно да се открие. Много по-лесно е да бъде себе си. При нея има още едно обстоятелство, което е крайно, то е събитийно и това обстоятелство я принуждава да се разголи, тя го прави и за това се изисква смелост“. Именно тази смелост е едно от качествата, които актрисата би взела със себе си от ролята.
АКТРИСА, КОЯТО ИГРАЕ АКТРИСА
„Всъщност, Сара е много смела и мен това ме възхищава. И това е едно от нещата, които, ако от всяка роля човек би могъл да си взима по нещо, е тази нейна смелост и откритост. Защото чрез смелостта и чрез тази откритост ти можеш и да получаваш обич, можеш да правиш и да изграждаш много силни връзки“, смята Иванова.
Сара е актриса, която играе актриса, а това създава опасното „огледало“, в което образът и човекът зад него започват да се сливат: „Предполагам е много лесно. Аз толкова много съм припокрила Елеонора и Сара, че не знам точно къде свършва образът, къде започвам аз, къде е Сара. Но не смятам, че това е лошо. Напротив, смятам, че това е възможност“. Иванова дори не се опитва да раздели докрай двете: „Кой знае колко пъти ще ми се падне такава роля... Може би, никога повече. Така че, защо да не ги смеся, колкото мога, да ги овъргалям една в друга“.
За нея автентичността също не е просто въпрос на естествено поведение на сцената: „Моята представа за автентичност не е да бъда органична или да изглеждам вярно. Аз не се старая, не го мисля, не смятам, че е необходимо. За мен автентичността е истински да прозреш своя герой. Какво иска той, към какво се стреми. И да се бориш със зъби и нокти, да го защитиш, да го защитаваш, когато е в грешка, да го защитаваш, когато е прав. И просто да се бориш за неговата идея“.
ЗА УЧЕНИКА И УЧИТЕЛЯ, ЗА НЕЯ И НЕЯ...
До Елеонора Иванова на сцената е Михаил Милчев като Елиът – човек, който професионално знае много за емоциите и страстите, но самият той не е преживял достатъчно от тях.
„Човекът, който знае за емоционалността, за страстите много теоретично, а в същото време самият той не е попадал в достатъчно много такива ситуации житейски“, казва Милчев. Елиът според него е „един човек, който много често бяга от оставането насаме със себе си“.
„Един човек, който е приел някакви неща за даденост и даже той казва по едно време в спектакъла, че никога не се занимава с чувствата си. Защото просто ги оставя, не се занимава с тях и това го прави много по-спокоен и много по-щастлив“, допълва актьорът. Но именно това бягство от себе си се превръща в неговото голямо изпитание: „Това е този личен духовен опит, който човекът придобива чрез живеенето на живота“.
МАСКАТА НА КОНТРОЛИРАЩИЯ ЧОВЕК
Срещата със Сара го изважда от зоната му на комфорт. Милчев разпознава това и в собствения си опит като преподавател: „Защото аз самият преподавам на студенти. И много често те ме изненадват с много внезапни и много точни въпроси“.
А когато въпросът попадне точно там, където човек се опитва да не гледа, вече няма къде да се скрие: „Вероятно си мислил за такива неща, които те тревожат, терзаят, обаче си ги прибрал някъде в подсъзнанието си. И когато един такъв въпрос ти бъде зададен, ти вече не си в зоната си на комфорт“.
Тогава остава едно нещо: „Да бъдеш честен. Да бъдеш честен докрай“.
Най-трудната маска на Елиът е маската на контролиращия човек: „Защото, общо взето, артистите са егоцентрици, хора нарциси, до голяма степен. И когато му бъде отнет контролът върху ситуацията, върху човека, той не знае как да постъпи. Той внезапно изпада в безвъздушно пространство“.
По думите на Милчев, Елиът дори назовава сам своята зависимост: „Той самият казва на едно място, че наркотикът на контрола е нещо, което му харесва“.
АВТЕНТИЧНОСТТА КАТО ФОРМА НА АКТЬОРСКО МАЙСТОРСТВО?
Ако Сара не се научи да играе по-добре, това не е най-опасното за него. Най-опасно е тя да го види: „Най-страшното за него е да се оголи и да бъде видян такъв, какъвто е“. Защото зад контрола стои човек, който не си задава най-важните въпроси. 
„Това е един човек, който има проблеми със себе си, но не знае това. Не, че не го знае. Той просто го е прибрал някъде далеч, в тъмните ъгълчета на душата си“, допълва Милчев. Затова, когато остане сам със себе си, не пита: „Кой съм, какво съм, доколко съм, обичал ли съм достатъчно, бил ли съм достатъчно полезен, бил ли съм достатъчно влюбен в живота...“
На въпрос може ли актьорът да бъде напълно автентичен на сцената, или автентичността също е форма на актьорско майсторство, Милчев казва: „И двете са верни. Това е много сложен въпрос. Защото, в крайна сметка, автентиката, от една страна на страстта, а страстта е залогът. Това колко ти е важно едно нещо, от другата страна е чисто емоционалният живот на героя“.
„Колкото тези две неща се припокриват, толкова повече разстоянието, луфтът между персонажа и актьора изчезва“, допълва той. Между персонажите се изгражда приятелство. Същото се случва и между актьорите. „Абсолютно нищо не ме притесняваше за работата ми с Мишо Милчев. Даже напротив, вълнувах се“, казва Елеонора Иванова.
ПРИЯТЕЛСТВОТО
По-късно това очакване се превръща в нещо повече: „С Мишо е изключително удоволствие да се работи. Аз наистина го приех като свой учител, както Сара приема Елиът за свой учител. Ние нямахме избор. Ние трябваше да се сближим, защото си позволихме да се опознаем така, както Сара и Елиът си го позволяват. Така и ние си позволихме“. Между тях остава „едно изключително красиво приятелство“.
„Аз също чувствам Мишо сега като близък приятел. Освен това, аз изпитвам огромно уважение към него като артист“, казва актрисата. 
За Милчев срещата с Елеонора Иванова също е важна: „Това е човек, за който само може да си  мечтаеш да бъде твой партньор. Защото тя е изключително лек човек, има вътрешна лекота в нея, има вътрешна светлина, тя е изключително спокойна, в същото време, много чувствителна към всичко и е огромно удоволствие да се работи с нея“.
Това партньорство кара Михаил Милчев да погледне и към самия себе си: „И разбира се, даже някаква завист от време на време се прокрадва и въпросът аз бях ли на нейната възраст по същия начин, и мога ли отново пак.“. Накрая остава усещането, което според него носи самата среща: „Така че това партньорство ми даде много сила и много енергия.“
„Уроци“ започва като урок по актьорско майсторство. Но думите на Елеонора Иванова и Михаил Милчев показват, че зад този урок стои друг – много по-личен: как да свалиш маската, да останеш насаме със себе си и да бъдеш честен докрай...
Автор – Даниел ДимитровМонтаж – Валя КовачеваОператор – Красимир Михайлов