Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Всяка година през септември, точно между 21-во и 24-то число, природата и светът около нас навлизат в един особен, почти свещен период на преход. Това са дните, в които Земята забавя своя бяг, летният вятър отстъпва място на хладните утрини, а природата застава на прага на астрономическата есен.
Тази година космическият часовник отброява този точен миг в нощта на 22 срещу 23 септември, в 03.05 часа сутринта. Тогава настъпва есенното равноденствие. Денят и нощта застават в съвършено равновесие - точно дванадесет часа светлина и точно дванадесет часа тъмнина. Светлината не бърза да победи мрака, нощта не поглъща деня. Те застават очи в очи, хващат се за ръце и сключват примирие.
Искам да ви предупредя. Тази статия няма да бъде просто поредният класически психологически анализ, с който сте свикнали. Днес ще оставя настрана сухите научни термини. Ще съчетая психологията с древната астрология, с природните цикли и с онази красива мистика, която всички усещаме в гърдите си, щом настъпи есента. Защото в такива преломни дни душата на човека няма нужда само от логика - тя има свята потребност от тайнство, от ритуал и от дълбоко завръщане към самата себе си.
Има преживявания, които остават завинаги запечатани в паметта ни
Често се връщам към един незабравен септемврийски ден на равноденствието преди няколко години в Созопол. Бях в онзи красив комплекс над скалите, където силуетите на металните коне изглеждат сякаш застинали във вечен скок между земята и морето. Беше тих, топъл и ясен есенен ден. Свалих обувките си и стъпих с боси крака върху топлата трева. Пред погледа ми дишаше безкрайното синьо море, което бавно изпращаше отминалото лято, а под стъпалата ми се усещаше здравата, топла опора на земята. В този миг времето буквално спря. Изчезнаха плановете, утихнаха тревогите за утрешния ден, стопи се целият натрапчив шум, който носим в главите си. Остана само едно чисто, свято усещане: аз съм тук, защитена съм, цялостна съм и дишам в един общ ритъм с целия свят. Точно това прави равноденствието с нашата нервна система. В астрологията това е моментът, в който Слънцето пристъпва в знака Везни - вечният символ на мярката, баланса, справедливостта и вътрешния мир. В този миг се срещат двете сили вътре в нас: нашият дневен разум, волята и контролът (слънчевото начало) си подават ръка с нашата интуиция, чувствата, мекотата и скритите копнежи на сърцето (лунното начало).
Като психолог виждам как съвременният човек системно се разболява именно от разрива между тези две сили. Живеем в общество на агресивна, безпощадна хиперактивност, което боготвори само слънчевия принцип - вечно да тичаш, да постигаш, да контролираш, да се състезаваш и да произвеждаш резултати. В същото време потискаме и заклеймяваме своята лунна природа - правото на пауза, мекотата, сълзите, интуитивния глас на тялото и нуждата от тихо уединение. Равноденствието идва като категорично вселенско предписание: време е вътрешната война между ума и сърцето да спре.
Природата е безкрайно по-мъдра от всички наши графици
Тя ни учи, че светлината не може да съществува без мрака. След 23 септември нощта започва плавно да расте, а дърветата се подготвят за сън. Това не е трагедия, това е лечебна почивка. В тъмнината на земята семето събира сили и пуска здрави корени. В тишината на съня тялото се лекува и обновява. В притихването на душата чуваме най-важните си житейски истини - онези, които цяло лято сме заглушавали с шум и тичане.
В древността дните на есенното равноденствие са били празнувани като времето на Голямата жътва. Земеделците са прибирали плодовете от нивите, пълнели са хамбарите и са пресявали чистото зърно от сухата слама. Сега, в дните около 23 септември, е време за нашата лична, човешка и душевна жътва.
Спрете за няколко минути, налейте си топъл чай и се попитайте честно:
* Каква реколта събрах през изминалите месеци от тази година?
* Кои хора ми донесоха искрена топлина, спокойствие и уважение, и кои се оказаха празни връзки, които само изпиват силите ми?
* Къде раздавах твърде много от себе си, надявайки се на обич и признание, а получих само студ, критика и пренебрежение?
* Кои стари роли - да бъда вечно силен, да спасявам всички наоколо, да угаждам от страх да не остана сам - е време да оставя зад гърба си?
Дърветата не спорят с есенния вятър. Те не стискат трескаво пожълтелите си листа от паника, че утре ще замръзнат голи. Те ги пускат с пълно доверие към земята. Защото на клетъчно ниво познават най-великия метафизичен закон: само когато освободиш излишното и онова, което е изживяло времето си, свещеният сок на живота може да се прибере дълбоко в корена, за да презимува в безопасност и да роди нови светове напролет.
В квантовата психология съществува понятието „нулево поле“ - онова състояние на първичен покой и вакуум, където няма съпротива, няма съдене, няма разделение на „добро“ и „лошо“, а всички потенциали на съществуването трептят в съвършено равновесие. Равноденствието ни подарява именно такъв квантов мост.
Карл Густав Юнг формулира гениалния си психотерапевтичен закон: „Човек не става цялостен, като си представя светли картини, а като направи мрака си съзнателен“.
Най-висшата магия на тези дни е спирането. Забавете крачката. Спрете да насилвате събитията. Спрете вътрешните войни със себе си.
Животът е свещен ритъм. Той е вдишване и издишване, действие и покой, светлина и здрач. И в мига на това космическо изравняване най-големият дар, който можем да поднесем на своята душа, е да си простим за всичко, което не успяхме да бъдем, да благодарим от сърце за силата, с която оцеляхме през бурите, и да прекрачим в новия сезон с притихнал, дълбок и несломим вътрешен мир.
Лесни ритуали за хармония, заземяване и вътрешен мир:
* Свещеният ритуал на босите нозе: Сутринта (или в рамките на деня ) на 23 септември излезте в двора, в близък парк или на брега. Събуйте обувките си и стъпете с боси крака директно върху мократа, хладна трева. Затворете очи и поемете няколко бавни, дълбоки вдишвания. Усетете как земята буквално изтегля натрупания стрес, тревогите и умората от тялото ви. Този простичък допир с природата мигновено успокоява нервната система и връща усещането за безопасност и стабилност.
* Ритуалът с двете свещи: Вечерта запалете две свещи - една светла и една по-тъмна (или червена). Светлата е за вашата сила, за волята и успехите ви. Тъмната е за вашата умора, за скритите ви страхове и неизплаканите сълзи. Постойте няколко минути пред тях, сложете ръка на сърцето си и си кажете: „Приемам се цял - с моята сила и с моята уязвимост. Прощавам на миналото и избирам мира вътре в мен“.
* Трапезата на благодарността: Сложете на масата есенни дарове - ябълки, тъмно грозде, шепа орехи и парче топъл хляб. Преди да хапнете, притихнете за миг. Благодарете за покрива над главата си, за здравето, за научените житейски уроци и за онази сила в гърдите, която никога не ви предаде. Искрената благодарност е най-топлата енергия - тя разтваря тревогите и отваря вратата за спокойни, светли и благодатни есенни дни.

Диана БАЛКАНДЖИЕВА