Филмът „Остайница“ по едноименната книга на Рене Карабаш имаше първа прожекция на голям екран на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. На премиерата авторката и сценаристка гледа кинотворбата за първи път, сподели тя на пресконференция, в която участва и режисьорът и съсценарист Костадин Бонев. 
По думите ѝ историята, която се развива в Албания и България, поставя темата за човека, който трябва да се пребори, за да оцелее в собственото си семейство. Проблемът обаче е в цялото общество, в законите и нравите и той се проявява не само в патриархална среда като описаната в Албания, а малко или много и в България. Разбира се, ние няма да стигнем до законите на кануна, но сме много близо до други, които могат по всякакъв начин, независимо дали си хомосексуалист или хетеросексуален, да потъпчат човека или вида, обясни писателката.
Тя призова хората да гледат метафорично на техния филм, който говори за това как жените са принудени да се превръщат в мъже и да изземват мъжки функции, да проявяват повече мъжката си енергия, за да могат да оцеляват в този свят. Същото се отнася и за мъжете, които са чувствителни и деликатни и биват потъпквани за това. Тук дори не говорим за полове. Знам, че има коментари относно филма, за това как е изкривена албанската история, за да се вкарат хомосексуални елементи, но историята е много по-дълбока, каза Карабаш, като уточни, че нарочно е решила да покаже всичко от малко по-висока гледна точка, надявайки се да не стигаме дотам.
Много голяма част от книгата „Остайница“ се базира на нейната лична съдба, но в текста писателката е търсила по-радикален разказ, за да може читателят да усети по-силно какво е крайното патриархално общество. Тя е израснала в село Александрово в Северна България, в прекрасно семейство, но все пак в патриархална държава, все още спазваща едни малко по-стари порядки, разказа тя. Нейният дядо искал да има внуци, а не внучки, и за нея и сестра ѝ изходна точка в живота е чувството, че не си желан, мисълта за любовта, която е можело да получиш, ако си се родил от мъжки пол.
Карабаш пренася действието на романа си в Албания, без да е ходила там, но по думите на режисьора Костадин Бонев доказателство за това колко убедителна е историята е реакцията на местните актьори и екип, които им вярвали безрезервно по време на снимките. „Остайница“ е копродукция между България, Италия и Албания. Оператор е Масимо Фолети. Музиката е на Николай Иванов. Почти всички актьори са албанци, а в главните роли са Алтеа Лазай, Дениза Павлова, Урим Алия, Единьо Яхия, Мирела Наска, Снежина Петрова.
Режисьорът припомни, че продукцията се подготвя от повече от четири години, но това време в очакване на финансиране им е дало възможност сценарно да изчистят композицията и да оформят плавен разказ, в който емоцията не се губи. Местата за снимки в Албания той избира най-напред през „Гугъл мапс“, после ги намира в южната част на страната, която по думите му много прилича на Италия. В двете села има минерален извор, турски мост, пещери, които заменят бункерите, където се случват срещите между двете героини в романа. Снимачният екип е италиански, художникът е албанец. Втората част от действието се развива в София. Екипът в Албания е помогнал изключително много с избора на актьори, добави още режисьорът.
Според кинокритика Божидар Манов най-същественото за филма „Остайница“ е, че неговият сюжетен разказ, персонажи, вътрешни взаимоотношения и конфликт са положени върху етнокултурна традиция, не върху неолиберална конюнктурна мода, а тя е много по-голяма от всички текущи събития, които могат да ни застигнат или изпреварят. По тази причина разказът е убедителен, тъй като етнокултурната традиция е редуцирана през поколенията и рефлектира индивидуално във всяка лична съдба. Един филм в крайна сметка е авторско произведение, той не е моментна снимка на реалиите на света и на живота, посочи той.
Предстои „Остайница“ да бъде субтитриран и на албански, за да бъде разпространен в страната, каза режисьорът. Скоро на албански език ще излезе и романът на Рене Карабаш, който бе номиниран за наградата „Букър“.