Пазарната капитализация на френската група за луксозни стоки Ел Ве Ем Аш (LVMH) е намаляла с повече от половината спрямо пика си през 2023 г. до 213 млрд. евро на фона на геополитическата несигурност и отслабналото търсене, пише италианският вестник „Кориере дела сера“, позовавайки се и на анализ на „Файненшъл таймс“. Бижутерийните марки и компаниите, насочени към най-заможните потребители, обаче показват по-голяма устойчивост.
Числата говорят сами за себе си. Секторът на луксозните стоки е загубил около 60 млн. потребители от 2020 г. насам, според оценки на консултантската компания „Бейн“ (Bain). Това представлява приблизително 15 на сто от световната му клиентска база. Отливът засяга предимно т.нар. аспирационни потребители, които купуват луксозни стоки като израз на стремеж към по-висок социален статус, въпреки че покупките надхвърлят обичайния им бюджет.
Ел Ве Ем Аш, която обединява марки като „Диор“ (Dior), „Луи Вюитон“ (Louis Vuitton) и „Вьов Клико“ (Veuve Clicquot), е загубила почти целия ръст на борсовата си стойност, натрупан по време на бума в сектора. Тогава групата стана първата европейска компания, достигнала пазарна капитализация от 500 млрд. долара.
Спадът на борсовата оценка е настъпил въпреки отчетената през миналата година печалба от 17,8 млрд. евро – с над 50 на сто повече спрямо 2019 г.
Продължаващите войни, търговското напрежение, инфлацията и отслабването на покупателната способност на средната класа ограничават търсенето. Според „Файненшъл таймс“ тези фактори подкопават усещането за благополучие и оптимизъм, което подкрепя покупките на стоки от висок клас.
Флавио Череда от швейцарската инвестиционна компания ГАМ (GAM) посочва, че представянето на Ел Ве Ем Аш е силно обвързано с разходите на аспирационните потребители.
„Компанията има много клиенти от високия ценови сегмент, но те не са преобладаващата част от бизнеса ѝ“, отбелязва той.
Други анализатори обясняват колебанията на акциите и с използването им от хедж фондове за залози върху представянето на целия сектор.
Инвеститорите продължават да следят и въпроса за приемствеността в управлението на групата. Бернар Арно, който е на 77 години, остава начело на компанията. „Ще говорим отново за това след седем или осем години“, заяви той неотдавна пред акционерите.
Междувременно компании като „Ермес“ (Hermès) и „Брунело Кучинели“ (Brunello Cucinelli) отчитат резултати над средните за сектора. Сред по-слабо представящите се са „Керинг“ (Kering), собственик на „Гучи“ (Gucci), както и „Бърбъри“ (Burberry), посочва „Файненшъл таймс“.
По-устойчива е и швейцарската група „Ришмон“ (Richemont), която притежава бижутерийните марки „Картие“ (Cartier) и „Ван Клиф енд Арпелс“ (Van Cleef & Arpels). Акциите ѝ са поскъпнали с 28 на сто през последните шест месеца, а пазарната ѝ капитализация е надхвърлила 100 млрд. евро.
Според „Кориере дела сера“ в условията на несигурност част от потребителите предпочитат бижута и злато, които възприемат като средство за съхраняване на стойност, пред скъпи чанти и дрехи.
Подобна тенденция отчита и Федерико Маркети, основател на платформата за луксозни стоки „Йокс“ (Yoox). „Предвид сегашните ценови равнища смятам, че клиентът предпочита да купи бижу за 10 000 евро, вместо чанта за 7000 евро“, заяви той пред „Файненшъл таймс“.
Повишаването на цените също затруднява задържането на клиентите. Според оценка на британското издание редица марки са увеличили цените си с между 50 и 70 на сто спрямо 2019 г. на фона на поскъпналата енергия, прекъсванията във веригите за доставки и трудностите при снабдяването със суровини.
Перспективите за възстановяване остават несигурни. Според Череда досегашните сигнали за обрат са били преждевременни, а финансовото положение на средната класа остава затруднено в голяма част от западните икономики.
Слаби признаци на подобрение се наблюдават в Китай. Очаквания за подкрепа на търсенето има и от САЩ, които остават важен пазар за луксозните марки, както и от Южна Корея, където растежът е подпомаган от износа на технологични продукти и полупроводници.
Според част от анализаторите тези сигнали подкрепят тезата, че спадът е цикличен и че подобряването на потребителското доверие и финансовото състояние на средната класа може да възстанови разходите за луксозни стоки.