Черноморският регион разполага с реален потенциал за развитие на "синята" икономика и иновации, включително оползотворяването на сероводорода като нов енергиен източник, но тези възможности остават неизползвани без целево финансиране и истинска европейска видимост. Това коментира заместник-председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) на Република България и изпълнителен директор на Българска асоциация на активните потребители Богомил Николов по време на конференцията "От Констанца до Варна: Насърчаване и проправяне на пътя за практическото прилагане на становището на Европейския икономически и социален комитет и резолюцията на българския Икономически и социален съвет относно стратегическия подход на Европейския съюз към Черноморския регион", която се провежда във Варна. Домакин на събитието е Икономически университет Варна. 
Николов открои остър контраст между медийното внимание към Балтийско море и липсата на такова към Черно море. Взривяването на тръбопровод в Балтийско море се превърна в европейска новина, докато ежедневното присъствие на дронове и замърсявания в Черно море остава практически незабелязано от европейската общественост, отчете той. Именно това, по думите му, е симптом на по-дълбок проблем - невидимостта на реалните разходи, които войната в Украйна налага върху черноморските държави.
По думите на Николов България понася тежестта на енергийната солидарност тихо и без публичен дебат. Според него, износът на електроенергия за Украйна вдига цените на борсите и натоварва потребителите, което директно демотивира хората по отношение на зеления преход и създава ценови шокове. Николов апелира европейската солидарност да се трансформира в реална енергийна свързаност: при наличието на общ европейски пазар износът на ток би бил диверсифициран и последиците за региона значително по-малки.
Заместник-председателят на Икономическия и социален съвет посочи, че войната оказва голям, но почти невидим за обществото ефект върху бизнеса. Нарастват разходите за доставки, нарушават се логистичните вериги, пристанищните операции се усложняват, а застрахователните разходи се покачват. „Трябва да стане ясно: войната води до обедняване", заяви той, като подчерта, че тези загуби трябва да получат признание и компенсация на европейско ниво. Николов засегна и темата със свързаността, като коментира, че "магистралният пръстен" около Черно море, за който се говори от години, все още не е започнат, а морската свързаност е допълнително затруднена заради конфликта. Регионът е изложен и на миграционен риск - в момента ситуацията е спокойна, но може рязко да се промени, отчете той и добави, че резолюцията на Икономическия и социален съвет отбелязва и нарастващия отрицателен търговски баланс на България с Украйна като проблем, изискващ внимание.
По отношение на хибридните заплахи Николов призова засегнатите държави към координирани съвместни действия и съвместно разработване на варианти за противодействие, в духа на призива, залегнал в резолюцията на Икономическия и социален съвет. Според него забавянето на чуждестранните инвестиции в региона заради нестабилността е още един проблем, който трябва да бъде преодолян, за да се отключи истинският потенциал на Черноморския регион. 
Конференцията „От Констанца до Варна: Насърчаване и проправяне на пътя за практическото прилагане на становището на ЕИСК и резолюцията на българския ИСС относно стратегическия подход на Европейския съюз към Черноморския регион" се провежда в Икономически университет Варна. Събитието е организирано съвместно от Европейския икономически и социален комитет и Икономическия и социален съвет на Република България. То е второто по рода си – след форум в Констанца, Румъния – и цели да свърже двете ключови европейски пристанища на Черно море в общ диалог за бъдещето на региона. Конференцията събира представители на европейски и национални институции, граждански организации, синдикати и работодателски сдружения с цел да обсъди как препоръките на двата консултативни органа могат да бъдат приложени на практика и интегрирани в националните позиции на България при формирането на бъдещото законодателство на Европейския съюз.