България и Румъния, заедно с останалите черноморски държави, имат възможност сами да задвижат сериозен разговор за сигурността, икономиката, климата и околната среда в региона и да се активизират спрямо европейските институции и съседите си, без да чакат Брюксел да поеме инициативата. Това заяви във Варна Юлиан Попов, европейски експерт по климатична и енергийна политика, старши сътрудник в Европейската организация за климата и член на Европейския съвет по външни отношения по време на конференцията "От Констанца до Варна: Насърчаване и проправяне на пътя за практическото прилагане на становището на Европейския икономически и социален комитет и резолюцията на българския Икономически и социален съвет относно стратегическия подход на Европейския съюз към Черноморския регион". Домакин на събитието е Икономически университет Варна. 
По думите на Попов европейската стратегия за Черноморския регион представлява форма на пробуждане - на Европейския съюз, на Европейската комисия и на черноморските държави членки за значимостта на тази граница на съюза. Попов изтъкна, че макар документът да е добре структуриран, той засега е лишен от финансови ресурси и правно обвързващи ангажименти, което вече му е спечелило критики. Именно това обаче, според него, е и възможност страните от региона да се организират и да действат проактивно.
Сред конкретните приоритети Попов открои енергийния преход и потенциала на офшорната вятърна енергия в Черноморския регион. Той посочи, че вятърната енергетика е частичен балансьор на слънчевата и че Украйна и Молдова разполагат с изключително висок вятърен потенциал, който може да трансформира енергийния профил на целия регион. За реализирането на тези възможности обаче са необходими политическа воля, развитие на електропреносната мрежа и административна готовност.
Попов обърна внимание и на екологичните рискове, като акцентира върху това, че Черно море е сред най-бързо затоплящите се морета в света, което застрашава биоразнообразието и морските екосистеми. Той предупреди, че уникалната структура на морето — разделено на живо и мъртво водно тяло от студен слой, който вече се пробива на места — изисква спешни и задълбочени научни изследвания. Неконтролираното тралене допълнително застрашава богатото подводно археологическо наследство на региона.
"Имаме добри учени, но научната дипломация и организираното знание за Черно море са от особено голямо значение — и за икономиката, и за сигурността", заяви Попов, като призова за изграждане на координирана изследователска рамка за региона.