Уловът на риба в река Дунав е намалял с 18,5% през миналата година, показва анализ на земеделското министерство. Общото количество спада до 111,1 тона, при 136,3 тона през 2011 г. 102,7 тона е уловената сладководна риба, 2,9 тона са карагьоз и 5,5 тона - други риби.
Най-значителни са уловените количества бяла мряна - 19,1 тона, пъстър толстолоб - 13,6 тона, платика - 13,6 тона, шаран - 10,2 тона и европейски сом - 9,4 тона, следвани от сребриста каракуда - 5,8 тона, бял толстолоб - 5 тона, морунаш - 4,7 тона и бяла риба - 4,6 тона. При почти всички тези видове риба се наблюдава намаление на улова спрямо 2011 г., най-чувствително при бялата риба и бялата мряна - с между 33 и 38%. Само при пъстрия толстолоб и шарана се отчита нарастване на уловените количества, съответно с 9,7 и 0,2%.
През последните години общият улов в Дунав е в сравнително малки количества, тъй като популациите от значимите за риболова видове риба са намалели и нестабилни. Граничната река дава само 1,2% от общия улов на риба в страната. Това е причината за миналогодишната заповед на министъра на земеделието и храните за забрана за извършване на риболов на есетрови риби от вида руска есетра, чига, пъструга и моруна.
По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, през 2012 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната възлиза на 9 595,2 тона. Това е с 0,4% под нивото от предходната година, поради намаление на улова в река Дунав и във вътрешните водоеми, докато този в Черно море нараства, макар и незначително.
Производството на аквакултури играе все по-важна роля, допълвайки морския и речния риболов, се казва в анализа на МЗХ. По данни на ИАРА, към края на 2012 г. общият брой на активните рибовъдни стопанства в страната нараства до 388, при 322 броя година по-рано. От тях, 347 броя са за сладководни аквакултури, а 41 броя - за морски аквакултури. През 2012 г. общото производство на аквакултури (зарибителен материал и риба и други водни организми за консумация) в тях възлиза на 7 557,1 тона. Това е с 2,5% по-малко в сравнение с предходната година, поради отчетения спад от 29,2% при производството на зарибителен материал, докато при производството на риба за консумация се наблюдава ръст от 8,2%.
По предварителни данни на НСИ, през 2012 г. общият внос на риба и рибни продукти в България е в размер на 28 993 тона (с 3,4% повече спрямо предходната година), на обща стойност 69 129 хил. щатски долара.
През периода януари - май 2013 г. цените на едро на почти всички от наблюдаваните видове риба бележат ръст спрямо аналогичния период на предходната година. Най-значително увеличение на годишна база се отчита при цената на едро на паламуда - със 72,9%, следвано от това при цените на цацата - с 30,8% и херингата - с 21,3%. Спрямо петте месеца на предходната година, най-малко поскъпва пъстървата - с 3,6%.
Причините за покачване на цените са комплексни. Те включват намаляването на запасите от риба в световен мащаб, поскъпването на горивата, които ползват риболовните кораби, както и повишени цени на рибата в страните, от които се внася. В същото време, при цените на едро на бялата риба и акулата е регистрирано намаление спрямо петте месеца на предходната година, съответно с 0,4 и 11,7%.
При цените на дребно на повечето наблюдавани видове риба също се отчита покачване през периода януари - май 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. Най-значително е поскъпването на годишна база при херингата - с 29,2%, паламуда - с 26,2% и цацата - с 11,6%, а най-слабо изразено - при акулата - с 1,6%. Само при цените на дребно на скумрия, толстолоб и бяла риба е налице леко намаление спрямо петте месеца на предходната година, с между 0,1 и 2,7%.