Едва 69 тона риба са уловени в Дунав през миналата година, сочат официалните данни на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Най-голямото количество е бяла мряна - 12 тона, следват толстолоб - 8,3 тона, шаран и сом - по 7-8 тона.
Статистиката потвърждава тенденцията, описана в поръчан от Министерството на земеделието и храните анализ, в който са се ангажирали Института по рибарство и аквакултури и агенция „Стратегема“.            

Според документа ежегодният улов в реката е 40-60 тона и това е 50 /петдесет!/ пъти по-малко от средния улов преди няколко десетилетия.
„През последното десетилетие уловите не  представляват стопански интерес както за държавата, така и за регионите. Тези улови задоволяват основно битовите потребности на рибарите и почти не са обект на търговия“, пише в анализа.
Цяло чудо е как този улов издържа десетките лодки в реката с лиценз за стопански риболов.
 Любителският риболов не е обхванат като количество в изследването, но на фона на професионалния той винаги е бил малък щрих в голямата картина.
Драстичният спад има различни обяснения - пресушаване на блатата по крайбрежието и лишаване на рибата от места за размножаване, замърсяване на реката и т.н. Те обаче са само част от проблема. Другата е бракониерството и то не толкова това с незаконни мрежи, колкото варварското изтребване с ток. В лодката, обикновено бърза и маневрена, се качват мощни акумулатори и през бордовете се пускат по 1-2 въдици за камуфлаж, докато рибата получава токов удар в буквалния смисъл от пуснати във водата накрайници. Използват се и джетове - те пък са още по-бързо и маневрени. Електричеството зашеметява всичко живо наоколо, рибите изплуват и по-едрите се прибират в лодката, а по-дребните остават във водата, където често не могат да се възстановят от шока и умират. В тази ситуация най-уязвим е един от най-желаните видове - сомът, тъй като няма люспи, които са някаква, макар и малка защита.
Сред въдичарите се носи мълва за бракониер от близко до Русе село нагоре по течението на реката, за когото работели 3-4 лодки с токови устройства и всеки ден вадели внушително количество риба, която отпътувала с лекотоварни автомобили главно за София. Всичко това изглежда преувеличено, но дори наполовина да е вярно, пак е притеснително.
Сигнал с такова съдържание е подаден в централата на ИАРА в Бургас, очаква се евентуална проверка. Няма гаранция обаче, че дори тя да бъде извършена и нарушения наистина има, те ще могат да бъдат установени, доказани и наказани. Причината е, че за да издържи санкцията за незаконен улов с ток, бракониерът трябва да бъде заварен със свързани към електричество и пуснати във водата накрайници. Това няма как да стане - още при вида на проверяващите в далечината накрайниците се изхвърлят във водата, машината се спира и всичко е точно. Поне за нарушителите, които по обем на нанесените на речната фауна щети всъщност са престъпници. 
Въдичари и природозащитници от години настояват да се забрани превозът на мощни акумулатори с лодки по реките и вътрешните водоеми и откриването им да е безусловно основание за съставяне на актове. Решението изглежда много елементарно и близко до ума, но очевидно е много трудно за прокарване през парламента, където явно никой не се тревожи, че българският участък на Дунав е на път да се превърне в развъдник само за миди и попчета.
Друга е ситуацията във всички останали дунавски държави без изключение, макар че бракониерството никъде не е напълно изкоренено. Дали защото рибарите там са толкова изостанали, че дори не се сещат за метода с тока, или защото няма отворени законови вратички и властите възпират бракониерството със строг контрол и тежки санкции - на този въпрос всеки може да си отговори сам.