Албена Денкова е родена на 3 декември 1974 г. в София. Двукратна световна шампионка по фигурно пързаляне при танцовите двойки с Максим Стависки - в Калгари през 2006 г. и в Токио година по-късно. Двамата имат победи на турнири от серията Гран при. Денкова и Стависки са първата българска двойка начело на световната ранглиста. След края на кариерата си Албена и Максим участват в проекти на Иля Авербух в Русия, като най-популярният е “Ледена епоха”. Албена е бивш председател на Българската федерация по кънки

- Албена, защо избрахте да участвате в Dancing Stars? Шоуто наистина е много популярно, участвали са звезди като Моника Селеш.
- Харесвам Dancing Stars и смятам, че е начин да изразиш себе си. Следя американския формат и намирам много вдъхновение в някои от участниците. В последните години много професионални спортисти влязоха в него и ми е интересно да следя трансформацията, която се случва. Тази година например част от състезателите са Мерил Дейвис и Чарли Уайт, които взеха златен медал на олимпиадата в Сочи в танцовото фигурно пързаляне.

- Наясно ли сте с кого ще се състезавате?
- Гледах първата седмица и мисля, че има много интересни двойки. Лично аз приемам състезанието повече като предизвикателство към себе си и да се справя с нещо, което не съм правила никога. Нямам почти никакви амбиции и съм изключително самокритична, така че не очаквам да е лесно.

- Участвате непрекъснато с Максим Стависки в проекти на Иля Авербух из бившия СССР, но те са на лед. Смятате ли, че ще е лесно да танцувате и на подиума?
- Въпреки че изглеждат близки, танците на лед и танците на паркет са много различни - работи се с различни мускулни групи, има специфика, с която трябва да се съобразиш и понякога да забравиш това, което смяташ за правилно. От няколкото репетиции с моя партньор Калоян Иванов имам чувството, че

при танците на
лед движенията
са по-естествени,

някак е по-лесно да изразиш емоцията си, докато при танците на паркет част от движенията ги чувствам неестествени, но в това е предизвикателството - да намерим баланс и най-добрия начин да разкажем една история.


- Лесно си се съгласихте да приемете поканата на организаторите?
- И да, и не. Благодаря им затова, че всяка година отправят към мен покана за участие, но досега графикът ми не позволяваше да помисля за такъв ангажимент. Тази година се оказа по-възможно, макар да не мога да се включа от самото начало. Приемам участието си за авантюра и ще опитам да взема максималното от нея, като се фокусирам върху танците.

- Вие непрекъснато работите, това ли е нормалният живот за вас?
- Всички около мен работят непрекъснато. Просто аз много обичам това, което правя, и изпитвам удоволствие от работата си. Смятам, че имам късмет и оценявам предимството да се занимавам с микс от спорт и изкуство, което да бъде оценявано пряко от публиката всяка вечер. Това е едновременно отговорно, много вдъхновяващо и притегателно като обмен на енергия, в който участваш.

- “Ледена епоха” е сред най-успешните проекти, имате ли увереност, че ще бъдете на върха и в Dancing Stars?
- Проектът “Ледена епоха” е втора част от кариерата ни. Участието в такъв формат след края на професионална спортна кариера е като следваща степен в университет. Общуването с артисти, музиканти и хора на изкуството ни даде възможност за напълно нова гледна точка към танците на лед и ни научи изключително много да пресъздаваме характери, да се себеизразяваме, да танцуваме чувства и емоции. За мен лично тази реализация след спорта е сред най-хубавите неща, които са ми се случвали.

Обичам връзката
с публиката,
адреналина

и желанието да се развивам и да опитвам да давам още повече следващия път. За Dancing Stars нямам увереност и амбиция да бъдa на върха, но имам силно съзнателно желание да науча повече за танците, да усвоя нови умения и да ги приложа на леда по-късно.

- Как се отразяват на сина ви Даниел честите ви отсъствия заради професионални ангажименти?
- Взаимоотношенията със сина ни са напълно нормални като на всяко семейство, в което родителите пътуват.

- Той вече качи ли се на кънки?
- Да, с голям интерес и замах синът ми се качи на кънки в деня, в който навърши 2 годинки. Това не бяха класически фигурни кънки, а само железа, които се връзват към обувките, но все пак за някого на 2 г. са си кънки. Беше много вълнуващо и по някакъв начин естествено. Засега предпочита някой да го вози, отколкото да кара сам, но мисля, че има време, а и той сам ще реши дали му се занимава с фигурно пързаляне, или не.

- Имате две световни титли, но не и медал от олимпиада. Можехте ли да го спечелите?
- Във всяка жизнена ситуация има различни възможности. При спорта всичко е низ от труд и шанс. От личен опит мога да кажа, че невинаги, когато си най-добър, печелиш, и обратното - невинаги, когато си на върха, си най-заслужил. Можехме да имаме и олимпийски медал, но това не се случи. От гледната точка на днешния ден за мен това не е нещо, за което мисля и ме тормози. Смятам, че

спортната ни
кариера беше
достатъчно
успешна,

като имам предвид, че се състезавахме за България, а не за страна, традиционно силна в кънките.

- Съжалявате ли за нещо?
- Не.

- Кой е най-приятният и кой е най-неприятният момент от живота ви?
- Категорично най-приятният е появата на Дани в живота ми. Като всеки нормален човек съм имала и неприятни моменти, които съм преодоляла и преживяла, и не бих искала да се връщам към тях.

- Каква е разликата между Албена Денкова през 2000 г., която се прибра в инвалидна количка след инцидента с Пьотър Чернишов на световното в Ница, и сега?
- Няма разлика. Освен 14-те години между тогава и сега.

- Имало ли е момент, в който помислихте, че няма да бъдете повече фигуристка?

- Да, имала съм такива размисли на няколко пъти - при сериозни физически травми, но явно съм се справила и любовта ми към спорта се е оказала по-силна.

- С какво точно се допълвате като характери с Максим? Двойка на леда, двойка и в живота.
- Трудно ми е да кажа - понякога сме много различни, друг път сме като един човек.

- Имате клуб в София, как се справяте с толкова ангажименти?
- Клуб “Tанци на лед Денкова-Стависки” е изцяло проект, заслуга и грижа на майка ми, а в последните години и на сестра ми Ина Лутай и съпруга Андрей Лутай, който, макар и толкова млад, е прекрасен педагог и треньор. Много се радвам за успехите на децата и за страхотния потенциал, който имат и вече реализират. Ние с Максим все още нямаме никакво време да се занимаваме с треньорска дейност, но съм много щастлива, че клубът се развива толкова добре и има много състезатели.

- Какво не знаем за вас?
- Нямам представа, честно казано. Понякога мисля, че знаете много повече от мен самата.

- На олимпиадата в Сочи отново имаше скандали със съдийството. Гледахте ли състезанията?
- Нямах възможност да следя много внимателно, тъй като доста пътувахме и не съм разбрала за скандалите. Останах истински впечатлена от жените в турнира по фигурно пързаляне и много съжалявам, че не успяхме да видим в индивидуалната надпревара Евгени Плюшченко.

- Защо не станахте съдия и простихте ли на тези, които ви порязаха в Торино с измислената десета от секундата?
- Аз категорично не ставам за съдия. Не мога да давам оценки на хора, с които е минал животът ми и знам колко труд изискват заниманията им.

- Колко пързалки ви бяха обещани след световните титли и колко проекта се реализираха?
- След всяка световна по няколко... нула реализирани.