Русенският районен съд обяви за недействителен договор за бърз заем, годишният процент на разходите (ГПР) по който достига бомбастичните 412.21%. По закон той не може да е по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет, т.е около 60%. Кредиторът „Вива Кредит“ АД обаче добавил неправомерно към задълженията допълнителни такси, които увеличили разходите в пъти над допустимото.       Договорът на русенка с фирмата за бързи заеми е за сума от 2000 лева за срок от 15 месеца при фиксирана лихва - 40.32%, ГПР - 49.50% и общо дължима сума 5027.40 лева, формирана от главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка. Съдът открива в него множество нарушения. 
На първо място не става ясно какво е включено в ГПР извън ГЛП, който е 40.32%. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
Кредиторът е начислил такса за експресно разглеждане от 1469.10 лева, въпреки че в Закона за потребителския кредит е записана изрична забрана да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Според съда не би могло да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит, кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които се следва отделна такса.
В договора за паричен заем е записана и клауза, според която се дължи неустойка в размер на 979.35 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице или банкова гаранция. Според европейските директиви, транспонирани и в националното законодателство, кредиторите не трябва да кредитират по безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
От приетата по делото експертиза е видно, че реалния ГПР е 412.21%, т.е. т.е. надхвърля значително максимално допустимия размер. Тъй като кредитополучателката вече е изплатила на фирмата общо 2060 лева, неравноправните клаузи правят претенциите за лихви по заема неоснователни. „Вива кредит“ АД трябва да заплати 253.16 лева за разноски по делото и 400 лева адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе.