На приключилото в края на миналата седмица Автомобилно изложение Русе 2024 се радваше на по-особен интерес. Там се предлагаха електрически велосипеди - познат на пазара продукт, който се развива и намира своите клиенти. Да, показаните велосипеди бяха хубави, но като всяко серийно производство напълно еднакви и като че ли малко безлични.
В същото време по улиците на Русе може да се види нещо наистина уникално - хибрид между велосипед и мотопед, който носи практичността на двата вида превозни средства, но и индивидуалността на ръчната изработка. 
Защото е изработен точно така - ръчно
от притежателя си Жорж Георгиев. Той е инспектор от Тол системата и е от онова поколение български инженери, за които трудностите не са причина за отказване от поставената цел, а повод да намерят решение на проблемите. Слава богу, сега в интернет има много информация, макар че често и неслучайно се премълчават възлови неща. Все пак поговорката, че занаят не се дава, а се краде, още не е опровергана.
Жорж Георгиев вече е известен с първото си творение, което е на пътя повече от година. Това е напълно преобразеният от него стар мотоциклет „Сузуки Интрудер 250“, който живее втори живот, но вече с електрически двигател. С който комфортно изминава 120 километра с ток на стойност 50 стотинки. 
Не е зле.
Но новият му реализиран проект подобрява това постижение и изминава 100 км за максимум 30 стотинки. Приравнено към билетчето на градския транпорт - 1.50 лева, това означава, че „Емото“ има 500 км пробег. 
Да, 
„Емото“ - това е името на е-мотопеда
снабден и с алтернативно задвижване с педали.
За направата му Жорж върви по вече утъпкания със сузукито път. Търси подходяща рамка и намира една педалетка от 1972 - достатъчно масивна и здрава, за да носи цялото оборудване и ездача, но и елегантна, за да съчетае технологиите от първата четвърт на 21 век с ретро дизайна и излъчване на десетилетията малко след средата на 20 век.
„Емото“ разчита на 2-киловатов мотор, който отговаря на бензинов двигател с обем около 40 куб. см, а акумулаторите му осигуряват 120 км каране с позволената в града скорост - до 50 км/ч. Това обаче не е пределът на автономността, защото симпатичният мъник с тегло 60 кг е снабден с педали, които гарантират, че никога няма да остане на пътя, дори ако батериите се изтощят докрай.
„Всяка част е купувана и приспособявана
Това са много изчисления и опити. Едно от големите изпитания дойде от задните амортисьори - веригата все падаше и падаше, докато не намерих решение да остане стабилна. За мотопеда похарчих 1758 лева, без да смятам труда, разбира се. Само батериата струва 823 лева. Зарежда се за 4-6 часа. Техниката на каране трябва да се овладее, но това става бързо и като се свикне, удоволствието е голямо“, разказва Жорж Георгиев.
Но освен че носи удоволствие, „Емото“ решава и задачи от всекидневието - например пазаруване. Покупките могат да се съберат в двата багажника над задната гума, които не изглеждат големи, но събират доста.
Създаването на скутера не е краят на инженерните приключения на Жорж Георгиев. Той вече е набелязал следващата цел - електрифициране на БМВ С1. И крайният резултат със сигурност отново ще бъде впечатляващ.