Има много добри учители, които подготвят учениците си чудесно, но помежду им така и не се получава онази химия, която при всяка среща след завършването ражда сърдечни усмивки. Има и такива, в чиито часове учениците научават за отличен не само учебния материал, а и много, много важни неща в живота - от чувството за хумор до излизането от различни заплетени житейски ситуации. Така между тях и момчетата и момичетата в класната стая се заражда нещо наистина голямо. То е като букет, в който цъфтят топлотата, уважението, приятелството, привързността, но и отговорността всичко това да се опазва от всички и да не повяхва. Такъв е г-н Бисер Станиславов, старши учител по биология в МГ „Баба Тонка“. Затова, а и като специален жест към хобито му, неговият 12 Г клас реши да го покани на бала си по незабравим начин - чрез вестник „Утро“.
Да, това може да стане чрез голяма серенада пред дома му, с транспарант на видно място и по още много начини, но чрез вестник? Такова нещо досега не се е случвало.
Идеята стигна до редакцията и обсъждането беше много кратко.
Дали ще може?
Да, разбира се!
За нас е огромно удоволствие да сме част от този мил и вдъхновяващ заговор. Още повече г-н Станиславов е колекционер на вестници и тази покана ще има двойна стойност за него - ще попълни колекцията си с нещо наистина уникално и ще запази завинаги спомена от този 12 Г клас. А сега даваме думата на бъдещите абитуриенти.

„Имам един познат...“ С тази култова и непреходна фраза обикновено започват историите от житието и битието на г-н Бисер Станиславов, които обича да ни разказва.
Но първо да кажем кои сме ние - 12 Г клас в МГ „Баба Тонка“, паралелка по природни науки с  профилиращи предмети биология и химия.
А г-н Станиславов е завършил Софийския университет „Климент Охридски“, колекционира вестници, участвал е в различни предавания за знаещи на най-големите телевизии като „Последният печели“ и „Голямото преследване“, но за нас е преди всичко неповторимият ни учител по биология.
Смеем да твърдим и обосновано да заключим, че случихме на най-добрия, всеотдаен, мил и отзивчив класен ръководител ако не в България, то поне в североизточната й част. Той ни очарова с една от най-важните си характеристични особеност - че пише отсъствия при крайна и доказана необходимост, съчетана с неизбежна защита на сгафилия ученик /молим директорът да не го взема под внимание, всъщност го умоляваме/.
Като бъдещи лекари - или поне повечето от нас, 
не само обогатихме и надградихме знанията си по биология за пет години, но и станахме по-амбициозни, вярващи в себе си и целеустремени
Г-н Станиславов ни научи да постигаме мечтите си и никога да не се спираме пред препятствията. Предаде ни житейския си опит и ни подготви за бъдещето... психически.
След пет неразделни години дойде време всеки от нас да поеме по своя собствен път. По тази причина искаме с най-голямо удоволствие да Ви поканим на нашия абитуриентски бал, Господине! 
Съхранявайте тази статия, наистина, ценна е, отпечатана в емблемата на русенската журналистика, за незнаещите това е вестник „Утро“, добавете я в колекцията си от вестници за поколенията след нас. Заповядайте да прекараме последните ни мигове заедно, поне в този формат и да останем в историята на МГ „Баба Тонка“ като най-добрия Ви клас. Искрено вярваме в последното умозаключение.
Вярваме, че Вие чертаете пътя на много бъдещи от бъдещето. Продължавайте
Може би ще Ви е интересно да прочетете нашите спомени и послания към Вас.
„Знам, че дойде ли ситуация, в която животът ми зависи от това какво е Граафов фоликул или мъдник, ще живея“, казва Яна Борисова.
„Радвам се, че след години ще мога да разказвам за г-н Станиславов като един много ценен мой познат“, добавя Стефания Парашкевова.
А ето и нещо в мерена реч от Димана Батанова, Ралица Табакова и Калина Табакова:
Бисер Стан каза ни, че МГ е един голям капан,
Но пък той си е класен доста разбран,
Така че всичко вървеше си по план.
За пет години биологията я изучихме, 
Но не е сигурно доколко я научихме.
За бисери на познати слушахме, 
Та и свои собствени включихме.
Но Класният ни хумор има - 
За пет години двойката ни се размина.
И оставаме на вълна поезия. Това е стихотворение, което ние сме си измислили и очертава различните личности в класа ни.
Бисер Стан „Г“ клас пет години сплотява,
Макар и да сме последна паралелка - най-хубавото за накрая.
Започваме с Анабел и нейната усмивка чаровна,
Да дойде на училище обаче е мисия съдбовна.
Следва хубавата ни мотористка Галена,
Която от черната си „Хонда“ е адски заслепена.
Дани със заложби на моден дизайнер
изразява смело своя чаровен характер.
А после Димана - през повечето време пияна,
но няма значение - поне е винаги засмяна.
Митко и с биологията, и с народните танци добре се справя,
манията му по спагети с кетчуп обаче всичко разваля.
Жени - нашата Снежанка красива,
всяко мъжко сърце с лекота тя разбива.
Евелин - тя си е любимата ни Мис България,
любовта й по розовото стига чак до безкрая.
А да познаеш Калина - шансът е наполовина,
в начинанията тя е непременно непоклатима.
Следва Марина с нейната натура артистична,
не само с рисунките, но и с китарата й мелодична.
Поли неведнъж околосветско пътешествие си направи,
да дойде навреме за час - хич не й се нрави.
Бъдещият археолог - Преско се казва той,
нечувани динозаври ще открива на всеки завой.
Идва време и на тайния агент Радина,
стане ли политик - всичките ги тя надмина.
Спокойствието пък е основно качество на Ралица,
но Рандъм точка Стан прекрачи всякаква граница.
Рая - бързата и умела лекоатлетка,
ще развие кариера на известна архитектка.
Следваща в класацията е умната Сара,
успехите ги покорява като шестицата от зара.
Синем по химия си е огън машина,
директно „изяжда“ - клюкарка непобедима.
Нашата съученичка Сияна във всичко е успяла,
на училище не идва - дано поне я видим на бала.
Царица на знанието Софи се оказа,
покорява смело върхове и на приятел не отказа.
И хип-хоп танцьорка имаме - Стея е това,
с движенията й омайни - всичките ни размечта.
Тошко задачите по химия ги решава с лекота като перце,
той си е просто автомонтьор със златни ръце.
Да чуеш гласа на Тереза е трудност безкрайна,
но как е толкова чаровна, си остава тайна.
Хрисито „Пежо“-то остави, а с БМВ-то потегли,
бутилките от алкохол ги събаря като кегли.
Яна Б. - отговорникът, който класа редовно обира,
умът й като браснач е - никога не спира.
А в грешната Яна И. живее непоколебимо страстта,
да помага на хората - то й е в кръвта.
И на финала, г-н Станиславов, напомняме поканата отправена - елате с нас на бала и се гордейте с нас, както ние се гордеем с Вас!