Допреди година Александър Неделчев въртеше имотите и инвестициите на Общината като един от заместниците на екскмета Божидар Йотов. Завчера пък говореше от трибуната на Общинския съвет. И пак ставаше дума за сделки, дялове, акции, закриване и откриване на общински предприятия. Между другото и за политика. По-късно вечерта този толкова делови човек захвърли костюма и по риза и пуловер влезе в Клуба на дейците на културата. Не за друго, а защото журналистката Цвета Ненова му казала, че не познава писател със сако. Не, не е шега,
бившият зам.-кмет вече е писател
а в наблъсканата до пръсване зала на Клуба се състоя премиерата на първия му роман - „Пилигримът и живата вода“. За едни това превъплъщение не е изненада, но за други си е направо сензация. Последните, защото познават само даскала, политика, митничаря, зам.-кмета и общинския съветник Неделчев. Първите, защото за тях не са тайна литературните пристрастия на Неделчев -  неговите размисли, есета  и стихове, които отдавна вече заразяват мрежата.
Спомням си един стар български филм - „Най-добрият човек, когото познавам“, и една култова реплика от него с приблизително следното съдържание: Всеки човек може да бъде добър или лош. Зависи на коя страница ще отгърнеш сърцето му. Ще си позволя да перифразирам: У всеки човек се крие романтик, зависи на коя страница ще отвориш душата му. В случая Александър Неделчев сам разгръща романтичната страница на душата си за широката аудитория и го прави с романа си. А всички, които са прочели книгата, казват, че този опит да покаже другата страна на господин Неделчев, му се е получил.
Всички автори, знайно е, имат музи. Сашо Неделчев също не остава назад. Ако съдим по „Пилигримът“, поне част от музите на главния герой Боян са присядали и шептяли и в ухото на автора. Но това е минало.
Днес главната муза на „младия“ писател е Даринка
и тя е неговата съпруга.  Двамата сякаш са се наговорили - твърдят, че Даринка я няма в женските образи, а е самото УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ. Тя споделя какво й е казал авторът: „Ако пиша за теб, заслужаваш единствено да си главна героиня“. После той признава почти същото. А двамата разказват една история, направо пророческа, а пророкът в нея, разбира се, е Александър Неделчев.
Още през 80-те години на миналия век Сашо написал фейлетон и го изпратил във вестник „Учителско дело“. Не го публикували, нещо им се видял, че се отклонява от правата червена линия. Все пак видял бял свят, но чак след демократичните промени. Не разказват сюжета, но цитират важния финал: „И реших, ще се оженя за колежката Николова“. Когато е писал тези думи, авторът все още не е познавал съпругата си, но по някакви неведоми пътища сякаш е пророкувал: след време се оженил за Даринка и
тя била не само учител като него, но и Николова
Това интересно съвпадение станало известно благодарение на колежка на Даринка, която, като прочела фейлетона, й звъннала да я пита:“За тебе ли е писал Сашо?“
Жената на Сашо не е само муза, но и първият читател на всичките му творби. Той си признава, че без нейната благословия не би имал смелост да покаже литературните си опити на света. Е, разбира се, доверил се и на мнението на професионалисти. Самата Даринка предупреждава да не търсим нейна намеса в творбата, освен в запетайките. Разкрива и още нещо - че харесва повече писателя и поета у съпруга си, отколкото политика и администратора. Откакто не е общинар, Сашо е изцяло нейн, пък и намерил време да се посвети на любимото си хоби - думите.
Вечер се прибирам у дома, а той е изчистил и сготвил
хвали го тя. Неочаквано съпругът й развил един неподозиран талант - кулинарният. Както с думите, така и с продуктите обичал да експериментира, а част от рецептите му били отглас от далечната 1980 година, когато като студент една година прекарал в Москва, за да ошлайфа руския си език. 
Сега Даринка го навива да издаде и втора книга, този път със стихотворения, част от които са посветени на нея. Издава, че всъщност мъжът й има по-романтична душа от нея. Разкрива и още една тайна - че когато се влюби, прописва стихове, и тя зорко следи кога ще се случи това. Като всеки творец и съпругът й обаче ловко се измъква:
Аз съм непрекъснато влюбен, в тебе!
И как иначе - как без любов да седнеш пред белия лист?! Нали това е извечната тема и тъкмо тя извежда „пилигрима“ от романа до „живата вода“. Авторът споделя, че има няколко важни въпроси, на които се е опитал да даде отговор в своята книга - отношението между любов и свобода, как човек може да опази любовта си дълго, независимо от времето и обстоятелствата. Другото важно нещо за мене е защо някои хора неистово и самоцелно се стремят към парите и се отказват от себе си, споделя Александър Неделчев и обръща внимание, че читателят може да опита да види тези терзания в развитието на героите му. Препратките към песни, филми и сайтове също са част от личния свят на автора. А романът завършва с отворен финал...
„Пилигримът и живата вода“ може би ще има продължение
открехва завесата на бъдещите си творчески планове Неделчев. С уточнението: „Ако се харесам на читателите.“ Освен това бърза да добави, че пише, не защото се ласкае да види името си върху корицата, а защото то е нещо в него, което не му дава мира, докато не излезе на бял свят.
Всъщност гръбнака на сюжета си писателят написва само за два месеца. Изглежда прекалено бързо, но не е. Идеята за този роман зрее в него още от времето, когато учителствал. По онова време, разбира се, началото било различно. Неделчев нахвърлил около 30 страници, но те се изгубили. После сюжетът продължил да го занимава, докато накрая го заставил да го излее. Пришпори ме и фактът, че прескочих трапа, споделя Александър Неделчев, който, докато работеше в Общината, премина през сериозно заболяване. В подобни случаи човек преосмисля много неща от живота и разбира, че ако иска нещо да каже, то трябва да го направи навреме, казва той.
Автобиографичен ли е романът
е най-често задаваният въпрос към автора. Той отрича. Е, може и да се съгласим, но не съвсем, защото толкова откровен разказ „за мокрите сънища на един тийнейджър“, за „любовните терзания на някакъв си войник“, „студента, който още не е правил тройка“, за почитателя на „Бийтълс“ и „Юрая Хийп“ няма как да не са лични преживявания. Съвпадение са и двата брака на персонажа Боян. Което пък е добавено в образа му от писателското въображение, то със сигурност е пак лично - или почерпано от многобройните му контакти с хората, с които се е срещал в живота и професионалния си път, или от желанията му, които по една или друга причина не са се осъществили. 
Самият Александър Неделчев признава, че опитът му в политиката и всичките му професионални поприща, включително и като управител на стол за кратко време, са били работа с хора. Това му е дало възможност да наблюдава и да анализира различни характери. Но откъде докъде се простира автобиографичният момент, всъщност не е особено важно. По-важно е, че хората от неговото поколение успяват да открият и част от себе си в неговия роман и особено своето време.
А за автора и бащата Александър Неделчев е от особено значение, че и тримата му сина го преоткриват. Особено малкият - 17-годишният ученик в Английската гимназия Симеон. Сюжетът му бил толкова интересен, че докато не е я прочел на един дъх, не я оставил. Една сутрин малко преди 10 часа от училище момчето
пратило на татко си SMS с важното съдържание „Дочетох я“
И двамата му родители споделят, че точно Симеон бил най-изненаданият от романа на своя баща. Той много се притеснявал дали Елена от „Пилигримът“ няма да се окаже дъщеря на Боян. Неделчев признава, че би се поласкал, ако книгата му заинтригува връстниците на сина му, защото в нея става дума за времена, за които те почти нищо не знаят.
Литературните пристрастия на Сашо Неделчев имат семеен корен. Той вече е третият творец в семейството - след майка си Александрина Шаханова и известния си брат Георги Неделчев, който в момента е главен редактор на новото списание „Биограф“.
Точно днес Александър Неделчев навършва 55, а „Пилигримът и живата вода“ е най-добрият подарък, който  творецът може да направи на себе си.