Румънският футболист Драгош Фирцулеску сложи край на състезателната си кариера. Той обаче остава в играта като треньор на „Локомотив“ /Русе/. Пътят му дотук е осеян с любопитни моменти като за филм. Усмихнатият 34-годишен румънец има и друга причина да е в нашия град - съпругата му е русенка, а вече имат и дъщеричка. По смисъла на поговорката, че откъдето е жената, там е родата, Фирцулеску показа изненадващо добро владеене на български език. За футболната си и житейска одисея той говори за читателите на „Утро“.

- Драгош, как да те наричаме - български румънец или румънски българин? 
- /Смее се/. Както намерите за добре.
- Как започна този танц с топката?
- Аз съм от Бъйлещ - градче срещу Видин, а баща ми Мариус беше и е голям фен на „Университатя“ /Крайова/. При такъв човек няма как да не се запалиш по футбол. До 7-годишна възраст спях с топката, а когато бях на 10 участвах на турнир в Крайова. Показах добра игра, харесаха ме веднага и ме поискаха в тяхната школа. Възникна проблем - майка ми беше категорична, че ако не се уча добре, веднага ще ме върнат в Бъйлещ. Нямаше как - трябваше да бъда старателен в училище, а аз никак не обичах уроците. Ставах в 7 часа, тренирах, после пак на училище. Връщах се към 19. Тежки дни, но нямаше как, защото исках да остана в клуба.
- Помниш ли първите мачове?
- Преди имах мачове като дете, на 14 години вече играех за третия отбор на „Университатя“. На 16 бях в първия тим. 
- Винаги ли беше ляво крило?
- Винаги крило - ляво или дясно.
- Кои бяха кумирите ти в онези времена?
- Бразилецът Роналдо, Адриан Муту, Георге Хаджи. Те бяха моите идоли.
- Колко време остана в „Университатя“?
- Вече бях на 20 години и играех за първия отбор, когато в клуба постъпи оферта за мене от „Лориен“. 
Французите предлагаха 500 000 евро, нашият президент обаче поиска три пъти повече
и трансферът пропадна, а „Университатя“ беше пред фалит. После тръгнах към „Алки“ /Ларнака/, но ако трябва да бъда честен, пропуснах много.
- Какво точно?
- До 24-тата си година бях пълна трагедия по отношение на режима. Дискотеки, приятели, купони, момичета - пропиляно време! След Кипър никой не ме искаше, вече се бе разнесло навсякъде за начина ми на живот. От мен се интересуваха само малки отбори като „Олт“ /Слатина/. Условията в „Олт“ бяха ужасни в сравнение с Кипър. Дадоха ми квартира с легло като пейка. Стаичката беше толкова малка, че нямах нужда от дистанционно на телевизора. Протягах ръка и сменях каналите. Говорих с баща ми. Човекът каза: „Слушай, винаги ще бъда до тебе. Щом не ти е добре в „Олт“, връщай се при нас. Ако трябва, ще продаваме домати и краставици на пазара“.
- И ти?
- Тогава 
разбрах, че трябва да се променя. И го направих
Подбирах храната, тренирах здраво, държах и исках отново да тръгна нагоре. 
- Защо разкриваш тази история?
- Защото не искам младите футболисти да повтарят моите младежки грешки. Те трябва да разберат, че няма да успеят без дисциплина. Никой няма да се погрижи за тях, ако те самите не го направят.
- И тръгна ли нагоре?
- Да. Играх за „Арад“ в Първа лига, после в унгарския „Капошвар“. В кариерата си имах късмета и да работя с големи треньори - Дукадам, Мариус Алекси, Флавиос Стойкан, Лауренцио Регенкампф, Виктор Пицурка.
- Пътешествието продължава в „Динамо“ /Букурещ/.
- Точно така. Играх една година в гранда от столицата. Получи се недоразумение - треньорът искаше да остана, но спортният директор ми каза, че няма място за мене. Тръгнах към Дубай, нататък се върнах в Румъния и Стойкан ме поиска в първодивизионния „Пандури“. Играя за „Пандури“, а старши треньорът на „Берое“ Александър Томаш идва да гледа моя съотборник Серджиу Негруц. Гледа три срещи, но вместо Негруц хареса моя футбол.
На 27 години, играч вече с опит, дойдох в България
За старозагорци почнах с 18 мача подред, но скъсах връзки на коляното. При такава контузия лечението трае най-малко 6 месеца. Толкова много исках да се върна на терена, че се възстанових за малко повече от 4. Вярно е, че случих и на добри доктори. „Берое“ ми предложи договор за още една година, но аз бързах да си върна формата, искаше ми се да играя и реших, че мога да го направя, като дойда в „Дунав“. А оставих в Стара Загора много добра заплата. Много по-добра. Феновете в Русе ме посрещнаха с уважение. Това уважение е валидно и до днес. При втория ми престой в „Дунав“, когато отборът беше в Трета лига, БФС излезе с решение чужденците да са без право на игра в аматьорския футбол. Бях на 800-1000 лева заплата. А имах оферта от Казахстан за 5000 долара. Много исках да помогна. По едно време усетих, че почвам да тежа на клубното ръководство и се разделихме. Аз си тръгнах сам. Много бях ядосан - не заради себе си, а заради семейството ми, което заслужаваше повече като доходи, ако пак бях излязъл в чужбина.
- А кога пламна любовта ти с русенката Мария?
- При първия ми ангажимент в „Дунав“.
Като преминах в индийския „Ченай“ даже идва с мене
Треньор на „Ченай“ беше Джон Грегъри, бивш мениджър на „Астън Вила“. Миналата година ни гостува в „Локомотив“. Футболната атмосфера в Индия беше фантастична. На нашите мачове идваха по 25 000 зрители /тук Драгош щраква като доказателство с дистанционното и пуска мачове на „Ченай“ - пълен стадион, той дриблира с пословичната си техника и бележи гол след гол!/. 
- По време на пандемията?
- Да. Беше ужасен период. Стояхме по цял ден затворени в хотела. Когато се прибрах в Русе, Мария беше бременна. 
- Как се казва дъщеричката?
- Даная-Мария е на година и 4 месеца. Голяма слабост ми е. При нас живее и Мартен, дете на съпругата ми от първия брак. Той ми е като истински син. Тренира при мене в „Локомотив“. Изключително сериозно и дисциплинирано момче. Истински войник в режима.
- Къде игра за последно?
- В „Астра“ /Гюргево/. После старши треньорът на „Локомотив“ Свилен Касабов ми даде шанс да работя като треньор в „Локомотив“, за което съм му много благодарен. Аз съм и негов помощник в първия отбор. Иначе тренирам около 50 деца.
Вече изкарах треньорски лиценз „Б“, скоро ще запиша курс и за „А“
- Даваш ли ухо на коментарите, включително и на този, че „Локомотив“ загуби с 0:7 преди няколко дни контролен мач срещу „Лудогорец III“ в Разград?
- Първо, футболистите на Разград тренират всеки ден, а ние - по три пъти в седмицата и то след работа. За коментарите? Мога да се вслушам в мнение само на хора, които са се занимавали с професионален футбол. Всякаква други „капацитети“ не ме интересуват. Нито ги чета, нито ги слушам. Да приказват каквото си искат.
- Защо Румъния ни изпревари толкова много?
- Ще говоря само за футбол, с политика не се занимавам. Защо? Нашите хора взеха пример от унгарците. Бяха изградени много нови стадиони, базата също е на много по-високо ниво. Държавата, особено общините, помагат сериозно. Пак ще кажа за дисциплината - Георге Хаджи има в Констанца модерна школа с хотел. Момчетата в нея учат, хранят се, тренират. И обратно. Всички си лягат под час.
Хаджи даже е махнал телевизорите от стаите им
- Могат ли българските отбори да се конкурират с румънските?
- Може би само „Лудогорец“ е способен да спори със „Стяуа“ или „Фарул“, но в разградския отбор има предимно чужденци.
- По какво си приличат или различават българите от румънците?
- Ние сме с еднакъв манталитет. Не виждам разлики.
- Кои са твоите отбори зад граница?
- Голям почитател съм на „Интер“ /Милано/.
- От българските?
- „Берое“ и „Дунав“, а сега работя с цялото си сърце за „Локомотив“.
- Ходил ли си скоро на мач на „Дунав“?
- Не, нямам време, много съм зает, но задочно следя отбора.
- Какъв съвет искаш да дадеш на младите футболисти?
- Да не мислят за пари. 
Да тренират здраво и да се развиват, тогава парите ще дойдат
Ето, аз сега не работя за голяма заплата. Решил съм обаче да се посветя на треньорството и да направя така, че един ден в банковата ми сметка да влиза много повече. Амбиция, сърце, труд, режим - това е пътят към успеха.
- Какво се помисли, когато обяви, че слагаш край на кариерата си?
- Малко е тъжно, но да уточня - никога повече няма да съм професионален футболист, но може някога и някъде пак да поиграя като аматьор. Кой знае! Аз се събуждам и лягам с футбол.