Няма два еднакви полета, като пилоти сме подготвени за всякакви ситуации. Това каза в интервю за БТА Велин Андреев, един от първите шестима пилоти, получили свидетелствата си за летателна правоспособност с квалификация за тип вертолет A109S Trekker. С такива машини ще се изпълняват полетите за спешна медицинска помощ по въздух (HEMS - Helicopter Emergency Medical Service).
Велин Андреев разказа за преминатото обучение в Италия на същия тип вертолет, какъвто страната ни закупува по Плана за възстановяване и устойчивост. Първата от общо шестте машини се очаква да пристигне в България днес и да бъде официално представена на 2 февруари. 
„Обучението беше процес, който започна с теоретичната подготовка, последвана от изпит със 100 въпроса, съгласно изискванията на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA). След това преминахме летателно обучение, включващо отработването предимно на нормални и аварийни процедури. Тренирахме всички аварийни процедури, заложени в одобрената програма за обучение. Това беше много полезно, тъй като този вертолет е сертифициран в категория „А“ и може да бъде експлоатиран с „летателни характеристики клас 1“. Това означава, че в случай на отказ на един двигател вертолетът е в състояние да кацне в рамките на разполагаемата дистанция за прекратено излитане или да продължи полета безопасно до подходяща зона за кацане в зависимост от това кога е настъпил отказът. Голяма част от обучението беше отработване на откази на двигател с различни категория „А“ профили на излитане и кацане, което е много важно за използването на вертолета в градска среда, където има много препятствия. Регламентиращите документи имат рамки, които задават точно какви характеристики трябва да покрива въздухоплавателното средство, както и какви процедури следва да се прилагат от екипажите за постигане на високо ниво на безопасност, когато се лети в такава гъстонаселена враждебна среда, каквато е градската. „Враждебна среда“ е термин, който е дефиниран ясно от Регламент (ЕС) № 965/2012, като най-вече това е зона, в която не може да се извърши безопасно принудително кацане“, разказа пилотът.
Първи досег със спешната помощ по въздух
„В мисии по издирване и спасяване не съм участвал. Това ще е първият досег за мен със спешната медицинска помощ по въздух“, посочи още Велин Андреев.
Той обясни, че има предишен летателен опит на А109Е, който е произвеждан също от "Леонардо" и е от семейството на вертолетите, които ще се използват за спешна медицинска помощ по въздух в нашата държава. „В последните години съм летял предимно на Ми-8. Имам летателен опит и на по-малки еднодвигателни вертолети Enstrom 280 и R44“, добави той. 
Как преминава една спасителна операция
„Няма два еднакви полета. Всяка мисия е различна сама по себе си“, увери пилотът.
„В повечето случаи, след получаването на обаждането за изпълнение на полета, когато е решено вдигането на вертолета, ние получаваме необходимата ни информация. Координираме се с лекарите, наземните екипи, ако има пристигнала полиция, пожарна кола или линейка. Мястото се уточнява, а ние пилотите си правим брифинг за характеристиките, които трябва да достигнем за този полет. Оттам нататък всичко зависи от състоянието на пациента и от това къде трябва да го закараме“, каза Андреев. 
Той припомни, че не всички операции по въздух са свързани с транспортиране на пострадал. „Може да се наложи да закараме екип медици, които да окажат на място помощ на пострадали, можем да закараме също оборудване, медикаменти. Вертолетът може да се използва и при донорски ситуации“, уточни пилотът. 
Решението дали един пациент да бъде транспортиран по въздух, или не е на медиците, защото те вземат решения на база на неговото състояние и други фактори, припомни той. 
A109S Trekker – вертолет с големи възможности
Вертолетите A109S Trekker, каквито ще придобие България от италианския производител „Леонардо“, са оборудвани със съвременна авионика, разказа още Велин Андреев. „Това намалява натовареността върху екипажа, освобождавайки го от някои задачи, за да може той да се съсредоточи върху оценката на ситуацията и вземането на най-правилните решения. Машината е с четириканален автопилот. Това означава, че ще има възможност за изпълнение на висене в автоматичен режим. Това може да е голям плюс както при мисии, в които се налага използването на лебедка, така и в редица други случаи“, каза авиаторът. 
Той е категоричен, че машината има високо ниво на автоматизация и изключителни възможности, включително и да продължи полет при евентуален отказ на един от двигателите при спазване на одобрените процедури. За целта са преминати и редица обучения в Италия с опитни инструктори, а курсът на българските пилоти е на машина от същия тип. 
„Вертолетът е член на успешното семейство леки многодвигателни вертолети "Агуста А109", чиято история започва преди повече от 45 години. Тази платформа се развива в годините точно, защото е успешна“, посочи още пилотът. Той подчерта, че вертолетът е един от най-бързите, които се използват за HEMS, шегувайки се, че може да се нарече "Ферари" на вертолетите.
„Вътре е комфортно дори при висока скорост. Аз лично съм го тествал до 150 възела, което е около 280 км/ч. Максималната му скорост е още по-висока, но тя може да бъде поддържана при определени условия, в зависимост от надморска височина, температура и други фактори. Вертолетът е с максимална излетна маса до 3175 килограма“, разказа пилотът в допълнение на техническите характеристики на машината. 
Високи стандарти на безопасност
„При полети за HEMS имаме няколко вида площадки, на които да се оперира. В болниците има площадки или болнични вертолетни летища, както се наричат сега. В повечето случаи те са добре познати, знаят се препятствията, размерите, особеностите и всичко останало. Когато обаче стане някъде инцидент, говорим за т.нар. експлоатационни площадки за НЕМS, които, разбира се, не могат да бъдат предварително обследвани. Тук регламентът на Европейската комисия дава насоки как екипажът от въздуха трябва направи оценка дали дадена площадка е съвместима с изискванията за този вертолет и приложимите правила. Пилотите правим това на база на преминатите обучения“, разясни още пилотът. 
Велин Андреев припомни, че поетапно до средата на 2026 г. в България трябва да пристигнат общо шест „въздушни линейки“, което ще обезпечи добре системата за спешна медицинска помощ откъм въздухоплавателни средства. За нейното добро функциониране е нужна съвместна работа с наземните екипи, системата на спешния телефон 112 и болниците, подчерта той.