На 24 ноември 1966 г. край Братислава, Чехословакия, катастрофира самолет "Ил-18" на българската държавна авиокомпания ТАБСО, пътуващ по маршрута София - Будапеща - Прага - Берлин. След излитането от София  самолетът трябва да кацне междинно в Прага, но заради лошото време в столицата на Чехословакия – Прага,  самолетът се приземява на летището в Братислава, където има престой от три часа и половина. Няколко минути след излитането си, на 8 км от летището, самолетът се разбива в местността Сакракопец. Загиват всичките 82 души на борда - 74 пътници и осемчленният екипаж. Сред тях са оперната певица Катя Попова , посланикът на България в Германската демократична република о. р. ген. Иван Бъчваров, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (1950-1960) и хондураският писател Рамон Амая Ямадор. Сред загиналите има чужденци от 12 държави - аржентинци, британци, чилийци, чехи, германци, унгарци, японци, руснаци.
В бюлетина на БТА "Вътрешна информация" от 25 ноември 1966 г. пише:  
СЪОБЩЕНИЕ
На 24 ноември, недалече от гр. Братислава (Чехословашка социалистическа република), е катастрофирал български пътнически самолет „Ил-18” , извършващ редовен рейс София - Будапеща - Прага - Берлин. Намиращите се на борда на самолета пътници и екипаж са загинали.Назначена е правителствена комисия , която разследва обстоятелствата и причините, при които е станала катастрофата. 
***
София, 25 ноември 1966 г.                                                                                                     
СЪОБЩЕНИЕ
Централният комитет на Българската комунистическа партия с дълбока скръб съобщава, че на 24 ноември т.г. при самолетна катастрофа край гр. Братислава /Чехословакия/ са загинали трагично представителите на братските партии на Деветия конгрес на Българската комунистическа партия: Хосе Гонсалес - заместник генерален секретар на Централния комитет на Чилийската комунистическа партия, Хорхе Рамирес - член на Централния комитет на Чилийската комунистическа партия; Алберто Ферари - член на Централния комитет на Аржентинската комунистическа партия; Педро Мота Лима - представител на Централния комитет на Бразилската комунистическа партия в редакцията на сп. „Проблеми на мира и социализма”; Коджита Шигео - член на Централния комитет на Японската комунистическа партия и Рамон Амая Амадор - член на Централния комитет на Хондураската комунистическа партия.Централният комитет на Българската комунистическа партия изразява своите дълбоки съболезнования на комунистическите партии в Чили, Аржентина, Бразилия, Япония и Хондурас, на централните комитети на тези партии и на семействата и близките на загиналите другари за тежката загуба, мъжествената борба на пратениците на тези братски партии за великото дело на комунизма, за сплотяване редиците на международното комунистическо и работническо движение ще остане светът пример за всички български комунисти, за комунистите от целия свят.Централен комитет на Българската комунистическа партия
Оперната певица Катя Попова е родена в Плевен на 21 януари 1924 г. През 1947 г. завършва Консерваторията в класа на вокалния педагог Мара Маринова Цибулка. След дипломирането си печели конкурс в Софийската народна опера за солист сопрано и на 3 ноември 1947 г.  е нейният дебют в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста“ на Бедржих Сметана.  Гастролира в над 20 държави, изпълнявайки централни партии в опери на Жул Масне, Джакомо Пучини, Шарл Гуно и др.  Работи активно за утвърждаването на родния си град Плевен като културен и музикален център. Тя е сред основателите на Плевенския симфоничен оркестър и участва в първия концерт на оркестъра на 6 септември 1953 г. под диригентството на проф. Саша Попов.  Катя Попова е един от основателите на създадения през 1966 г. в Плевен Международен музикален фестивал „Лауреатски дни”, който впоследствие е наречен на нейно име. След трагичната й гибел на 24 ноември 1966 г. в нейна памет поетът Павел Матев написва прощален стих „Ти сън ли си? Или те има?”, който Лили Иванова изпълнява в едноименната песен по музика на Тончо Русев. Плевен почита паметта на родената в града оперна певица Катя Попова с улица, барелеф и международен музикален фестивал, носещи нейното име.В емисията на БТА "Вътрешна информация" пише:
Изложба за оперната прима Катя Попова подреди Регионалният исторически музей в родния й град - Плевен
Плевен, 24 ноември 2011 г.  /БТА/ Изложба за оперната прима Катя Попова подреди Регионалният исторически музей в родния й град - Плевен. Това съобщиха от културния институт.Експозицията е създадена, за да бъде почетена 45-годишната от гибелта на артистката, загинала при самолетна катастрофа в разцвета на житейския си и професионален път, каза уредникът от музея Нели Данова. Според нея интерес представлява дарението на Диана Попова, сестра на певицата. То е предоставено през 1987 г. и съдържа снимки за първите изяви на Катя Попова в детски опери, като абитуриентка и студентка. Документирани са специализацията й в Москва, срещата й с Дмитрий Шостакович, участия във Виена, Атина и София. В колекцията са снимки от дебюта на певицата в Софийската опера, както и изяви в 20 роли.  Изложбата е показана във фоайето на зала "Катя Попова", където тази вечер по повод годишнината ще бъде представен "Реквием" от Моцарт. Изпълнението ще бъде на Плевенската филхармония, общинския хор "Гена Димитров" и солисти, под диригентството на Григор Паликаров. ***
Днес се навършват 55 години от трагичната гибел на Катя Попова - българска оперна звезда със световна кариера
Плевен, 24 ноември 2021 г.  /БТА/ Днес се навършват 55 години от трагичната гибел на българската оперна звезда със световна кариера Катя Попова. Прочутата певица е родена в Плевен и през тази година се навършиха 97 години от нейното рождение, съобщи за БТА Десислава Близнашка - уредник в отдел "Нова и най-нова история" в Регионалния исторически музей /РИМ/ - Плевен.Тя уточни, че музеят притежава част от бронята на катастрофиралия самолет, в който певицата е загинала край Братислава на 24 ноември 1966 г. - едва на 42 години. Джакомо Пучини, Шарл Гуно и др.  Работи активно за утвърждаването на родния си град Плевен като културен и музикален център. Тя е сред основателите на Плевенския симфоничен оркестър и участва в първия концерт на оркестъра на 6 септември 1953 г. под диригентството на проф. Саша Попов.  Катя Попова е един от основателите на създадения през 1966 г. в Плевен Международен музикален фестивал „Лауреатски дни”, който впоследствие е наречен на нейно име. След трагичната й гибел на 24 ноември 1966 г. В нейна памет поетът Павел Матев написва прощален стих „Ти сън ли си? Или те има?”, който Лили Иванова изпълнява в едноименната песен по музика на Тончо Русев.Традиционно в нейна памет в Плевен се организират  различни културни Във фонда на плевенския музей се пази постъпилото ценно дарение от нейното семейство през 1987 г. - над 3000 документи, снимки, нейни лични вещи. "Преди дни получихме и най-ново дарение за Катя Попова от плевенски колекционер - писмо, написано от певицата през 1942 г. В своята колекция днес ние представяме житейския път и творческата й кариера. Пазим и личния роял на оперната звезда", изтъкна Близнашка. Катя Попова /1924-1966/ е голямо явление като лирично сопрано в оперния свят от средата на ХХ век, подчерта музейният експерт. "Българската Тебалди", както я нарича италианската преса, е триумфирала на сцените на световните театри в ролите на Наташа от "Война и мир" на Прокофиев, Маргарита от "Фауст" на Гуно, Йоланта от едноименната опера на Чайковски и Татяна от "Евгений Онегин" на същия композитор, Мими от "Бохеми" на Пучини, Микаела от "Кармен" на Бизе, а нейната Манон от едноименната опера на Масне покорява публиката в "Опера Комик" в Париж, допълни Близнашка. Незабравими са образите й от българския оперен репертоар - Милкана от "Майстори" и Зорница от "Луд гидия" на П. Хаджиев, Кремена от "Ивайло" на К. Големинов. Катя Попова е сред основателите и първите участници в Международния музикален фестивал "Лауреатски дни" - Плевен, който след нейната кончина носи името й и е жив до днес, каза Близнашка. По думите й ценното наследство, което притежава Плевен, привлича почитатели на изкуството от България и от света. Оперната дива няма да бъде забравена, е убедена Десислава Близнашка.