Да се пише за театрално представление изглежда едно от най-лесните неща - всичко се е случило пред очите ти, остава само да го разкажеш, да разчетеш кодовете в него и да оцениш играта на актьорите.
Наистина изглежда лесно.
Но да се пише за театрално представление всъщност е едно от трудните неща. Защото всяка изиграна пиеса е изминала пътя на пеперудата. Текстът е напуснал своя литературен живот и се е превърнал в какавида, в която се е родил новият му живот - като спектакъл. И това е една от най-красивите метафори на любовта, възкресението и безсмъртието.
Такава прекрасна пеперуда излетя в петък вечерта в Центъра за изкуство и култура „Блок 14“. Книгата на Иван Станков „Вечерна сватба“ оживя на театрална сцена с подзаглавието си - „Разкази за други времена“. Разкази, в които любовта и болката - тези две неразделни сестри, карат човека да лети, да мечтае, да страда и да се вглежда в света, но най-много в себе си.    
„Още като четях книгата, виждах как може да се превърне в театър“, каза след отшумяването на финалните аплодисменти Евгения Явашева, на която дължим адаптацията на текста, вдъхновяващата постановка и оригиналната сценография.
Всъщност спектакълът се играе в три пространства в емблематичната къща на улица „Борисова“ 47 в Русе - на основната сцена във вестибюла, в преобразената в арест маза и в превърнатия в дърводелна и мрачна квартира таван. И въпреки че на публиката се налага от място на място, дори от ниво на ниво, магията на адаптираните разкази не се губи нито за миг.
Заслугата за това е на всички - от режисурата на Евгения Явашева и изключителната игра на Венцислав Петков, Ясена Господинова, Ивайло Драганов, Ростислав Панков, Кристиана Ценкова и Асен Николов до музиката на Васил Маринов.
Драматизирани са пет от разказите в книгата на Иван Станков: „Частен ученик“, „Крадецът на рокли“, „Вечерна сватба“, „Ина от Здравец“ и „Зимите на Мичето“. Майсторски са въведени двама нови герои, които така органично се вписват в разказа, че незапознатите с книгата не могат дори да допуснат, че книгата е била „дописана“ от режисьора.
„За първи път виждам нещо, които е написато от мен, отелесено. Втъкано в жива плът, включително и мъртвата* - нещо, което е надхвърлило моите възможности в книгата - там не посмях да направя такова нещо. Изумен съм от начина, по който разпознавах думите си! Аз от актьорско майсторство нищо не разбирам, от театър също малко неща разбирам. Знам, че при такъв нищожен драматургичен потенциал на книгата е много трудно да се направи театър, който да е близък до класическите структури на театъра, обаче не можах да усетя нищо от това, понеже през цялото време бях на ръба. Много ви благодаря!“, обърна се към театралите след представлението Иван Станков. И вълнение е най-слабата дума, с която може да се опише състоянието му тогава.

* Мъртвата е майката на Трифон, главния герой от разказа „Вечерна сватба“, която неслучайно и в книгата е без име, защото олицетворява всички майки - б.а.