Той се казва Христо Йорданов, но всички му викат Ицо. Бил е републикански и европейски шампион по вдигане на тежести, но говори за това, сякаш е победил на състезание в махалата. Доскоро е работил в социална институция, но сега е безработен и това е една от най-големите тежести, които се мъчи да повдигне. Почти всеки ден може да го видите на входа на храма „Свети Архангел Михаил“ на бул. „Липник“ - седи в електрическия си скутер, гледа света и се усмихва. И мечтае. Никога не хленчи, никога не досажда, никога не протяга ръка за милостиня. Мнозина разговарят с него и той се радва на всяко внимание. В този млад мъж, роден с увреждания, има много повече сили, енергия и позитивизъм отколкото у много други, на които не им се налага да се придвижват с количка или патерици. Макар че се виждаме за пръв път, бързо минаваме на ти - не защото това е момчето с количката пред църквата, а защото е Ицо, който предразполага с дружелюбност и естественост.

- Разкажи ни за себе си.
- Казвам се Христо Йорданов, на 38 години, роден съм през 1985 година в град Русе, занимавам се със спорт - вдигане на тежести и няколко пъти вече съм бил републикански и европейски шампион. В момента съм безработен, но доскоро съм работил в много институции. Живея с майка си и имам сестра. 
- Откога се занимаваш с вдигане на тежести?
- От 1993 година. Един приятел ме насочи към щангите, аз иначе нямах намерение да вдигам, но така се получи. Това ми донесе много добри постижения - ходил съм на републикански състезания във Варна, Ямбол, Сливен и т.н.
- Къде тренираш?
- Ходя да тренирам в „Ялта“, там има зала. Бях много добър и на плуване - шампион бях тогава и имаше интервю с мен във вестник „Утро“. Но вдигането на тежести и плуването се противопоставяха като въздействие върху тялото ми и започна да ми става тежко, когато вдигам. И тогава ми казаха: „Или ще се занимаваш със спорт непрофесионално, или ще тренираш“. Тогава аз реших да продължа с щангите, някакси по ми се удаваха.
- Каква е най-голямата тежест, която си вдигал?
- Вдигал съм най-много 180 кг. 
- Но повечето хората те познават не като шампион, а като Ицо, който стои пред църквата?
- Да, повечето така ме познават. 
Аз не стоя да прося, не съм такъв човек
а просто така, защото няма какво да правя вкъщи, самичък съм.
- Наблизо ли живееш?
- Да, в блок до спирката на „Олимп“. 
- И ти е приятно тук до църквата?
- Да, за да съм сред хората. Повечето тук ме познават, поздравяват ме, някои ми дават по нещо за здраве. Казват: „Вземи, почерпи се!“. Повече по хубави поводи - било че дете се е родило, било за кръщене или сватба. Има някои, които подават и по лоши поводи, за починали хора. 
- Добри ли са хората? 
- Има добри хора, да, аз поне познавам такива. 
- Имало ли е случаи да те притесняват?
- Има, да, наскоро имаше един такъв случай - клошари, искат да ми вземат парите. Мястото тук е оживено като цяло и по-няма какво да ми направят, но пак се мъчат. Аз веднага ги усещам и реагирам - бягам, или се обаждам на приятели, които идват и ми помагат. 
- Живееш с майка си, а баща ти?
- Нямам баща, баща ми почина и сега живея с майка си, а сестра ми се омъжи и живее във Франция, има вече две деца. Мъчно ни е един за друг, но...
- Как се справяте с майка ти вкъщи?
- Добре се справяме засега, но аз съм безработен - търся си работа, но няма нищо.
- Майка ти къде работи?
- Във „Фибран България“, след Дунав мост.
- Казваш, че и ти искаш да работиш.
- Да, да, искам да работя.
- Какво можеш да правиш?
- Мога с компютър да се занимавам - не съм толкова тесен специалист, но имам умения. Търсих работа и в шивашки фирми, но няма такива специални машини като за мен, има само ръчни, а аз на ръчна не мога да работя. Обиколих шивашките фирми и се молих, но толкова - не могат да ме вземат, машините им не са пригодени за мен.
- Какво образование имаш?
- Имам средно специално образование - „Оператор по облекло и текстил“, за работа в шивашка фирма, но няма как да го използвам.
- Какво би могло да ти предложат като работа тогава, какво би могъл да работиш?
- Ако може и да помагам там - да чистя конци, да гладя, въпросът е да съм полезен за нещо, но...
Няма, местата са все заети, трудно е
- А какво би искал да работиш?
- Мога и да охранявам - пазач да бъда, мога да работя нощно време в мола. Искам да говоря с Агенция „Щит“ - ако може, да ме наемат на работа като охрана, или да ме имат предвид, ако някой се махне. Мога да пазя, мога да шия - ще се науча каквото не знам. Бях се записал за обучение и уж щяха да ми се обаждат, но не ми се обадиха.
- На други места пробвал ли си да намериш работа?
- Регистриран съм като безработен в Бюрото по труда. Ходих да се моля и на един важен човек, но нищо. Уж обеща, че ще ми помогне, но нищо не стана. 
- Добре, как го виждаш този твой живот? Не си се отчаял, не си се озлобил, кое те поддържа?
- Не, напротив, боря се и се държа най-вече благодарение на вярата в Бога.
Понякога имам лоши дни, но не хуля. Може някога да съм бил ядосан и да съм казал нещо, но не хуля
Винаги се боря и не се предавам, не се отказвам, въпреки че ми е трудно. Имал съм трудни дни, то няма как - всеки ги има, но се боря да постигна целта си. Сега ми е особено трудно - има мъки и нещастия, но въпреки това не се предавам. Ето, стоя сега тук, може някой да реши да ми помогне, те много хора щяха да ми помагат, но какво стана... Един приятел обеща да ме вземе на работа във фирмата си, но не ми се обади никакъв - телефона му го имам, но не ми е удобно да го безпокоя. Но няма значение, не се предавам.
- Освен вярата кое друго поддържа този твой оптимизъм?
- Духът ми. Благодарение на мама, че е жива и е до мен, че ми помага
- Разкажи кога дойде тази вяра в Бог, кога го откри за себе си и как стана това? 
- През 1998 година сънувах, че виждам едни ангели, яви ми се Бог, призоваваше ме: „Ела!“. Зачудих се защо ме призовава и казах това на един приятел, който вярваше много в Бога, повече от мен дори. Той носеше винаги със себе си Библия. Разказах му съня си и той рече: „Хубаво, той защо тогава не се появи и на мен?“. Не знам, казвам. Започнах да чета и да се интересувам, започнах и да се размислям. Гледал съм филми, чел съм Библията - и Новия, и Стария Завет.
- И как се чувстваш, как ти помага това?
- Чувствам се много добре, доволен съм, това ме зарежда със сила.
- Кои неща от Библията те впечатляват най-много, кое остана в теб?
- Възкресението! Беше ми много чудно как става това възкресение, а също и Сътворението - как са станали светът и хората.
- За Възкресението какво мислиш?
- Възкресението на Исус ни дава изкупление на греха. Това означава, че човек трябва да се бори и да бъде благодарен за това, което Бог е направил чрез своя син, който е поел наказанието за греховете на хората. Трябва да го уважаваме и почитаме. 
- И Възкресението е награда за вярата, за добродетелността и награда за отричането от греха и от дявола. 
- Да, така е. Виж сега, то не при всеки човек се получава и не всеки го получава, зависи. Но аз до ден днешен съм доволен. Често влизам на неделна литургия.
- Кажи ми, коя е най-голямата ти мечта?
- Най-голямата ми мечта? Искам да пея! Аз мога да пея, пея за себе си. Хората може би не си спомнят, но аз съм се явявал на кастинг в първото издание на „Мюзик айдъл“ /през 2007 година - б.а./.
Не ме избраха, но няма значение, това беше моята мечта - да пея
- Прави ли след това други опити?
- Не, мислех да се явя на кастингите в „Гласът на България“, но се отказах, тогава се занимавах активно със спорт.
- Казваш, че мечтата ти е била да пееш - а кое е най-голямото ти желание сега?
- Да работя, най-много искам да работя, нищо друго не искам вече. Покрай спорта съм ходил къде ли не - в Израел, Дубай, Унгария, Австрия, Франция, Гърция... Искам да работя и да се чувствам полезен, не става дума толкова за пари - пари се намират.
Навсякъде разпитвам за работа, но често не ми вдигат и аз се чувствам неудобно да досаждам
Иначе и финансово са ми помагали хората - този скутер благодарение на хората го имам, а не от държавата. Молих се на ТЕЛК-а, но не ме приеха и не ми дадоха това право. Казаха ми, бил съм добре и нямал съм право. Кое ми е добре?! Шефът на ТЕЛК ме извика и аз помислих, че ще ми предложи някакъв вариант, а той ми казва: „Момче, аз ако съм на теб, ще си го купя скутера“. Знам, знам, че всеки може с пари.  Аз съм честен човек, не пия и не пуша и на никого не съм казал: „Дай!“. Който ми е помогнал, съм му благодарил и съм го благословил, Бог да бъде с него! Ако съм искал на някого и моля хората все пак, било е с цел - да сменя акумулаторите, или за други консумативи по скутера, но не и за сметки. Аз получавам пенсия и си плащам, каквото имам. Ако имах работа, никого нямаше да моля, аз когато работех, получавах си заплатата и всичко беше наред. Дори и не съм стоял толкова много през църквата, то нямаше и кога. 
- Опиши ми как си представяш хубавия живот, какъв живот ще те направи щастлив?
- Да имам семейство и работа - това ще ме направи най-щастлив. Време ми е вече да съм семеен - на 38 години съм, 
искам да имам поне едно дете и работа да имам, да бъда полезен, това ще ме направи най-щастлив
- Вярваш ли, че Бог е с теб?
- Вярвам, да! Вярвам, че винаги има над мен една сила, всяка сутрин се моля и му благодаря за храната, която дава. Това е.
Това е телефонът на Ицо - 0884623060. Публикуваме го, без той да го е пожелал, но с негово съгласие. За да може, ако някой реши да му помогне, да се свърже с него.