Младата художничка Чудомира Чернева, която от няколко години живее във Варна, избра родния Русе, за да направи първата си самостоятелна изложба. Картините с топли цветове и светли послания ще бъдат изложени в залата на „Борисова“ 6 до четвъртък, 19 октомври.

- Кажете няколко думи за себе си.
- Аз съм Чудомира Чернева, родена съм в Русе, но живея във Варна и отскоро се занимавам професионално с живопис. Преди три години завърших магистърската си степен в Шуменски университет със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ и сега се опитвам да започна да се занимавам изцяло с рисуване. Изработвам шаржове и картини по поръчка. Участвала съм в общо 4 колективни изложби, от които 1 в Русе и 3 във Варна, но за първи път имам самостоятелна изложба.
- Как стигнахте до Варна?
- Ами по два начина: с любов и с учение. Съпругът ми е от Варна и ми предложи да заживеем там.
Доста се двоумих, защото имах сигурна работа
- аз съм с две икономически магистратури и работех в офиса на голяма фирма в Русе - „Ал Филтър“. Но Хрисанд Хрисандов ме посъветва да уча живопис, каквато възможност предлагаше Шуменският университет, който има филиал във Варна и така всичко се подреди.
- Кое училище завършихте в Русе?
- Завърших Математическата гимназия, след което учих в Стопанската академия в Свищов. Започнах кариера на икономист в офис, съвсем далеч от колорита и бохемата, далеч от четката и палитрата. Правех вкъщи някои неща, но само за себе си.
- Кога всъщност започнахте рисуването?
- Рисувам от много малка, постоянно съм си рисувала. На работното си място се сприятелих с една от колежките си, която се оказа художничка. Помолих я за контакт на някой от художниците в Русе, който би искал да види и се произнесе за качеството и на моите рисунки, да ми каже стават или не стават. Позвъних на дадения ми телефонен номер и излезе, че това е художникът
Хрисанд Хрисандов, с когото сме живеели на съседни етажи в един блок, дори в един вход, без да се познаваме
Аз бях пристигнала скоро от Свищов и още не познавах съседите си, а този човек бях виждала и поздравявала само в асансьора. И така, показах му работите си, а той започна да ме наставлява - показваше къде са грешките ми, какво и как трябва да правя. След много такива срещи, той ми предложи да запиша живопис.
- Значи той ви е насърчил?
- Много, много. Той има невероятни творби, а пък и като човек е много добър, той може да бъде много голям приятел.
- Споделям напълно - и като творец с таланта си, и като човек с отношението си, той е щедър и предразполага. Кога разбрахте и кога ви дойде този кураж, че можете да бъдете професионален художник, да се занимавате само с това?
- Аз цял живот си мечтаех за това - от малка, но все „на сигурно“ се залагаше.
- Семейството ли ви насочи към „сигурната“ професия - за да не стане като в поговорката „Музикант къща не храни“, а във вашия случай - художник?
- Така е, да. Майка ми ме подкрепяше във всичко, но другите роднини казаха: „Заложи на нещо сигурно, на теб ти върви математиката“. И аз склоних. После Хрисанд на шега ми каза: „Той господ ще те накаже, че така лесно си се отказала“. И понеже аз
винаги тайно съм си мечтала да бъда художник
а когато и Хрисанд каза, че имам потенциал, си казах: защо пък не, може да завърша и да последва нещо хубаво след това. Докато учех, реших да експериментирам - започнах да пускам обяви, че изработвам шаржове и хората започнаха да ме търсят, а това много ме окуражи.
- Коя е любимата ви техника на рисуване?
- Отначало вкъщи рисувах пейзажи с масло и това много ми харесваше. После открих акрила, влюбих се и си казах: ето, това е! Сега голяма част от картините ми са изработени с акрил, а когато трябва да се прави акцент, използвам маслото. Зависи кой какво обича. Акрилът съхне много бързо и той трябва да се направи веднага, докато маслото съхне бавно и при него може да има промени по картината. Например аз, когато работя акрил, работя като велатура - с по-прозрачни слоеве, макар че ако се напласти много, акрилът се използва и като масло, а може да се използва и по-леко - като акварелите. Докато маслото дава по-голям релеф на картината.
- Но не дава ли и по-голяма топлина маслото? Не е ли някак си по-интимно като като внушение, по-сърдечно?
- Да, да... И изглежда живописно по-истинско, когато го направиш с масло.
- Акварелът дава лекота и настроение, а маслото като че ли дава дълбочина. Техниката всъщност служи за предаване на идеите - как идват те, как идва вдъхновението? Искам да попитам и специално за символите, които преобладават в изложбата ви: смокиня, вода, риба?... Смокинята много присъства в творбите ви - с какво я свързвате, какво ви казва тя и какво вие ни казвате с нея?
- Знаем, че смокинята е сладка, с нея
изразявам самата сладост от живота и умението да му се наслаждаваш, така го разбирам аз
Водните фигури символизират за мен свободата на духа - в морската водата има безтегловност, върху нея можеш да се отпуснеш и да оставиш да те гали морето. Когато се гмурнеш, няма звуци и всичко е някак много спокойно, водата е свобода и един идеален свят.
- А лилиите, те символ на какво са?
- Лилиите са част от контраста на живота. Те растат в застояли води, където няма много кислород и оцеляват немного растителни и животински видове, а лилиите успяват там не само да оцелеят, но и да разцъфнат. Те показват, че всяка среда може да даде своята красота. Красотата винаги намира форми да се покаже на света, независимо че една застояла вода не навява нищо красиво като асоциации.
- Рибата като символ е с много значения, какво значи тя за вас?
- Лекотата на живота - при мен са
рибки, които си играят и внушават, че всичко е малко и на игра
че за да се постигне нещо, не е задължително да се усложняват и утежняват нещата, че животът всъщност е един празник.
- Това е интересна идея, кореспондира с „вземането на сериозно“, което доста усложнява отношенията между хората. Още нещо ми направи впечатление: голямото присъствие на женското тяло в творбите ви и то голо женско тяло в неговата хармоничност - това като че ли е по-характерно за мъжете художници отколкото за жените?
- Това, че жените са без дрехи, аз го свързвам с идеята, че ние сме свързани, че сме част от природата и можем да живеем в хармония с нея.
- Една рефлексия на богинята майка, която е съвършена в своята божественост?
- Да, да.
- А „Хубавата Елена“ какво ни казва? Това е единствена картина с митологичен сюжет, но е поставена на вододелно за композицията на изложбата място?
- Много харесвам митовете и легендите, затова реших да включа и нея в изложбата.
- А това може ли да прерасне в цикъл например? През пролетта Хрисанд Хрисандов имаше една прекрасна изложба, посветена точно на митовете и легендите.
- Да и може би съм се повлияла малко,  подсъзнателно може би.
- Как преминава тази първа за вас самостоятелна изложба - предполагам, че вълнението е много голямо?
- Нощта след откриването беше
първата ми спокойна след поредицата от безсънни нощи
Много се вълнувах - какво ще се случи, как ще премине откриването на изложбата... Буквално не чувах и не виждах тогава, дори казах на Хрисанд /който откри изложбата - б.а./ : „Аз не чух ти какво каза“. А той ми отвърна: „Спокойно, аз не съм говорил много“. Гледах на записите кое как е било.
- И сега, като стоите в тази зала - влизат ли хора?
- Да, влизат, дори имаше и румънци. Аз се стремя да комуникирам с хората, интересувам се от тяхното мнение - позитивно или негативно, какво им е харесало  в картините ми и какво - не. Много държа на обратната връзка с посетителите, много е ценно за мен те да споделят своите впечатления, а аз си правя своите изводи. Всеки има различен вкус, но забелязвам, че някои от пейзажите събират повече симпатия.
- Ако сега ви помоля да ви снимам пред една от вашите картини, коя ще бъде тя и защо?
- Тази ми е любимата /със заглавие „Смокиново време“ - б.а./, може би защото повечето неща са събрани в нея: има и смокини, и вода, жена. За нея ми казаха:
 „Само една птичка да има на нея и вече ще има всичко“
- Птиците са друго много активно присъствие в картините ви, те какво са?
- Може би и те са свобода и лекота - да се опитаме да внесем лекота в живота си.
- Това ли е вашата философия?
- Да, нека се концентрираме върху хубавото, а не върху лошото, нека преобладава позитивното. Нека се съсредоточим не върху самия проблем, а върху неговото разрешаване. Да се обърнем на другата страна - може пък там да видим нещо хубаво.