Големият български композитор, певец и поет Хайгашод Агасян за поредна година журира националния конкурс за млади дарования „Северно сияние“, създаден и поддържан от десетилетия от вокалния педагог Вили Икономов. Разговаряхме с него часове преди обявяването на победителя в конкурса.

- Вие сте от големите и верни приятели на „Северно сияние“, за поредна година сте тук
- Може да се каже така, защото от години се познаваме с г-н Вили Икономов. Какво да кажа, от 40 години се познаваме и за мен е чест, с този екип сме много близки хора и приятели - с Тони Димитрова, със Светослав Лобошки, с когото ни свързва голямо общо творчество, сега се радвам, че и Ева /Найденова - б.а./ е тук. Хубава приятелска компания, в която имаме еднакъв поглед върху качествата на децата, оценки и т.н. 
- Това, което правите за децата е много важно, но но разкажете за работата си с русенката Лора Кекевска. В интервю за „Утро“ тя говори как блаодарение на сътрудничеството ви се е родила една от най-тъжните и прочувствени песни на Тони Димитрова „В сянката на твоята душа“ по нейно стихотворение.
- Съдбата ни запозна с Лора, може да се каже - по арменска линия. Защото първо имах удоволствието да се запозная с нейните двама първи братовчеди - братя, които са изключителни лекари и имат клиника в Тутракан /известната АГ клиника в града - б.а./. И бидейки там жури 20 години наред, така се оказа, че майката на д-р Бойчеви е арменка и тя ме чака всяка година да си говорим на арменски език, защото е сама и няма с кого да си говори. Всъщност, на 50-годишнината си д-р Любомир Бойчев - големият брат, беше в Русе, а аз бях канен да го поздравя. Тогава се запознах с Лора, която им е братовчедка, майките им са сестри. Разговаряйки, постепенно разбрах, че тя пише поезия и работи в Общината. Толкова пъти сме идвали, но никога не сме общували, не сме знаели. С Недялко Йорданов сме имали рецитали години наред, през годините са ме приемали и в Общината.
Съдбата така ни запозна и сближи, а тя ми даде свои стихове и дори направихме една чудесна песен за нашата скъпа приятелка Тони Димитрова
Сега сме направили една нова песен с много хубави стихове, казва се „Толкова много“, предложили сме я на Тони Димитрова, да видим кога ще се реализира. Тони издаде един диск сега, в който аз лично имам 3 песни, така че, кога ще се издаде нов и какво ще има в него, може само да гадаем. Но има депозирана демоверсия, песента е много хубава, мелодична и запеваема. С Лора се чухме вчера /събота, 7 октомври - б.а./, ще видим дали ще има възможност да се видим.
- Тя казва, че всяка година е на галаконцерта на „Северно сияние“. 
- Тя винаги идва, присъства на концертите и общуваме, има прекрасни внучета - момчета. Говорим си, споделяме си, арменското говори в нея /усмихва се/. Много често има хора с български имена, но които например са с 50% арменска жилка. Ето така има много известни хора, които въобще не предполагате, че имат арменска жилка. 
- Сега арменската общност преживява много трудни дни.
-Да. Вижте, ако ме питате какво мисля, това, което ще ви кажа и мисля, че ще ме разберете - аз не съм краен човек, но много държа на историческата истина, а историческата истина никой не я казва.  Говорят, че умират хора, че имало блокада /в Нагорни Карабах - б.а./, събираме пари и помощи, а никой не казва защо това нещо се случва. Искам да ви споделя моето мнение, защото една сутрин в 1920 година, един сатрап - Йосиф Джугашвили, наречен Сталин, се събужда и решава да подари тази изконна арменска земя на новосъздадената държава Азербайджан. 
- Той имал ли е тази власт тогава?
- Да, той е бил дясна ръка на Ленин тогава и го решава. Може Ленин да не е присъствал на това, но е присъствал на, затруднявам се как да го нарека меко, подписването на един договор. 
Този договор е от 16 март 1921 година и е крит години наред
Сядат Ленин и Ататюрк един срещу друг, а присъстващ арменец няма и какво сключват? Пише: „Даваме планината Арарат, езерото Ван, езерото Карс - всичко това е в Западна Армения, откъдето са и моите предци - на Турция, срещу обещанието на Ататюрк да съветизира Турция и Близкия Изток“. Разбирате ли?
- За първи път го чувам.
- Абсолютно ви го казвам! Това е Московският договор, крит години наред. 
- И какво става - просто Ататюрк изиграва Ленин, той получава територията и не прави нищо.
- Какво да направи? И Турция получава на тепсия Западна Армения - откъде-накъде?! Кой си ти, Ленин, че да подаряваш чужди земи, какъв си ти?! Всъщност тази бомба, заложена преди 102 години, избухва непрекъснато, защото за мен Армения няма собствено лице пред света. Тя винаги е била като разменна монета между Турция и Русия /Съветския съюз/. В Армения има руска армия - 102-ра армия е там. 
Ето това е, което ме боли и светът мълчи и не помага
искат Франция да помогне, искат Европа да помогне... Ние отидохме в неделя /1 октомври - б.а./ да протестираме пред Европейския парламент в София и всички арменците по света протестираха, дори и тук, в Русе. Аз искам да попитам: защо пред Европейския парламент? Аз преди 30 години съм протестирал пред съветското посолство. Аз съм чел писмото, с което омоновските вътрешни войски /руските специални части ОМОН - б.а./ помагаха на Азербайджан да разчиства и да убива арменци, когато Армения прие независимостта си през 1991 година. 
- Сега, след военната операция на Азербайджан, в Нагорни Карабах вече няма арменци.
- Не, напуснали са. 
- Това ли ще бъде краят на тази история?
- Ами, знам ли какво да ви кажа? Какво да ви кажа, като ние само можем да предугаждаме, или да си мислим. Има някакви договорки, които ние, обикновените хора, не знаем. Например: руснаците за газа са с Азербайджан - по-ценен им е той, отколкото арменците ли? Не знам, защото има историческа истина, която не може да бъде заобиколена, явно се жертват слабите арменци и ние страдаме по света. Но това са изконни арменски земи, защото най-големите арменски пълководци - маршали във Втората световна война като Иван Баграмян, всички те са от Карабах, карабахски арменци. Това не е измислено, това е истината! Знам ли, все си мисля, че би трябвало да има някаква справедливост. 
- Българската арменска общност прави ли нещо в момента, за да подпомогне своите сънародници?
- В днешния неделен ден, всички арменски общности правят благотворителни базари, включително и в София. Аз бях там и оставих дискове, които да се продадат и всички тези приходи, които дойдат, да бъдат изпратени в помощ на арменците бежанци, защото те ще се пръснат по света - не могат да отидат всички в Армения. 
Но явно това е съдбата на нашия народ
Вижте, Армения в момента е 29 000 кв.км, а по всички закони, след Първата световна война, американският президент Удроу Уилсън е подписал - той е направил много както за България, така и за Армения се е опитал - Армения е била 160 000 кв.км, по-голяма от днешна България! Затова не мога да проумея това лицемерие и това двуличие, разбирате ли? Не мога да го разбера, но явно в политиката по света това е нещо нормално. Аз бях тук преди няколко месеца, чествахме 100-годишнината от масовото приемане на арменците в България през 1922 г. от правителството на Стамболийски и цар Борис III. Никоя държава не е правила това - България е отворила границите си и тук идват 50-60 000 души арменци. 
- Аз мисля, че спокойно може да се каже, че българите обичат арменците и обратно.
- Абсолютно - и най-вече заради общата ни историческа съдба.
- И това, да. Не съм чувал никога да е имало пример за някаква дискриминация или лошо отношение.
- Не, никога. Никой спрямо мен не е постъпил лошо, да ми каже: „Ти си различен, ти си друг“,  напротив, казват ми: „Ти си по-българин от българите“. 
- Бих казал, че арменската общност ни дава някои примери, които ние имаме нужда да видим, имаме нужда да си припомним някои неща, като задружност и солидарност, ако щете и като толерантност към хората в общносттта - всяка грешка да не бъде превръщана в присъда.
- Прав сте, прав сте, споделям абсолютно. Аз съм бил български войник, бил съм се за България, представям България пред света - с арменска кръв съм, но какво от това?
Зад мен стои България и аз съм й благодарен за всичко, което съм
защото тук получих възпитание и образование. Мисля, че достойно я представлявам.
- Кажете малко повече за вас и за връзката ви с Русе, вие често гостувате тук?
- Вижте, без да познавам голяма част от арменската общност в Русе, но винаги съм бил приет с отворени обятия, кметовете ме приемат, имали сме концерти с Недялко Йорданов в хубавата зала на филхармонията, познавам се с Ива Чавдарова. Имам приятели - и арменци, и българи, аз не ги деля, винаги съм с една хубава емоция. Плюс това аз много обичам историята - за мен това е основата, върху която стъпвам и в този смисъл, тук има една прекрасна история. Вкъщи съм сложил на видно място една картина на Доходното здание, която ми подариха навремето, тя е нещо изключително и аз изпитвам огромно удоволствие да я гледам. А преди 20 години например станах Пазител на „Червената шапчица“  в една прекрасна детска градина - „Червената шапчица“.
- Как така пазител, разкажете?
- Тогава директорка на градината беше Пламенка Ангелова и тя, с тогавашния кмет, ни направиха пазители на детската градина. Имам даже специална диплома за това - да, да, и с голяма емоция идвам.
- А обикаляте ли Червен, Ивановските скални църкви?
- Да, г-н Икономов ме е водил в Басарбовския скален манастир, който е страхотен, а също и в родната къща на Елиас Канети.