Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунав е подписана преди 75 години - на 18 август 1948 г. Това става на конференция, състояла се в Белград, Югославия. Във форума, който е организиран в Коларчевия университет, участват делегации от крайбрежните страни Австрия, България, Румъния, Украйнската ССР, Унгария, Чехословакия, Югославия, а също и от  СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Конвенцията, която е позната още като белградска, е подписана от СССР, България, Унгария, Румъния, УССР, Чехословакия и Югославия.За България тя е ратифицирана с Указ 11 от 3 януари 1949 г. на Президиума на шестото Великото народно събрание. Дунавската конвенция е в сила от 11 май 1949 г. Според конвенцията се създава Дунавска комисия, в която всяка страна има по един представител.
В Дунавската комисия днес членуват 11 държави: Австрия, България, Унгария, Германия, Молдова, Русия, Румъния, Сърбия, Словакия, Украйна и Хърватия.
В бюлетина "Международна информация" на БТА е проследена работата на Дунавската конференция и ратифицирането на конвенцията:
Белград, 18 август 1948 г. /БТА/ Специалният дописник на БТА съобщава по телефона:Днес завърши Дунавската конференция. В продължение на три седмици заседания конференцията изработи новата Дунавска конвенция, изградена върху принципа на запазване суверенитета на дунавските страни и свободното корабоплаване по цялата река за всички страни. В продължение на три седмици делегатите на САЩ, Великобритания и Франция правеха различни предложения за допълнения, с цел да запазят своите тъй наречени "придобити права", или да се вмъкнат в конвенцията такива текстове, които биха дали възможност на западните империалисти да създадат условия за капитулации в дунавските страни, да осигурят своето стопанско и политическо проникване чрез плана "Маршал". Но техните опити срещнаха непоколебимата решителност на дунавските страни, които защитиха своите права и своя национален суверенитет и изградиха новата конвенция.В края на конференцията стана ясно, че западните страни не са дошли на тази конференция да провеждат решенията на Съвета на четиримата министри на външните работи, взети на заседанието им в Ню Йорк през 1946 година, както и постановленията на Парижките мирни договори, и че след като опитите им да ревизират тези международни решения не успяха, те заплашват, че не ще подпишат конвенцията. Техният последен акт разкри истинските им намерения не да изградят международно сътрудничество, а да наложат империалистическия си диктат. На снощното и тазсутрешно заседание когато те заявиха, че няма да подпишат конвенцията, това бе показано по най-обичаен начин.На снощното заседание пръв взе думата британският делегат г-н Пийк, който говори върху съветския проект за допълнителен протокол към конвенцията, с който се уреждат имуществените въпроси на бившата Дунавска комисия и точка 3-та, на който установява, че всички задължения на бившата комисия към Великобритания, Франция, Русия и други държави се смятат за погасени. Британският делегат заяви, че не е съгласен с текста на протокола, защото неговото правителство било конституционно и демократично и не можело да лиши други страни от "правата им", без да се консултира с тях.На г-н Пийк отговори румънският делегат г-н Бардедеяну, който заяви, че внесеното френско предложение, поддържано от другите западни делегации, щото комисията да може да управлява имуществата на предишните комисии само след като заплати техния дълг, означавало секвестър. Това имущество е събрано по пътя на таксите и то принадлежи на органите, които управляват Дунава. Румънският делегат приведе редица цифрови данни, от които се вижда, че само 11% от разходите на бившата Дунавска комисия са отивали за подобрение на корабоплаването, а всичко останало е отивало за различни неоправдани разходи, възнаграждения на чиновниците и пр. Г-н Бардедеяну доказа, че авансите, дадени на бившата комисия, са били двойно върнати на всички страни освен на Русия. Френското предложение, с което се цели да се обремени новата Дунавска комисия с дългове, може само да пречи на развитието на дунавското корабоплаване. Той заяви, че румънската делегация ще гласува за съветския проект за допълнителен протокол.Американският представител г-н Рейдиъс отново се опита да повдигне въпроса за старата конвенция от 1921 година и да докаже, че редица от задълженията, които тя налага, важат и днес.След това взе думата съветският делегат г-н Борисов, който заяви решително, че няма никаква причина дунавските страни да бъдат принуждавани да плащат дълговете, които са направени от бившите господари на Дунава и в които тези страни нямат никакво участие. С цифрови данни г-н Борисов показа, че Англия, Франция и Италия искат два пъти по-голяма сума, отколкото тази, която те са дали като кредит на европейската Дунавска комисия. Русия също така е дала 400 000 златни франка, обаче съветската делегация не повдига въпрос за връщането на тази сума. Съветският делегат изтъкна също така, че след завършването на последната война, дунавските страни са вложили огромни средства за подобряване корабоплаването по Дунава, обаче те не смятат, че това са кредити, които трябва да се връщат. Очевидно, опитите на западните делегати да наложат нови стопански тежести върху дунавските страни трябва да бъдат отхвърлени.Поставен на гласуване, допълнителният протокол, предложен от СССР, бе приет със седем срещу два гласа. Френската делегация не взе участие в гласуването.Днес се състоя пленарно заседание на конференцията, председателствано от водача на съветската делегация г-н Вишински. Най-напред направи доклад председателят на комисията по проверка на пълномощията - румънският делегат г-н Руденко, който заяви, че всички делегации имат редовни пълномощия освен френската, която не е представила пълномощията си, които й дават право да подпише конвенцията. След това бе направен доклад от председателя на редакционната комисия - чехословашкият делегат г-н Хорват, който съобщи, че комисията е завършила успешно своята работа.Вземайки думата от името на съветската делегация, г-н Вишински заяви, че Съветският съюз се отказва от правата, предоставени му с решението на Съвета не министрите на външните работи, а именна правото на два гласа в Дунавската комисия. Г-н Вишински заяви, че СССР се ръководи от принципа на равенство между всички дунавски страни и че в Дунавската комисия, той ще има само един представител, който ще застъпва интересите и на СССР и на УССР.След това говори френският делегат г-н Тиери, който заяви, че мирната конференция в Париж и конференцията на министрите на външните работи в Ню Йорк потвърдила тържествено принципа за свободното корабоплаване по Дунава. Френската делегация не можела да смята, че принципите, легнали в конвенцията от 1921 година, могат да се считат за отхвърлени и затова Франция не можела да подпише новата конвенция. Според френския делегат имало само един изход - целият въпрос да бъде предаден в Съвета на министрите на външните работи. Според г-н Тиери конвенцията от 1921 година оставала в сила, докато всички подписали я държави не си кажат думата по новата конвенция. Г-н Тиери оскърби дунавските държави, като каза, че "послушното мнозинство" щяло да гласува за тази конвенция и затова Франция оставала за себе си всички права и задължения, произтичащи от конвенцията от 1921 г.От името на югославската делегация говори г-н Беблер, който заяви, че съветският проект съответства както на решенията в Париж и Ню Йорк, така и на принципа за международно сътрудничество и на интересите на дунавските страни. Той протестира срещу израза "послушно мнозинство", като заяви, че историята е доказала, че послушанието не е в традициите на дунавските страни.След това думата бе дадена на българския делегат г-н проф. Евгени Каменов, който заяви:"От името на българската делегация протестирам срещу оскърбителната декларация на представителя на Франция, който означи мнозинството в тази конференция, към което принадлежи и България, като "послушно". Единството на дунавските страни е основата на общността на техните интереси и на тяхната обща заинтересованост в това да отбият империалистическите домогвания на империалистическите държави. Това е основата на нашето единство, а не някаква подчиненост и послушание, на които са свикнали някои господа. Време е да се разбере, че със страните с народни демокрации не могат да се отнасят както се отнасят със своите колонии."В своята реч британският делегат г-н Пийк изказа разочарованието на своята делегация, че всички нейни опити за компромис били отклонени. Подобно на френския делегат и той заяви, че правителството му счита конвенцията от 1921 година за действителна и че тя не може да бъде анулирана без съгласието на всички подписали я страни. В заключение г-н Пийк повтори, че британското правителство не може да признае новата конвенция, която дава "монополно положение" на някои страни, а на некрайбрежните на Дунава страни не дава нито един глас в комисията.Вземайки думата след това, водачът на румънската делегация г-жа Ана Паукер изтъкна, че френският и британският делегати са заинтересовани в настоящата конференция не от свободата на корабоплаване и сътрудничеството, а за своите "придобити права". В отговор на оскърблението, което нанесе на дунавските страни френският делегат, тя каза: "Ние се покоряваме само на интересите на нашите народи и в никакъв случай не на интересите на империалистите. Румънската делегация е убедена, че новата конвенция е от полза за нейния народ и тя ще гласува за нея."Г-н Розенберг, водач на австрийската делегация, заяви, че австрийското правителство не можело да признае взетите без негово участие решения и затова не можело да се присъедини към новата конвенция.След това говори водачът на чехословашката делегация г-н Клементис, който подкрепи новата конвенция.Водачът на унгарската делегация г-н Молнар подчерта, че мнозинството на настоящата конференция служи на своите интереси и на съвместните интереси, свързващи го със Съветския съюз. Той подчерта, че съветският проект за конвенция отговаря напълно на интересите на дунавските страни.Американският делегат г-н Кенан направи подобна на своите колеги г-н Пийк и г-н Тиери декларация, че няма да признае новата конвенция. Според него основните принципи, за които се застъпвала американската делегация, били: развитие на търговията по всички притоци и устия на Дунава; недопускане дискриминация на корабоплаването; установяване на режим, който съответства на нуждите на търговията; координация с другите международни институции като ООН; създаване на безпристрастен международен орган за решаване на спорните въпроси. Според него от свършването на последната война насам Дунав бил мъртва река и новата конвенция щяла да го остави също така мъртъв.След него произнесе заключителна реч водачът на съветската делегация г-н Вишински, който между другото заяви: "Ние чухме речите на тримата делегати, които отказват да подпишат конвенцията. Те съпроводиха своите откази с остри думи, говориха за "послушно мнозинство", за "цинична солидарност" и пр. Аз няма да се спирам на този въпрос. Аз ще се спра само върху известни техни твърдения. Американският делегат твърди, че не била приета нито една поправка, внесена от американската делегация. Това не е вярно. Чл. 7, 17, 19 и други почти дума по дума са взети от американския проект за конвенция. Но, трябва да се отбележи, че самата американска делегация се отказваше от своите препоръки. Характерен беше случаят с френския делегат и неговото предложение по чл. 42. Последният не само се отказа да поддържа своето предложение, но просто го сне. Как тогава може да се обвиняват съветската и другите делегации, че те отхвърлили всички предложения?Г-н Вишински изтъкна по-нататък, че в съветския проект не е пренебрегната конвенцията от 1921 година, като от нея са взети и сместени в новия проект ония членове, които не противоречат на основните принципи на съветския проект. Водачът на съветската делегация отхвърли решително твърдението, че на конференцията нямало свободни разисквания. Той изтъкна, че всеки, който е искал думата, я е имал и никой никому не е пречил до се изкаже. Той изтъкна, че не за пръв път западните страни се отказват от своите международни задължения, а и на сегашната конференция те се отказват от своите задължения. Спирайки се върху мотиви, които са ръководили западните страни, г-н Вишински изтъкна като главен мотив този, че те са смятали конвенцията от 1921 година за конвенция, която е още в сила, докато това противоречи на решенията на Парижката мирна конференция и на Съвета на министрите на външните работи в Ню Йорк. В своята прекрасна заключителна реч г-н Вишински разби всички твърдения на западните делегации, с които те се опитваха да омаловажат значението на конференцията и да поставят под съмнение правотата на нейните решения. В заключение той каза: "Чл. 1 на Дунавската конвенция разкрива духа на съветския проект, който е съгласуван с решенията на Съвета на министрите на външните работи. Този дух утвърждава принципа за осигуряване суверенитета на дунавските страни, а също така и свободата на международните търговски връзки, като запазва интересите на другите страни по Дунава. Дунавската конвенция е построена на нови, животворни идеи. Когато се явяват нови идеи, тогава в старите общества се появяват гласове, но те няма да спрат хода на новия живот. Заклинанията и гръмките думи няма да спрат хода на народите, които са извоювали своите права и вървят напред към своето бъдеще."В заключение на своята реч г-н Вишински цитира думите на генералисимус Сталин и на г-н Молотов, че старият свят не може да спре движението на новите идеи.Днес следобед, в 4 часа тукашно време, започна приемането на самата конвенция член по член. Българският делегат г-н проф. Евгени Каменов взе думата и заяви, че тъй като САЩ, Франция и Великобритания сами заявиха, че няма да подпишат конвенцията, то в увода на конвенцията трябва да се изхвърлят имената на тези държави. Това предложение бе прието, след което г-н Вишински предложи на конференцията да приеме текста на конвенцията член по член. Всички членове бяха приети с мнозинство от седем гласа, образувано от дунавските страни. Американският делегат се въздържа, а Великобритания и Франция не взеха участие в гласуването.Точно в 17.20 часа г-н Вишински обяви, че новата Дунавска конвенция е приета, след което конференцията бе закрита. 
Специално внимание в кореспонденциите на БТА от Белград е отбелязано на подписването на документа:
Белград,18 август 1948 г. /БТА/ Специалният дописник на БТА съобщава по телефона:Тази вечер в 19 часа тукашно време бе определено подписването на новата Дунавска конвенция. В голямата зала на Коларчевия университет бяха наредени маси под формата на буква "П", около които една до друга по азбучен ред бяха заели места делегациите на  България, Унгария, Румъния, генералният секретар на конференцията, СССР, Украйна, Чехословашко и Югославия. Пред генералния секретар на конференцията бе поставена малка маса, на която лежаха текстовете на конвенцията.В 19:10 ч. генералният секретар на конференцията г-н Лео Матес обяви за открита церемонията по подписването, като обясни, че текстовете на конвенцията са изготвени на френски и руски език. Той покани първо водача на съветската делегация г-н Вишински да подпише конвенцията.  След г-н Вишински бе поканен да подпише конвенцията водачът на българската делегацията г-н проф. Евгени Каменов. След него надписаха конвенцията: от името на Унгария - г-н Ерик Молнар, от името на Румъния - г-жа Ана Паукер, от името на УССР - г-н Барановски, от името Чехословакия - г-н Клементис и от името на Югославия - г-н Беблер.Подписването на Дунавската конвенция завърши в 19:17 ч. тукашно време. 
В бюлетина на БТА "Служебен преглед на чуждия печат" от 19 август 1948 г. могат да се прочетат коментари за събитието от австрийски и швейцарски медии:
Монополизиране на Дунава
"Ди пресе" /7 август 1948 г./ под горния надслов пише между другото: "Дунавската конференция отново поставя пред света старите противоречия и разкрива нови, останали напоследък на заден план, стари такива. На забележката, че се касае за делови въпроси, руският представител противопоставя твърдението: Не, касае се за политически въпроси. Това означава, че не се поставя за задача най-доброто стопанско използване на един голям съобщителен път в интерес на всички, в интереса на цялата търговия и на цялата икономика на въпросната област, а за една нова борба за позиции на властта в духа на националния империализъм, с цел да изтласкат тези, които са смятани за противници. Вратата е отворена – така гласеше една от любезните дипломатически формулировки – отворена е за тези, които искат да си вървят.Клаузите на новопроектирания дунавски статут са формулирани в съгласие с тази политика. Тук се изхожда от желанието да се увековечи чрез просто мнозинство в самата конференция и в бъдещата комисия, господстващата позиция на източните сили, дирижирани от Кремъл и да се установи един монопол на Изтока върху Дунава, въпреки че той поне до австрийската граница принадлежи на Запада. Проличава ясно и желанието да се заобиколи и обезличи Австрия, като дунавска държава. Хитлеровата дунавска политика  сега намира последователи. Но и хитлеровата дунавска политика пропадна, колкото и силна да беше в даден момент." 
***
Дунавската конференция
В. "Нувел газет дьо Цюрих" пише между другото: "Едва започнала, Дунавската конференция е завършила вече работата си, ако не формално, то фактически. Вишински, шеф на съветската делегация, е представил един проект за конференция, който е приет със седем гласа срещу три - на западните сили.Значението на тази конференция се състои не толкова в постигнатите резултати, колкото от начина, по който русите водят заседанията. Вишински е пълен господар на тези заседания. Той дава съвети на представителите на страните от източния блок, както и на председателя на конференцията и дава уроци на представителите на западните сили, които са доведени до положението да се защитават, при което техните успехи са толкова малко, колкото е и слаба тяхната сръчност, проявена през време на разискванията. Те не са дори единни помежду си и Вишински се справя лесно, благодарение на реториката си и на своята изтънчена техника да води заседанията. Той владее изцяло положението. Трябва да припомним, че Вишински съумя да наложи френския език като официален и да отстрани английския.Човек може да се попита, дали представителите на западните сили си дават сметка, че пом. министър на външните работи на СССР употребява цялото си изкуство, за да спечели по дунавския въпрос блестяща победа, която трябва да създаде условия за други, по-важни преговори, относно Босфора и Дарданелите.