„С радост мога да кажа, че българската редакция на „Дойче веле“ е една от най-успешните редакции в цялата медия, в пропорция, разбира се, спрямо числеността на публиката. Това е една модерна медийна платформа, която публикува текстове, видео материали и подкасти“. Това каза пред БТА Александър Андреев, дългогодишен редактор и автор в българската редакция на „Дойче веле“, която днес отбелязва своята 60-а годишнина. 
Поводът ще бъде отбелязан със събитие на 31 август в София, на което ще бъдат поканени медийни партньори, германски фондации, български приятели, сътрудници на „Дойче веле“. На сайта на „Дойче веле Български“ ще бъдат публикувани и няколко исторически обзора, интервюта, както и кратко видео, описващо историята на редакцията, разказа Андреев, който бе завеждащ редактор на българската секция на „Дойче веле“ от 2008 до 2022 г. Оттогава неин ръководител е Даря Попова-Витцел. 
ЗА БЪЛГАРСКАТА РЕДАКЦИЯ
„По време на Студената война, по-младите може би не знаят детайли, но в България имаше информационен похлупак специално за критични гласове, за международни новини, които не съвпадаха с линията на Съветския съюз. И по онова време радиопрограмите на „Дойче веле“, редом с радиопрограмите на „Свободна Европа“ и на „Гласът на Америка“ се слушаха масово в България. Част от тях бяха и заглушавани“, разказа Александър Андреев пред БТА.
Той припомня, че в тези години като колумнист и коментатор за българската редакция работи писателят Георги Марков, а малко преди промените за българската програма чрез интервюта и собствени текстове участват хора като Желю Желев, Блага Димитрова, Антонина Желязкова и др.
„След промените от българската редакция се опитахме да намерим друга ниша и мисля, че го направихме много успешно – да информираме слушателите и по-късно читателите в България за случващото се в Германия, в Европа и в света. Да предлагаме обективни и безпристрастни коментари, анализи и гледни точки по актуалните новини“, каза Андреев.
МЕДИЙНАТА СИСТЕМА В ГЕРМАНИЯ
Журналистът разказа, че „Дойче веле“ получава финансирането си директно от държавния бюджет на Федерална република Германия, но не е правителствена медия. 
„Има пълна свобода на журналистическите възгледи и изразяване. И никога за тези над 32 години, в които съм работил в българската редакция, не сме получавали някакви изрични нареждания за какво да пишем, на кои теми да се акцентира и кои да се отбягват. Журналистическата свобода в медията е едно от най-ценните качества, което надявам се отразява и в медийния продукт“, посочи той.
По думите му началото на настоящата медийна система в Германия е положено след края на Втората световна война, която е престъпно започната от самата Германия. Едно от първите неща, които се правят в окупираните от държавите победителки западни сектори на страната, е създаването на една стройна и демократична медийна система, коментира Александър Андреев.
„Победителите във войната си дават сметка, че една от главните причини за успеха на националсоциалистите и на Хитлер е било промиването на мозъците на германците и пропагандната политика. Така през 1945-46 г. в Германия възниква една много модерна, много стройна и много демократично балансирана медийна система, която именно на базата на горчивия опит от националсоциализма създава многобройни механизми против намеса на правителството, на партиите и на политиката в медийната дейност. Това се вижда и до ден днешен“, посочи журналистът.
НЯМА ЗАКОНОВИ ГАРАНЦИИ ЗА ДОБРОСЪВЕСТНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ У НАС
Прекалено тясна медийна аудитория на фона на голяма численост на медиите, борещи се за видимост, както и трудности с финансирането. Това са едни от проблемите, пред които е изправена българската медийна среда, смята Александър Андреев.
„Част от тези медии са платени и манипулирани политически. Тук изрично говоря за така наречените жълти медии. Друга част се опитват да правят качествена журналистика и много често им се удава, но с цената на големи лишения, с много труд и много усилия. Колегите, които се опитват да работят добросъвестно и професионално - те са много и високо ценя работата им - не получават съответното възнаграждение, нямат съответните законови гаранции. Знаете колко зачестиха т.нар. „дела шамари“ срещу български медии, където богати олигарси или компании се опитват за назидание измъчват определена медия, като я разкарват по съдилища, което струва и много пари“, каза журналистът.
Според него ролята на медии като „Дойче веле“ в тази ситуация е специфична. Те трябва да бъдат благонадежден източник на информация, да присъстват редом с нормалните демократични български медии и да дават отпор на жълто кафявата вълна, която е много силна в страната, каза той.
ЖУРНАЛИСТИТЕ СЕ ОЦЕНЯВАТ И СПРЯМО ЗАСТЪПВАНИТЕ ОТ ТЯХ ТЕЗИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Кодекс на поведение и журналистически наръчник описват най-общо какви са професионалните изисквания за журналистите, работещи в „Дойче веле“, в това число и в българската редакция. 
„Дойче веле“ е медия, която създава съдържание на 32 езика. Работи се за близо160 страни по света с десетки хиляди хора, така че има пакет от стандартни изисквания, който важи за всички“, посочи Александър Андреев.
Той коментира, че на тези изисквания трябва да отговарят както професионалните журналисти, така и обучаващите се такива, които кандидатстват за стаж или практика. „Напоследък, между другото, много се внимава дори за това какво кандидатите пишат в своите профили в социалните мрежи. Защото съществува опасност - ако един млад човек постъпи на работа в „Дойче веле“ и работи добре, но в профила си в социалните мрежи публикува, примерно, расистки изказвания, всичко това може да се припише на медията“, каза журналистът.
ОСНОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА РЕДАКЦИЯ НА „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ“ Е МИХАИЛ АНТОНОВ
Българската редакция на германското радио „Дойче веле“ е открита на 1 август 1963 г. в Кьолн. Основател на програмата е журналистът Михаил Антонов, който е работил в БТА. През 1962 г. той бяга от България във Федерална република Германия, където започва работа в Централната редакция на радио „Дойче веле“. Там му възлагат да подготви програма на български език, за която са назначени трима души - Румяна Таслакова, Христо Кунтев и Димитър Грънчаров.Първото предаване на българската секция на „Дойче веле“ е на 19 август 1963 г. Петнайсетте български минути включват политически и икономически информации и коментар. Програмата започва с малко хора и оскъдни технически и финансови средства.  През 80-те години на 20-и век редакционният екип за България се разширява и „Дойче веле“ излъчва три предавания дневно. 
НАЕМАНЕТО НА УКВ-ПРЕДАВАТЕЛ В БЪЛГАРСКИЯ РАДИОЕФИР Е ПЪРВИЯТ ПРОЕКТ, КОЙТО „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ“ ОСЪЩЕСТВЯВА В СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА
На 10 април 1992 г. в София е подписано споразумение между „Дойче веле“ и Националното управление „Радио и телевизионни станции“ за наем на български УКВ-предавател с мощност 1000 вата. От 10 април 1992 г. радиостанция „Дойче веле“ започва да излъчва програмите си на немски и български 24 часа в денонощието на УКВ  за София и околността. Наемането на УКВ-предавател в българския радиоефир е първият проект, който „Дойче веле“ осъществява в страните от Източна Европа. Така германската радиостанция става петата представителка в българския ефир след „Би Би Си“, „Гласът на Америка“, „Канал Франс ентернасионал“ и „Свободна Европа“.
През 1992 г. от слушателите са получени 450 000 писма, като 17 281 са от България. 
ДОПИТВАНЕ ДО СЛУШАТЕЛИТЕ
През 1996 г. след допитване до слушателите си българската редакция на „Дойче веле“ допълва темите в своята програма, като са включени и журналистически разследвания от архивите на ЩАЗИ, повече информация за аферата „Интраком“, както и за оръжейните сделки с ембаргови държави.
На 11 ноември 2003 г. е представен новият проект от програмната схема на редакцията – „Проект Европа 2007", в който основен акцент е присъединяването на България към Европейския съюз, информация за европейските институции и възможностите да се учи и работи в Европейския съюз.
От 1 януари 2012 г. българската програма на „Дойче веле" се запазва като радио- и информационен портал в интернет. 
ЧУЖДЕСТРАННИТЕ МЕДИИ С БЪЛГАРСКИ СЕКЦИИ
Българската секция на „Дойче веле“ е единствената редакция на чуждестранни медии у нас, която от откриването си досега не е преустановявала дейността си. 
Американското радио „Свободна Европа“ започва да работи от 1949 г., като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк. В периода след 1989 г. радиото отваря свое бюро в София, а централата се премества през 1995 г. от Мюнхен в Прага. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува без прекъсване до 31 януари 2004 г., когато е закрита заедно с отделите за новите страни-членки на НАТО – Естония, Литва, Латвия, Словакия. От 2004 до 2006 г. в България работи радио „Нова Европа“, наследник на „Свободна Европа“. На 21 януари 2019 г. радио „Свободна Европа“ подновява работата си у нас като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание.
На български Би Би Си започва да излъчва на 7 февруари 1940 г. След 1989 г. българската редакция откри свое кореспондентско бюро в София. През лятото на 2004 г. програмите на Би Би Си започват да звучат и в ефира на радио „Нова Европа“ в повечето големи градове на страната. На 23 декември 2005 г. e последното предаване на Би Би Си на български, след като от медията обявяват, че са необходими икономии. До началото на 2006 г. спират почти всички предавания на европейски езици. 
„Гласът на Америка“ е държавна радиостанция на Съединените щати, която има предавания на български език от 1942 до 2004 г. Първите американски предавания на български език се осъществяват през октомври 1942 г. в Ню Йорк под името „Гласът на САЩ“. След войната програмите на „Гласът на Америка“ се обявяват с думите: „Говори Ню Йорк! Америка зове България“. През 2003 г. Американският конгрeс решава да закрие българската редакция на „Гласът на Америка“. Последното предаване на български език е излъчено на 27 февруари 2004 г.
Френската радиостанция „Paris-Mondial“ започва предавания на български език през септември 1939 г., но при превземането на Париж от германските войски през юни 1940 г. са спрени. Предаванията се възстановяват на 1 януари 1945 г., вече като част от „Radiodiffusion française“ (RDF). През 1964 г. RTF се преименува в „Office de Radiodiffusion-Télévision Française“ (ORTF). Пет години по-късно предаванията на български, словенски и португалски са прекратени, за сметка на увеличаване на емисиите на руски и румънски. От юли 1972 г. емисиите на български език отново са възстановени, въвеждат се и новини на македонски, в неделя по 10 минути. Предаванията на български и македонски продължават до края на 1974 г. От 1 януари 1975 г. предаванията за чужбина на ORTF се наричат „Radio France Internationale“ (RFI).
На 31 август 1994 г. Френско международно радио RFI започва излъчване в София на УКВ 105.0 MHz като РФИ-България. Предаванията на български език от местното студио на РФИ във Френския културен институт започват на 16 октомври същата година. РФИ-България е първият филиал на Френско международно радио с редакция извън Париж. В края на 2009 г. Френското национално радио решава да се оттегли от страната поради съкращаване на разходите. Честотата на РФИ-България е продадена и на 15 декември 2009 г. в София започва излъчване програмата на Радио „Фокус”.
/АЯ/МГ/отдел „Справочна“