Валентин Димитров, бивш общински съветник в Русе, припомни част от родовата си история, свързана с националната ни памет. Ето неговия разказ.
„През този месец се навършват 60 години от смъртта на прадядо ми Марин Димов Несторов от Ново село, Русенско. 
През 20-те години на миналия век той заминава за САЩ. Пет години работи в заводите на „Форд“ в Детройт, Мичиган. Връща се в България, когато започва Голямата депресия. С придобитите знания и умения и спестените пари прави коларо-железарска работилница в родното си Ново село.
За майстор Марин научават всички в околните села и градове. Той може да поправи трактор „Джон Диър“, но и миниатюрен швейцарски часовник.
Един ден при него идва човек от село и му казва „Майсторе, нося ти туй желязо. На теб може да ти влезе в работа, пък аз да изкарам някой лев“.
Поглежда дядо Марин „желязото“ и вижда, че това е дълъг нож или сабя. Плаща на човека и се заема с работа. След като отстранява ръждата, с разтуптяно сърце прочита надпис в два реда: „Сава С. Раковски                           1 май 1854 год.“.
Дядо Марин не се колебае и секунда. Облича си новите дрехи и заминава за Русе. Дарява сабята на великия българин в къщата-музей „Баба Тонка“ и днес тя е част от експонатите във фонда на Регионалния исторически музей.“
А ето какво пише по темата в сайта на музея.
„През 1967 година във фонда на Исторически музей - Русе е заведена под номер 682н сабя, на която се чете гравиран със злато надпис в два реда: „Сава С. Раковски 1 май 1854 год.“. Дръжката липсва. Дължината е 96,5 см, а дължината на клина е 63 см. Сабята е намерена в стара къща в село Ново село, Русенско, през 1955 година от Гьоко Йорданов. 
Собственикът предал откритото ръждясало острие на селския ковач, за да направи от него нож. Когато ръждата пада, става ясно, че лошо запазеното острие не е обикновено. Надписът говори недвусмислено за факта, че това е лично оръжие на видния наш възрожденец и родолюбец, идеолог на четническата тактика в българското национално-освободително движение Георги Стойков Раковски. 
За интересуващите се от биографията на този знаменит българин не е тайна неговото рождено име - Съби (или Сава в гръцкия му вариант). Дата, изписана на острието, насочва вниманието към времето, когато Раковски, след избухването на Кримската война, решава, под прикритието на преводач при главния щаб на турската армия, да работи за подпомагане на руските войски. Той застава начело на образуваното от него и негови приятели „тайно общество“ и посещава няколко български градове с цел създаване навсякъде на разузнавателни групи за набиране на информация. 
От спомените на Никола Обретенов разбираме, че пак това е времето, когато той гостува и в семейството на легендарната русенка - баба Тонка, и с пламенното си слово запалва фамилията за „святото дело“.
През 1854 година Раковски е разкрит, арестуван и изпратен в Цариград, но по пътя успява да избяга. Известно време в очакване на русите се подвизава с чета от 12 души в Котленския балкан, след което заминава за Нови сад. Като сръбски поданик (от ноември 1861 година) Раковски е притежавал документ към паспорта си, с който му е разрешено да носи револвер, сабя и двуцевна пушка и да пътува със своя слуга. Въоръжен по този начин, изпълнявайки различни поръчения на сръбското правителство, той пътува из балканските страни, посещава Атина, Цетина, Букурещ и др. 
Трудно може да се стигне до еднозначен отговор на въпроса кога и как тази сабя се разделя със собственика си. Една от възможните хипотези е, че при арестуването му през 1854 година личното оръжие на Раковски остава у някой от турските чиновници и през превратностите на времето достига до русенското Ново село. Не по-малко вероятно е това оръжие да му е служело в Балкана, когато е предвождал четата от 12 свои съмишленици, след бягството му на път за Цариград; както и в Сърбия, при ръководството на основаната от него Легия през 1862 година. Тезата за някаква (макар и не пряка) връзка на Раковски с роднина на Гьоко Йорданов, за когото в семейството се знае, че е бил хайдутин, е недоказуема на настоящия етап.“