Няколко поколения русенци са оставали впечатлени в музея „Баба Тонка“ от един от експонатите - сабя, на острието на която е изписано: „Г.Сава Раковски“. 
Наистина ли тази сабя е принадлежала на една от емблематичните личности от българското Възраждане, на един от първите радетели за национално освобождение, поставил началото на военната подготовка на българските чети, и автор на възторжената поема „Горски пътник“?
Да, това е сабята на българския национален герой! - потвърждава русенецът Валентин Димитров, който е правнук на човека, дарил хладното оръжие на музея. 
Било през 60-те години на миналия век. Прадядото по майчина линия на Валентин - Марин Димов Несторов от Ново село, бил известен майстор коларожелезар. „Но уменията му се простираха 
от поправка на швейцарски ръчен или джобен часовник до ремонт на трактор John Deere 
или както ги наричаха у нас по селата „Джондер“, разказва русенецът.
„Дядо Марин е роден на 19 март 1885 година в Ново село и там прекарва целия си 78-годишен живот. И винаги е помагал на хората от селото - на един ще поправи каруцата, на друг - часовника с кукувичката у дома, на трети ще ремонтира веялката. Целият приземен етаж на къщата му беше зает от работилницата, а той и всички от многобройната фамилия живееха на горня етаж - над ковашкото огнище, чуковете, наковалнята и стотиците инструменти“, разказва Валентин Димитров. 
Един ден при него дошъл човек от селото и му подал някакво ръждясало желязо с думите: „Майсторе, туй нещо на теб по може да ти свърши работа, вземи го, пък и аз да изкарам някой лев“. Погледнал дядото, „нещото“ му заприличало на сабя, така че  взел донесената от селянина вещ и му платил. Веднага се заел да почисти от ръждата необичайния предмет, а когато свалил ръждивото покритие, 
с разтуптяно сърце разчел надписа: „Г.Сава Раковски“!
Не се колебал нито минута, веднага си облякъл новите дрехи и се упътил към Русе - да занесе в музея „Баба Тонка“ безценната находка.
„Прадядо ми беше буден човек, с отношение към ценностите - реални и духовни“ - коментира Валентин Димитров. - Но ето че, въпреки че ходеше с „френски дрехи“, патриархалното у него заговорило, когато баба ми Неделя, майката на майка ми, завършила трети /днешен седми/ клас в Девическата гимназия в Русе“, продължава русенецът. Тогава дядото отсякъл: „За момиче - стига толкова!“ и спрял Денка от училище, макар момичето да се учило отлично. Човекът просто спазвал принципите, с които бил израсъл и в духа на които сам бил възпитан. 
Принципите са определящи и за правнука на Марин Несторов. „Патриотичните ценности, достойнството, честта - това за мен не са просто красиви думи, а са напълнени със съдържание и смисъл понятия, които стоят високо в неговата собствена морална скала. Преминал съм през какви ли не перипетии, но има житейски уроци, които не само помня, но и поставям на първо място“, казва правнукът на дядо Марин. Затова се стреми компромисите, които неизменно животът му налага да прави, никога да не преминават и да прекъсват онази
тънка нишка, която очертава незримо важните за рода добродетели и приоритети
Едва ли е случаен и интересът му към историята и към събитията, свързани не само с неговата собствена фамилия, но и със славните факти от миналото на България.
„За всеки българин е важно да познава тези факти - да знае откъде идваме като държава и като народ“, убеден е Димитров. Обича да ходи в музеите и дори се е случвало понякога, когато спонтанно обяснява на други посетители един или друг исторически факт, хората да решат, че техният събеседник е един от музейния екип. „А всъщност просто ми е интересно да ровичкам и да намирам различни малко известни факти, които да споделям с хората“, обяснява русенецът. И добавя, че няколко теми са особено важни за него, след тях е и темата за миналото на Русе. „Не ми е никак безразлична съдбата на моя град, а за да има той добро бъдеще, убеден съм, че трябва да познаваме и да анализираме миналото“.     
Валентин Димитров помни историята на своя род и пренася през времето ценни случки от битието на дядовците си /единият - средно заможен селянин, отказал да влезе доброволно в ТКЗС, другият - комунист, който обаче отказвал да агитира хората с бой, затова и изключен от БКП/, както и от своето собствено. Бащата на Димитров е офицер и затова семейството живее на различни места в страната. 
Гимназия Валентин завършва с пълно отличие в Пазарджик
където учи в математическа паралелка в тамошната Първа политехническа гимназия „Иван Аксаков“. Но въпреки че по правилата му се полага да получи златен медал, на тържествената церемония се оказва, че абитуриентът с шестици отгоре до долу ще получи ... сребърен медал, тъй като не е „активен комсомолец“. 
„С радостно нетърпение заведох родителите си в Дома на народната армия, където беше тържеството. По традиция за нашата гимназия се полагаха 3 златни медала „За отличен успех и примерно поведение“. Първият беше даден на шефката на Ученическия комитет на Комсомола. Казах си: „Комсомолът има предимство“. Вторият обаче отиде при дъщерята на директора на акумулаторния завод - той където и да отидеше, все си изпускаше уж случайно партийния билет на масата. Това леко ме притесни, но си казах, че макар и последен, златният медал си е златен медал. Но не би. Третият златен медал беше връчен на моя приятел Бойко Колев, който седеше до мен и изчервен каза: „Валич, той се полага на теб“. Малката подробност бе, че майката на Бойчо беше директорка на Втора гимназия „Константин Величков“ в Пазарджик. Настъпи тишина. Директорът Тошкин каза, че тази година има и още един ученик, който заслужавал златен медал, но министерството отказало да отпусне четвърто злато. И така - първи сребърен медал за Валентин Иванов Димитров...“. 
Той завършва Машинно-електротехническия институт в София като един от първенците на випуска 
и започва работа в Българо-румънския завод в Русе, който по-късно прераства в Стопанския комбинат за тежко машиностроене, макар да получава разпределение в новоизградения завод за роботи „Берое“ в Стара Загора. По настояване на майка ми пренасочих разпределението към Русе, обяснява Димитров. Завършва следдипломна квалификация във Висшето техническо училище „Ангел Кънчев“ на тема „Автоматизация на проектирането“, а през 1982 г. е избран с конкурс за научен сътрудник в Института за тежко инвестиционно машиностроене, като през същата година е обявен и за най-добър рационализатор. А след началото на демократичните промени се занимава с частен бизнес, като от 2004 г. досега е изпълнителен директор на „Агропродукт“. 
През 2011 г. земеделци, радикалдемократи, социалдемократи и Партията на бъл гарските жени
сформирахме русенската коалиция „Приста“
разказва Валентин Димитров, като припомня, че тогава той се кандидатирал за кмет на Русе. По това време той е председател на общинското настоятелство на БЗНС „Народен съюз“. А от 2014 г. е член на ГЕРБ. „Моите големи мечти са три: да имаме традиционен Дунав Рок Фест, Русенски Лом да стане плавателна река и футболният „Дунав“ да влезе в „А“ група“, казва русенецът. И си мечтае как в Русе идват да забият рок банди от десетте дунавски страни, как футболистите на „Дунав“ отново побеждават на терена „Левски“ и ЦСКА и как по Русенски Лом плават туристически корабчета с множество българи и чужденци, решили да разгледат красотите на Поломието. „Целта е ясна и изпълнима - Русе да си върне позициите си от края на 19-и и началото на 20-и век, както и максимално да се възползва от стратегическото си разположение“, казва Валентин Димитров.