Занаятите са важна част от културата, традициите и стила на едно общество. Денят на занаятите се чества на 29 юни - църковния празник на Свети Петър и Свети Павел - Петровден. Това е и най-големия летен празник. Нека се върнем назад във времето и да видим как се е развивало занаятчийството, кои са били най-развитите занаяти, кои от тях успяват да преминат през времето и да се запазят и до днес. 
Още след Освобождението в Русе, както и в останалите градове, е имало цели съсловия еснафи: табаци, папукции, терзии, абаджии, куюмджии, казанджии, бояджии и др. Общо взето занаятите се развиват в зависимост от нуждите и потребностите на населението. Постепенно с промяната във вкусовете и изискванията на хората някои от старите занаяти в Русе изгубват пазара на своите произведения, започват да западат, а някои престават и да съществуват. Но на тяхно място се появяват нови по-модерни занаяти, които са в крак с времето. 
Може да се каже, че 
две са основните условия, които подпомагат тяхното развитие
Първото условие е стремежът на по-голямата част от населението у нас да задоволи своите потребности от облекло, обувки и къщни принадлежности, изработени по свой вкус и във връзка с актуалните модни течения. Второто условие за развитие на занаятите е добрата митническа защита за производство на повече артикули от занаятчийски произход, така че вносът им от странство в този им вид, в който те се изработват у нас, е почти невъзможен заради високото мито, с което са обложени.
До Освобождението на България нашите занаятчии развиват една силна производителна дейност в пределите на тогавашната Османска империя. Габровските и калоферски гайтанджии и чехлари, старозагорските казанджии и множество други еснафи от различни краища на България разнасят произведенията на българския занаятчия далеч из пазарите на Балканския полуостров, като прескачат до Румъния, Молдова, Босна и други съседни страни. 
Освобождението и началото на фабричното производство в Европа и у нас нанася първият удар върху еснафството. България прави опит чрез митническа защита да запази поне вътрешния пазар, тъй като старият традиционен пазар в пределите на бившата Османска империя е вече загубен за тях. И затова във връзка с новите условия има редица известни 
области у нас със специфично производство, каквито са за Русе металната индустрия
за Габрово текстилна и кожена индустрии, за Сливен текстилна и някои други, но не може да се отбележи същото и за занаятчийството. Тук таме занаятчийството у нас има за обект по-далечни пазари. Такива са занаятчийските отрасли в Габрово - ножарството, в Троян - грънчарството, в Котел и Жеравна - килимарството. Но като цяло характерна черта за развитието на нашите занаяти е задоволяването на местни, локални нужди с обект не по-голям от селото или градът, където се упражнява занаята и неговата околия. 
Русе няма специфично занаятчийско производство. Занаятите тук служат главно за доставяне на необходимите артикули на населението в града и неговата околия и са поставени в зависимост от увеличаването или намаляването на това население. И от тук нарастването или упадъка на благосъстоянието на русенското население влияе и върху положението на занаятчиите в Русе. 
Главните занаяти в Русе през 19-ти век са обущарство, шивачество, столарство, тенекиджийство, железарство и коларство.
Първо място в Русе заемат обущарският и шивашкият занаяти
Те са били основата на нашето занаятчийство, тъй като техните произведения се търсят най-много. И в същото време те са най-зависими от измененията на модата, обичаите и вкусовете на потребителите. И тук другата много важна роля за преуспяването на един занаят е професионалната подготовка на ония, които ги упражняват. Такава подготовка русенските занаятчии получават както от занаятчийските курсове уреждани от Русенската търговско- индустриална камара, така и от други подобни курсове или училища. Някои шивачи и обущари в Русе са се специализирали в своя занаят и в странство.  
Непосредствено след обущарството и кроячеството, следващия много развит занаят в Русе е столарският. Като за това оказва благоприятно влияние откритото в Русе в края на ХIХ век от Йосиф Вондрак Столарско училище, като голяма част от неговите възпитаници после упражняват столарския занаят в Русе. Почти всички видове мебели и домашни принадлежности, използвани от местното население са изделие на тукашните столари. Столарството, както и обущарството и шивачеството са общо взето занаяти, 
напълно защитени от чуждестранната конкуренция
 През ХIХ век в Русе се развива добре и железарският занаят. При него проблемите са свързани с улесняване доставката на суровият материал - метали, главно желязо. Коларският занаят в града също се развива при добри условия. Градът и околията му се обслужват с много каруци, файтони, които в по-голямата си част се правят и ремонтират в Русенските коларски работилници. 
Според отчетите на Русенската търговско-индустриална камара, запазени в Държавен архив-Русе през 1922 г. броят на занаятчиите в Русе е 624, обслужвани от 538 калфи и 487 чираци. Но тук не влизат хлебарите, касапите, плетачите, калайджиите, монтьорите, бръснарите и други, които по тогавашния закон не се водят занаятчии, а промишленици. С тях броят на занаятчиите става много по-голям. 
Интересно е да се запознаем и с тяхното разпределение в Русе през 1922 г. /вижте таблицата/. 
Любопитното е, че тези цифри са резултат от една предприета от РТИК занаятчийска анкета през 1922 г., но според тях има повече занаятчии, както и постоянните и оборотни капитали, с които се борави в областта на занаятчийското производство са по-големи. Но 
още тогава, та и до днес е битувал общият страх от показване истинското материално положение на известно предприятие
за да не бъде обложено с голям данък.  
Днес нашите деца едва ли знаят значението на думи като табаци, папукции, терзии и др., освен ако не са слушали разкази, предавани от поколение на поколение. Но думата занаят я знаят всички, както и че занаят не се дава, а се „краде“. И че ако имаш занаят, гладен няма да останеш. Занаятите са част от нашият бит, фолклор и ни правят уникални. Те представят нематериалното културно наследство на България.
Честит Ден на занаятите!

Цветомира ДИМИТРОВА 
гл.експерт в Държавен
 архив-Русе